Домашното насилие – тема №4

Майка ти е имала и изгоди най-вероятно, за да е с баща ти, кариерни и финансови. Слънчев ден е бившата почивна база на ЦК на БКП, обикновени хора не получаваха карта за почивка там, не можеше да отидеш и на плаж там. Бащата ти не е бил редови партиен член.

Искам да попитам какво се счита за вербален и аудио тормоз.

Пак са ме трили. Тъй като съм подавала молба за тормоз, според българското законодателство и полиция, трябва да има преки заплахи, черно на бяло. От типа: Ще те заколя, ще те убия, ще те причакам.....

Примерно обиди не се броят, "ще те съдя" не се брои, ежедневно писане не се брои.

благодаря...и все пак искам и друго мнение...като се съберат 3-4 ще обясня за какво става въпрос

Беше не чак редови, но да кажем - от средния ешелон. Явно за картата е трябвало да моли или иска услуга от някого, а и той самият не обичаше много морето, дай му да обикаля планините.
Когато са се оженили, са били по разпределение и тя едва ли е подозирала за бъдещото му кариерно развитие. Което не я е спряло да си дойде в София с брат ми, когато решила, че няма как да издържи повече със свекъри. А той пък я последвал и на свой ред е имал "удоволствието" да живее с тъстовете си няколко години.
Вярно е, че тя взимаше определено по-малко от него, тогава лекарите не бяха особено добре платени. И нямаше вариант за втора, трета, пета работа, нито пък частно.
Явно не сее чувствала добре с него, но без него - смяташе, че е нямало да бъде по-добре. Все пак е работила в женски колективи, имала е впечатления как се справят разведени колежки.

А какво ще кажете за заплаха за раздяла, но при реално отвръщане от другата страна с приемане, придружена от „ако не съм с теб живота няма смисъл“ и след поредния скандал завършил така – истински опит за самоубийство?

Това си е психически тормоз от най-висша степен. И как се слага точката? Как се казва „баста“ на човек, с който всъщност сте преживели толкова много, като сте добре се разбирате чудесно (като всички), гледате в една посока, имате сходни хобита.... Въобще всичко ви е наред, като изключим безумните скандали, които завършват по един и същи – добре познатия на всички ви начин – борба между жертвата и спасителя.
Редуват се моменти на щастие и разбирателство с такива на пълна агония, но съм благодарна за всичко случило се, защото ако не си бяхме натискали бутоните толкова силно аз нямаше да преработя някои травми, които имах и мислех че никога няма да разкарам... Въобще, щастлива съм и благодарна, че всичко което ми се е случило, ми се е случило.
И в момента, в който се почувствах че нещата тръгват отново нагоре, че вече няма „трябва някой да ме прави щастлив – ти си ми жена – трябва да ме правиш щастлив“, пак се разминахме и нещата тръгнаха рязко надолу. Толкова надолу, че решихме да пожиеем малко разделени и беше много странно – на мен ми хареса, беше ми спокойно. Осъзнах, че аз чакам с нетърпение да се прибере от работа не защото тръпна да го видя, а защото съм притеснена в какво настроение ще е, какви ще са НИ плановете. Дали няма да се разсърди за нещо на децата, на мен... Дали ще е настроение да си викнем гости, да отидем ние някъде, защото всичко се случваше винаги в последния момент според настроението му. Случвало се е да си тръгнем от почивка, защото някой го е издразнил.
 
Хем казва, че явно не сме един за друг,, хем че без мен живота няма смисъл. Обшо взето човека живее за социалните очаквания сякаш. „Всичко правя за вас“ е мотото на живота му и винаги е жертва, винаги е за ние да сме щастливи... Един вид това, че сме зависими от него в една или друга сфера, му е страшен фетиш. И точно това свръх раздаване е големия проблем, защото той не вижда извървения дотук път като успех, а като „пропилян живот“ ако не му се получи според плановете.
Опитва, успява, много голяма положителна промяна наблюдавам в него - но все още на моменти егото му е просто свръх... и в тези моменти аз нямам грам емпатия в себе си. Години наред бях майка на мъжа си, не беше ок. Спрях да бъда - пак сътресения. Всичко щеше да е "в реда на нещата" ако не беше тази заплаха за живота, последвана от "ще ви съсипя" и моят съвсем реален страх как това ще се отрази на децата.

Успели сме и двамата, покрили сме социалнинте норми отвсякъде – работа, къща, кола, деца, прекрасен екип сме (когато се разбираме), имаме своите различия, но сякаш не бяха чак толкова много), той е прекрасен човек и баща – грижи се чудесно за децата, те го обожават, търсят... Ако беше кофти баща нямаше въобще да давам шансове. Изключително отдаден е и на децата и на семейството си. И в същото време е обсебен от мен. Уж си обещах да работя по това да дам пореден шанс, но от любов, а не от страх, но усещам, че нещо ми пречи брутално. Сякаш всяко мое решение е базирано на това „да го направя само и само да не ми стъжни живота после“.... Подсъзнателно.

Хем знам, че решението си е негово, каквото иска да прави с живота си, хем... разбирате ме. И сега съм в позицията да се чудя къде се намирам аз психически. Тъпото е, че през последните месеци чудесно се разбираме, пак се поскарваме, но на друго ниво, само че аз се усещам емоционално изтръпнала. Искам нещата да се оправят, но се усещам тотално притисната в ъгъла.
Прекрасен мъж е, добър човек, но толкова емоционално травмиран и смазан. Как се продължава така?

Бля бля бля. Всичко описано мина и при мен. Взимаш решение един хубав ден и режеш. Ама докрай. Нямаш представа колко е хубаво една година, всяка вечер да си казваш: Няма да има скандал и тази вечер!
Честита ми годишнина!

На мен всичко описано ми звучи като кошмар без край.

Как ще се разбирам и гледам в една посока с човек, с когото имам скандали, бре?! Ще си го търпиш!
Омръзна ми да повтарям - недейте дава акъл за раздяла на хора, които идея си нямат от реалността.

Дренка, права си. Това си е в главата на човек. Гради си един филм, играе си главната роля и само той може да го спре.

Ами аз съм убедена, че чак без никакви спорове и дразги не може... Знам че си живея в мой измислен свят в това отношение. Последните 2 години се караме повече, преди просто беше... Мир и разбирателство с месеци, ама скараме ли се е винаги много драматично.

Не мога да разбера сама за себе си защо съм все още с този човек. Едновременно е от носталгия, жал и страх от това, което не мога да контролирам.
Като ме погледне някой от страни ще си каже ей какво щастливо семейство, колко са прекрасни заедно, как се разбират, всичко имат и е така - никога от нищо не сме били лишавани нито аз, нито децата. Нямало е един път, в който да кажа, че уикенда съм на почивка с приятелки, в който той да каже "е няма пък, ще си гледаш децата". Даже той почти не излиза, за да си е вкъщи, което ми е адски странно, но... И в същото време се питам "защо съм толкова неблагодарна"... малко на стокхолмски синдром ми избива.

Едно нещо са спорове "защо не изми чиниите", съвсем друго е психо насилие от типа "ти не ме обичаш, а аз правя всичко за теб, ще се гръмна".

Аммм човека си е токсичен насилник по учебник. Вземи чети по темата и се образовай и ще ти просветне. С две думи - не ти трябва. Ще си къде къде по-добре нез него, щастлива и свободна. Пък ако каже "ще се самоубивам" хахаххаха това е последната жалка форма на манипулация. Тя идва след гаслайтинга, след агресията, след заплахите, след нервната криза... Когато вече знаят, че са те загубили. Споко, няма да го направи. Просто е манипулация.

Е как няма, щеше пред мен и пред спящите в другата стая деца. Не му  мигна окото, дърпах го....
Което ми е ясно, че е манипулация и е очаквал да не му кажа "мятай се". Ама... И така все си казвам хайде още един шанс, годините си летят. Чак се чудя дали не трябваше да отчужда умишлено децата, като класическа вещица, барем ми е по-лесно да взема решението когато не харесват баща си.

Както казва моят психолог - и в двата случая ще е тежко, ама "ти си си го избрала". И с него ще е предизвикатлство (за мен), без него - от гняв и вина и децата ще настрои, и апартамента ще вземе и живота ще ми стъжни...

Пък като се сетя как на 25-6-7 си виках ей го принца на белия кон, нали всички търсим връзка, семейство, любов, захапах и не пусках при все че още тогава ги имаше сигналите.

Не се знае кой е насилникът. Сменят си ролите и така добре си живейкат.