Домашното насилие – тема №4

Като малка познавах младеж, заради когото се беше самоубило едно момиче. Били са на 16. Той излязъл един-два пъти с нея, но не я харесал и се отдръпнал. Тя се хвърли от Стамболовия мост. Властите не му търсеха отговорност, защото тя беше девствена. Действиято се развива по време на соца. Дълго време след случката ходеше с бръсната глава за да не го харесват момичетата. А тогава това не беше хич модерно. Бръснари ходеха само провинилите се младежи. Бербереха ги милиционерите.
Година или две по-късно се оказахме почти съседи по бунгало на морето. Аз бях на 12, а той току що завършил гимназия. Сестра ми познаваше него и приятелите му и по време на почивката бяха винаги  заедно. Аз също излизах с тях по негово настояване, въпреки че бях малка. Двамата му приятели се скъсваха да свалят момичета, а той отбягваше всички. Навсякъде ходеше с мен за да не могат да го заприказват момичетата и все ме майтапеше и ме питаше, дали ще го чакам да се върне от казармата. Толкова ме беше обсебил, че момче около моята възраст, което ме харесваше не можеше да се вреди до мен. Дори и толкова малка разбирах, че е много травмиран. Малко по-късно по-късно се ожени за жена 9 години по-голяма от него.

Ако не е била девствена властите са щели да му търсят отговорност, така ли?
Самоубийства от любов на млади и зелени, почти деца, без никакъв любовен и семеен опит идеалисти, нямат никаква връзка с темата за домашното насилие. Никаква, дори най-бегла.

Може да се споменава, защото заплахата, че ще се самоубиеш, ако те зарежат е един вид психическо насилие над другия. Сега в случая, когато става въпрос за малолетно дете, по-скоро е трагедия, която не дай боже да се случва на никиги, но пак не е приемливо. Повечето тук сме родители, едва ли някой би искал детето му, независимо дали момче или момиче да бъде с някой от съжаление и страх, че другият ще посегне на себе си при раздяла. За едни млади хора, които още не са опознали себе си е нормално да се влюбват, разлюбват, да излязат няколко пъти с някой, преди да преценят искат ли връзка с него или само приятелство. Винаги съм бягала от хора, които са обсебващи като характер, независимо дали е ставало въпрос за интимен партньор или приятелка и уча и дъщеря ми на същото. А също и, че любов, уважение и приятелство не се подаряват, дават от съжаление или купуват, не искам и тя да е обсебваща към другите.

Аз го разбирам така - че той и тя се карат, защото той твърди, че една от причините да е изнервен е че децата са невъзпитани и че тя е обсебена от тях. Тя също твърди, че фокусът й е много върху децата, от което следва, че стилът на държане на децата е отражение на нейния стил на възпитание. То там е разликата обаче - да прекарваш време и да възпитаваш са две отделни неща. Да не говорим, че има една особена порода жени, които доста заграждат децата да са предимно под тяхното влияние.
Ако се търси танто за кукуригу баланс, защо пък тогава сметките и някои други негови задължения да са само негови? Това равенство ли е? Тя твърди че финансово не допринася наравно с него.
Всъщност не търся отговори. Това е моето виждане.

А дали не може да е изнервен защото е див, селски бек? Как пък все жените са им виновни на такива?
Естествено, че фокусът ще и е върху децата, къде да е? Или точно защото не е върху него, той беснее? Тези деца имат баща и той е точно толкова длъжен да ги възпитава, колкото и тя.
И какво като не изкарва колкото него, вероятно работното и време е точно колкото и неговото.  Явно и той не изкарва достатъчно, че тя да си седи у дома и да се занимава с децата.
Явно вашето виждане, е че жената трябва да се нагърби с всичко у дома, но и да ходи на работа. А мъжът трябва да е гледан като бей. Отвратително.

Тези ревнуват от децата си. Все едно както голямо дете проявява детска ревност, когато се появи бебе. Защото им се отнема от вниманието и вече не са на първо място. И винаги прехвърлят възпитанието изцяло на другия родител като после обвиняват, че не се справя, та дори и полагат усилия, за да му вгорчават ежедневието, да го вкарат в survival mode и естествено, да не може да преценява адкватно и после да го тровят колко е лош родител, защото не се справя. Класическа отровна манипулация.

Може. А може и тя да е. Ние не знаем. Всеки предполага и си прави изводи.
Върху брака трябва също. Върху себеусъвършенстването й също.
А тя тогава дали не е длъжна да изкарва близо колкото него и наравно да дели сметки и кредити.
Напротив, явно вие изхождате от това, че една жена трябва да не работи. И понеже работела и вече кошмар.
Аз мисля, че жената трябва да се развива и да може да е самостоятелна и отговорна. А не да робува на мъжа си и децата си. Или да се крие зад тях. И после да се оплаква.

Ако жената работи и изкарва достатъчно, гледа сама деца и домакинство, усъвършенства се, точно защо и е мъж с капризи? Да дондурка и него ли? Това ли се разбира под фокус върху брака?

пп. Ако се очаква жената да поема всичко у дома и всички ангажименти по децата, да мисля че е честно да на работи  на още едно място. Ако има професия и работи, очаквам с мъжа да си поделят ангажиментите у дома, а не тя да поеме всичко.

Може би ако жената е с този акъл и с подплатено самочувствие, мъжът до нея също няма да е мъж с капризи. А ще я цени. Разбира се, всеки може да сбърка в гаджосването. Но по-бързичко и лесно ще си разреши проблема. Оправните, самостоятелните, надграждащите хора са така.

Ама, какво е това нещо?! Ще кажеш, тез деца цял живот гледане искат. Какво е това мрънкане - че деца, че работа, домакинство - възпитавайте си ги в самостоятелност и отговорност, вместо до 12 клас да ги питате какво имат за домашно. Не, не е фокусът върху децата, защото те растат и стават големи, разумни същества. Евентуално.

Може би говорим за малки деца, които имат нужда от обгрижване и възпитание. Едва ли някой говори за дванайсетокласници.
Как ли пък няма фокусът ми да е върху мъж. Все пак очаквам да е добре възпитан и да не очаква да го дундуря.

alex_jp, как пък все мъжете селски бекове. А какво да кажем за пишман еманципантките, които хем искат да са независими, хем реват, че мъжа не ги издържа и обгрижва изцяло. Е, няма как и двете.
Какво си зажалила, че жена ходела на работа? Нали искаме да е самостоятелна и независима от никого. Е, това се прави И с умения за оцеляване, независимо дали със или без мъж.

Извърташ. Първо не жаля и второ проблемът е че се очаква, жената всичко да прави - и да ходи на работа, препоръчително със заплата поне равна на тази на мъжа, а също и да поеме изцяло домакинство и деца. И не разбирам как жени, защитават този модел.
А, да. И когато има проблем с децата, все майката е виновна. Никога, никой не държи сметка на бащата.

Ако някой го очаква, проблемът си е негов. "Очаква се" - от кого, уточни.
А ще се учудиш колко жени просто не могат да си отстояват правата и да зарежат всичко, ако не им се помага. Аз мога, извоювала съм го, може би с цената на някои придобивки на глезените жени, но така ми харесва.

Е, как от кого? От мъжа, естествено. И ако нещо възроптаеш, или се опиташ да поставиш граници, веднага ставаш злобна егоистка, която не мисли за него, иска да го тормози, не го оценява как той се трепел на работа, пък тя само си клатела краката осем часа. А и кво толков сложно има да напазаруваш, наготвиш/правилното нещо дето той си е мислил ама не казал, ти трябва да го познаваш и да знаеш кво иска и как, не може и да го питаш, щото това означава, че си тъпа и не можеш да се сетиш сама/ после да почистиш, да изпереш точно тая тениска дето за утре му трябва, щото иначе пак не мислиш за него, не го обичаш, даже го мразиш и искаш да му е гадно и да страда... пък детето трябва да си го възпитала да слушка и да пази тишина, щото иначе го напряга, и ти си виновна, че то не те слуша, защото си неадекватна майка и за нищо не ставаш. Ето, даже ти тежи една манджа да наготвиш, щото си мързел и егоист безподобен боклук. И затова той ще се държи зле, защото ти това заслужаваш, щото си гадна кучка, която го тормози! И като го питаш що седи тогава с гадната кучка, е как, той много те обича и иска да ти помогне да станеш по-добър човек. Да си усмихната и щастлива докато бачкаш наравно, и гледаш дете/ама такова тихо и послушно, не занимаващо го/ и се грижиш за дома, ама усмихната, ведра, и облечена в клинче...

Нищо не знаеш ти, Сискоо, явно, не разбираш. Радвам се за теб, че не знаеш.

Аааа и като кажеш да зарежеш всичко и да сложиш край и се почват заплахите за живота, твоя, на детето, неговия и бла бла.

Нищо не знаеш ти...