Преди дни имаше статия за някакъв, дето искал да скача от Аспаруховия мост, 40 часа преговори с полицията, оня много държал да извикат жена му. Точно за тази тема се сетих.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
Никой не носи отговорност да поддържа друг човек жив. Да, ако му е зле, ако е в трудна ситуация, ако се мъчи - когато ти пука и имаш желание, винаги можеш да подадеш ръка, да си рамо, опора. Правила съм го за мои близки, защото съм ги обичала. Но в момента, в който отсреща ти кажат - ако не правиш това или онова, ще се самоубия - имаме не страдащ човек, а изнудвач.
Да, но как да реагираш, за да не се оставиш да бъдеш шантажиран?
Разказвала съм май за този случай и в друга тема... Харесвах момче с около 5 - 6г.по-голямо от мен, в 12-ти клас. Засваляхме се в един клуб. Изпрати ме до вкъщи, целуна ме. Само, че аз имах друга представа за него и не беше моя човек. Няма да изпадам в подробности, отдръпнах се, продължихме да се виждаме по негово настояване, имахме еднакви интереси, харесваше средата ми, останахме приятели.
След няколко месеца се самоуби. Тръгна слух, че е заради жена. Изобщо не можете да си представите какъв стрес и страх изживях докато се разбра, че е заради някаква бивша жена, която го отхвърлила да се съберат отново, а се е сгодила за друг. Аз не знам как бих живяла с тази мисъл. Не знам тази жена дали го е изживяла, не я познавам.
Разказвала съм май за този случай и в друга тема... Харесвах момче с около 5 - 6г.по-голямо от мен, в 12-ти клас. Засваляхме се в един клуб. Изпрати ме до вкъщи, целуна ме. Само, че аз имах друга представа за него и не беше моя човек. Няма да изпадам в подробности, отдръпнах се, продължихме да се виждаме по негово настояване, имахме еднакви интереси, харесваше средата ми, останахме приятели.
След няколко месеца се самоуби. Тръгна слух, че е заради жена. Изобщо не можете да си представите какъв стрес и страх изживях докато се разбра, че е заради някаква бивша жена, която го отхвърлила да се съберат отново, а се е сгодила за друг. Аз не знам как бих живяла с тази мисъл. Не знам тази жена дали го е изживяла, не я познавам.
Да, но как да реагираш, за да не се оставиш да бъдеш шантажиран?
Разказвала съм май за този случай и в друга тема... Харесвах момче с около 5 - 6г.по-голямо от мен, в 12-ти клас. Засваляхме се в един клуб. Изпрати ме до вкъщи, целуна ме. Само, че аз имах друга представа за него и не беше моя човек. Няма да изпадам в подробности, отдръпнах се, продължихме да се виждаме по негово настояване, имахме еднакви интереси, харесваше средата ми, останахме приятели.
След няколко месеца се самоуби. Тръгна слух, че е заради жена. Изобщо не можете да си представите какъв стрес и страх изживях докато се разбра, че е заради някаква бивша жена, която го отхвърлила да се съберат отново, а се е сгодила за друг. Аз не знам как бих живяла с тази мисъл. Не знам тази жена дали го е изживяла, не я познавам.
Разказвала съм май за този случай и в друга тема... Харесвах момче с около 5 - 6г.по-голямо от мен, в 12-ти клас. Засваляхме се в един клуб. Изпрати ме до вкъщи, целуна ме. Само, че аз имах друга представа за него и не беше моя човек. Няма да изпадам в подробности, отдръпнах се, продължихме да се виждаме по негово настояване, имахме еднакви интереси, харесваше средата ми, останахме приятели.
След няколко месеца се самоуби. Тръгна слух, че е заради жена. Изобщо не можете да си представите какъв стрес и страх изживях докато се разбра, че е заради някаква бивша жена, която го отхвърлила да се съберат отново, а се е сгодила за друг. Аз не знам как бих живяла с тази мисъл. Не знам тази жена дали го е изживяла, не я познавам.
Най-доброто, което можеш да направиш е да приключиш с този човек максимално бързо. Шантажът няма да спре, а ти ще затъваш все по-дълбоко в дупката, която ти копае. А как точно да реагираш на момента... не знам дали има някаква формула. Обстоятелствата могат да са доста различни - дали при скандал, при раздяла, дали е ежедневие. Мисълта ти трябва да е как да съхраниш себе си. Ако можеш да запазиш хладнокръвие, да изчакаш да отмине момента и после да планираш бързото си изнасяне. Човешки същества сме, изпитваме вина, дори в случаи, в които нямаме. В конкретните ситуации, вината се превръща в окови, с които те държи един психично страдащ човек. Винаги можеш да му кажеш, че това е негов избор, но някои такива са толкова крайни, че са готови да рискуват с действия, за да не позволят да им се изплъзнеш. Или дори да умрат за да те накажат. Така че трябва да си готова за всякакво развитие.
За историята, която разказваш... към теб шантаж е нямало, не мога да кажа за другата жена. Каквото и да е положението, самоубийството е лично решение. Самоубийството е воля на човека, който го прави. Каквото и да правиш и да не правиш, в дъното е един човек, с много сериозни лични проблеми. Той трябва да ги реши, няма как ти с присъствието или отсъствието си да си отговорна. Знам, че човек не е робот та да го приеме просто ей така и да си изключи емоциите, но това е реалността. Ужасно е да се окажеш жертва на такава ситуация (а ти наистина си просто жертва, не извършител), и такива неща не минават за ден, ако се случат. Необходима е преработка и преживяване. Знам за случай, в който човекът уж се самоубива заради друг човек, но по това, което знам, човекът просто си е бил нестабилен, факторите - много, и изглежда като въпрос на време, като "посоченият" са могли да бъдат много хора. Умишлено не споделям много подробности, дори полове, от уважение към хората, с които се е случило.
И все се стига до това "не мога без теб и трябва да се примиря". То голямата драма дойде когато след поредното правене на от мухата слон и неговите хвърляния на вини към мен (нали знаете поведнието на вечната жертва), аз му казах, че ако ще се мъчим така няма смисъл, млади сме, всеки може да си потърси щастието другаде... и той осъзна, че аз мога без него. Мат.
Просто се замислих за психическия тормоз и как откъсването от него сякаш е доста по-трудно отколкото ако е физически. Той удари ли ме (не дай боже) изобщо няма да се занимавам да пиша по форуми, или пък ако ми се наруши качеството на живот - да не спя, да не ям и тн.
Нали се сещате липсата на контрол и страхът от неизвестното колко са плашещи. Ама с малки деца и намалена до минимума възможност за работа, в момента съм на размисли на тема кое е най-доброто за мен в близкото бъдеще.
Просто се замислих за психическия тормоз и как откъсването от него сякаш е доста по-трудно отколкото ако е физически. Той удари ли ме (не дай боже) изобщо няма да се занимавам да пиша по форуми, или пък ако ми се наруши качеството на живот - да не спя, да не ям и тн.
Нали се сещате липсата на контрол и страхът от неизвестното колко са плашещи. Ама с малки деца и намалена до минимума възможност за работа, в момента съм на размисли на тема кое е най-доброто за мен в близкото бъдеще.
Четох ти и другите мнения. Видно не искаш да ти е нанагронище ама грам. И за всичко той ти е виновен. Дали си се замисляла за твоите грешки в тези отношения. Защото някои съфорумки ти казаха някои коментари - че си се обсебила от ежедневието на децата, вероятно не ги възпитаваш строго щом приемаш за нормално да рушат неща без това да е повод за ядосване, работата ти не е особено отговорна/платена, но намираш кусури на нервите на този, който ви издържа. Може да е незрял, лабилен и низко манипулативен. Така звучи. Ама ти май си същата.
Така ли, Линда? Ами той да вземе да гледа деца, тя ще отиде на работа.
То пък едно качествено гледане. Направо обсебване и бягство на жената от мъжа й, явно са превзели брака им, но на нея не й пука. По-лесно й е да не ги възпитава всъщност, а само да прекарва време с тях. От което разбирам се оплаква мъжът й. 