Не знам. Докато човек не е готов за промяна, той не може да я направи. Авторката познава себе си, знае има ли близки, на които да се опре, но най-важното е да прецени какво иска. Вземеш ли решение, и Вселената ти помага. Но мятайки се всеки ден от едната крайност в другата, след време и тя ще прави компания на мъжа си по психарство. Трудно е, но то лесно в такива ситуации няма.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
InHeaven, права е Дренка - не си избрала къде си с тези думи. Уж си наясно, но избираш комфорта вместо тръните. Имам план на действие звучи като да си наясно с нещата, но все още не си избрала накъде да поемеш. Когато избереш - тогава по друг начин ще звучиш. Няма да се успокояваш колко ще ти е по-спокойно, а ще действаш. И когато действаш, тогава всички сили са на твоя страна и ти помагат.
Аз съм минала по този път, но не ми е трябвало помощ да ми пази страх от промяната. Трябваха ми сили да се справя - сама с дете на квартира без друга помощ и с опортюнист - бащата на детето ми, който ме заплашваше, плачеше по телефона, удряше го на чувства и настройваше детето. Справих се не защото съм много силна, а защото бях избрала пътя и си го следвах целенасочено. Рутината и мястото, което наричах свой дом в продължение на 15 години не ме привличаха, защото знаех, че не е моето място, защото не мога да бъда аз там. Направих много грешки, излишно натегнах и правех някои неща в противовес, но се справих. Почти 20 години оттогава и дори се омъжих отново и гледах да не повтарям грешките втория път. Та така, InHeaven, ти избираш как да бъде. Успех!
П.С. Бившият ако се самоубие няма да е заради тебе, а заради демоните в главата си и психиката си. Така че няма за какво да се чувстваш виновна. А може и да се чувстваш виновна, за да си намираш причина да не вземеш юздите на собствения си живот в ръцете си.
Аз съм минала по този път, но не ми е трябвало помощ да ми пази страх от промяната. Трябваха ми сили да се справя - сама с дете на квартира без друга помощ и с опортюнист - бащата на детето ми, който ме заплашваше, плачеше по телефона, удряше го на чувства и настройваше детето. Справих се не защото съм много силна, а защото бях избрала пътя и си го следвах целенасочено. Рутината и мястото, което наричах свой дом в продължение на 15 години не ме привличаха, защото знаех, че не е моето място, защото не мога да бъда аз там. Направих много грешки, излишно натегнах и правех някои неща в противовес, но се справих. Почти 20 години оттогава и дори се омъжих отново и гледах да не повтарям грешките втория път. Та така, InHeaven, ти избираш как да бъде. Успех!
П.С. Бившият ако се самоубие няма да е заради тебе, а заради демоните в главата си и психиката си. Така че няма за какво да се чувстваш виновна. А може и да се чувстваш виновна, за да си намираш причина да не вземеш юздите на собствения си живот в ръцете си.
Каквото и да си говорите, стресиращо е да ти висне един човек половината от балкона със заплаха да скочи (примерно). Аз не знам дали бих си излязла невъзмутима през вратата със сакчето. Вероятно няма да го направи и я манипулира, но кой го знае.
Имах близка, която манипулираше с такива заплахи мъже. Забираше някой съвсем на случаен принцип и после, ако не искаше да има сериозни отношения с нея, го заплашваше, че ще се самоубие. И изглеждаше като човек, който би. Нямате представа колко хора се трогват от това. Разговаряли са с мен наплашени мъже да говоря с нея, да я спра, да не им тежи.
Имах близка, която манипулираше с такива заплахи мъже. Забираше някой съвсем на случаен принцип и после, ако не искаше да има сериозни отношения с нея, го заплашваше, че ще се самоубие. И изглеждаше като човек, който би. Нямате представа колко хора се трогват от това. Разговаряли са с мен наплашени мъже да говоря с нея, да я спра, да не им тежи.
Стресиращо е. Обаче тая рискува да попадне рано или късно на някой непукист или дори психопат без емоции и какво, ще си изпълни ли заканата... 
Има някои граници, които здравомислещи човек не прекрачва, дори и на думи.
Това последното е много тъжно.
За мен подобни хора страдат от някаква психична болест, която при провокация (неспокоен или направо токсичен интимен живот) се проявява и взима връх.
Няма как нормален човек да спекулира с живота си, особено при наличието и на деца в картинката.
За мен подобни хора страдат от някаква психична болест, която при провокация (неспокоен или направо токсичен интимен живот) се проявява и взима връх.
Няма как нормален човек да спекулира с живота си, особено при наличието и на деца в картинката.
В случая на INHeaven, най-важния й разговор в момента е със самата себе си. Дори не с мъжа си. Защото всички сме били на прага на важни решения и накрая правим това, кеото ние искаме. Тя си е най-важна - да прецени как иска да живее.
Какъв е бил опита за самоубийство на мъжа й също има значение - реален или ...? Защото по принцип такива истински опити се третират като психическа нестабилност и после човекът трябва да се лекува май. (Извинявам се, не съм специалист).
Какъв е бил опита за самоубийство на мъжа й също има значение - реален или ...? Защото по принцип такива истински опити се третират като психическа нестабилност и после човекът трябва да се лекува май. (Извинявам се, не съм специалист).
Стресиращо е. Обаче тая рискува да попадне рано или късно на някой непукист или дори психопат без емоции и какво, ще си изпълни ли заканата...
Има някои граници, които здравомислещи човек не прекрачва, дори и на думи.
Също познавах тийнейджър, който сложи край на живота си заради раздяла с приятелката си. Тя си продължи живота, той почерни цялото си семейство. Тъжно, много тъжно. Не знам как се живее цял живот с подобна вина...
Каква вина? Вина има този, който се самоубива. Всички други няма как да живеят винаги според неговите представи, да бъдат мили и добри, да се съобразяват.
Светът е труден, животът е борба.
Светът е труден, животът е борба.
Стресиращо е. Обаче тая рискува да попадне рано или късно на някой непукист или дори психопат без емоции и какво, ще си изпълни ли заканата...
Има някои граници, които здравомислещи човек не прекрачва, дори и на думи.
Също познавах тийнейджър, който сложи край на живота си заради раздяла с приятелката си. Тя си продължи живота, той почерни цялото си семейство. Тъжно, много тъжно. Не знам как се живее цял живот с подобна вина...
И не, никой не живее с вина за нейното глупаво решение. Ей това, ако проумеят тези рекетьори хубаво ще се замислят (поне една част от тях)
Абе, ако не е грешка при изпълнение на неистински опит, смятай какво ти е било, за да се самоубиеш.
Не казвам, че другите са виновни, по-скоро си е вътрешна "повреда", но не е шега работа.
Не казвам, че другите са виновни, по-скоро си е вътрешна "повреда", но не е шега работа.
Не мисля, че който и да било здравомислещ би си играл на лъжливи сигнали точно в посока самоубийство. И защото е тревожен симптом трябва да се обсъди и да се пресече в зародиш. Няма по-сигурен начин да се убие доверието и добрите взаимоотношения във връзката. Как ще се прибираш в къщи ден след ден като над главата ти виси сянката на подобен акт.
А аз препоръчвам категорично отхвърляне пред мъжа да носи отговорност за това да бъде жив. Разговор и изчистване на тези неясноти. Колкото повече прави човек неща сакън другия да не направи еди какво си, толкова повече влиза в спиралата на зависимостта другия да не действа и така още повече се обвързва.