Домашното насилие – тема №4

  • 146 241
  • 2 309
  •   1
Отговори
# 2 085
  • Мнения: 5 084
Абсолютно винаги в България родителите ти стават роднини, когато ти създадеш семейство. Това и баба ми и прабаба ми винаги са го казвали, не е някаква измислица от днес. Идеята е, че 'младото семейство' се отделя от останалите роднини, обособява се като отделна единица и няма нищо по-логично от това.

# 2 086
  • София
  • Мнения: 18 362
Семейството би следвало да са двамата партньори и (ако има такива) непълнолетните им деца. Другите близки се предполага да имат свои семейства.

Дори по определение семейство се нарича хора, които живеят съвместно с ангажимент и обвързаност едни с други (основана на сексуални отношения), формират обща икономическа единица, може да полагат грижи за деца (обичайно биологично свързани изходящи с грижещите се за тях).
Разбира се, някои могат и цяло село да включват. Разширеното семейство може да включва и други единици, които са икономически и емоционално свързани, но те не са ядрото, а допълнението.

# 2 087
  • Мнения: 28 756
По принцип е така. Семейството е майка, баща и техните деца.
Но се чудя колко от вас заявиха на 18-ия рожден ден на детето си: „Беше ни много приятно с теб, но от днес вече не си част от нашето семейство. И за по-сигурно, я затвори вратата отвън, ако обичаш...“. Simple Smile

# 2 088
  • София
  • Мнения: 44 486
Ако си добър родител, на 19 детето трябва да е готово да литне само. То си става само...

И тъй като сме в тази гадна тема, една жена винаги трябва да има план Б. Дали ще са 2000 лева за наем, дали ще са 20 бона и собствен апартамент, но трябва да има спасителен изход.

# 2 089
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 577
По принцип е така. Семейството е майка, баща и техните деца.
Но се чудя колко от вас заявиха на 18-ия рожден ден на детето си: „Беше ни много приятно с теб, но от днес вече не си част от нашето семейство. И за по-сигурно, я затвори вратата отвън, ако обичаш...“. Simple Smile
Обикновено нещата не ескалират толкова рязко, особено на Балканите.
Но когато младия човек се събере с половин/ка и обяви, че нещата са сериозни, приемаме че има "младо семейство", а след детето/децата, още повече нещата отиват на семейство.
Родителите и братя/сестри стават фамилия. Поне аз така ги виждам нещата.

# 2 090
  • Мнения: 5 843
По принцип е така. Семейството е майка, баща и техните деца.
Но се чудя колко от вас заявиха на 18-ия рожден ден на детето си: „Беше ни много приятно с теб, но от днес вече не си част от нашето семейство. И за по-сигурно, я затвори вратата отвън, ако обичаш...“. Simple Smile
Обикновено нещата не ескалират толкова рязко, особено на Балканите.
Но когато младия човек се събере с половин/ка и обяви, че нещата са сериозни, приемаме че има "младо семейство", а след детето/децата, още повече нещата отиват на семейство.
Родителите и братя/сестри стават фамилия. Поне аз така ги виждам нещата.
Семейство и фамилия не са ли синоними? И за мен термина е разширено семейство.
Дъщеря ми, на почти 23 все още официално се води част от нашето семейство. До 25 години и докато учи ще е официално призната за част от нашето семейство.

# 2 091
  • София
  • Мнения: 18 362
По принцип е така. Семейството е майка, баща и техните деца.
Но се чудя колко от вас заявиха на 18-ия рожден ден на детето си: „Беше ни много приятно с теб, но от днес вече не си част от нашето семейство. И за по-сигурно, я затвори вратата отвън, ако обичаш...“. Simple Smile

Чак толкова остро и рязко не се случва, но горе-долу това е нормалното.

# 2 092
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 145
Мъжът и жената се събират да живеят заедно,за да създават собствено семейство.
В един момент децата порастват,отделят се ,намират си партньор и създават собствено семейство.
Докато детето учи може да остане вкъщи,докато завърши и си стъпи на краката,може да учи и пак да работи....
Но ако реши да се жени и да създава семейство и деца,трябва да се отдели.

Проблемът е,че у нас дори и човек да работи не е гаранция,че ще може да се издържа примерно с минимална заплата.
И това важи не само за младежите,но и за жените жертви на домашно насилие.
Ако жената няма собствено жилище и достатъчно високи доходи,ако няма къде да отиде,тя не може просто така да си събере багажа,да си вземе децата и да си тръгне.Ако жената е с 1000-1500лв.заплата и с две деца,какво прави-как плаща наем,сметки и как издържа себе си и две деца?
Да,има защитени жилища,но колко са те?Колко време минава,докато жертвите на насилие бъдат настанени там?
Колко е издръжката за едно дете-100-200лв..?Ами не са достатъчни.

# 2 093
  • Мнения: 74



Какво е станало преди половин година? И  от какво трябва да внимаваш? (съжалявам, ако съм го пропуснала и не дочела)

Направи опит за самоубийство, за да ме сплаши. От тогава аз съм ном стоп на тръни да не го ядосам за нещо.

Ясно осъзнавам, че съм жертва на доста сериозен психически тормоз. Събряла съм се и имам план на действие. Това че е трудно - трудно е, и с пари и с жилище, но пак са неща, които кажи-речи лесно се оправят.

Ама кажете, сега, миналите по тоя път, как се справяте психически с тази голяма промяна?
Хем осъзнавам колко ще ми е по-спокойно, хем всички неизвестни надвисват като призраци. Роднините, споделените моменти, някои хобита, рутината вкъщи ако щеш... То е ясно, че има един момент, в който ума тегли към зоната на комфорт....

Аз и с психолога ми говорих, там ясно че има и ще се работи, но ми беше интересно да чуя мнението на някой минал вече по този път.

# 2 094
  • Мнения: 18 320
Каква зона на комфорт, бе човек?! На кое казваш зона на комфорт? Къде си тръгнала, какво ще променяш? Последно - къде си? На тръните или в комфорта. Ти може и да си жертва, но и източник на тормоз - също. Нали ти казах, реципрочно е, добре си си.

# 2 095
  • София
  • Мнения: 15 879
Заплахите/опитите за самоубийство могат да са доста ефективен метод за манипулация. Ето, на теб вече ти е взет страха и си в затвора му.

# 2 096
  • Мнения: 217
Това с опита за самоубийство ми се струва много лабилно и нереалистично поведение за мъж.
Обикновено жените ги разиграват тези театри.

# 2 097
  • Мнения: 18 320
Не е нереалистично. Няма реалистично/нереалистично. Има човек, отношения, поведение, ситуация.

# 2 098
  • Мнения: 22 050
Според мен Дренка се опитва да каже, че авторката сама няма никаква яснота относно положението си. От една страна, то е нетърпимо, мъжът й е психар и нея я е страх. От друга страна същото това положение тя нарича своя "зона на комфорт"...?! Изброява много положителни страни, няма желание да се спасява наистина, финансово за много неща зависи от съпруга си.
Няма как да се вземе решение с толкова объркан мозък. Именно затова тя дообърква и без това нестабилния си мъж. Хем е с него, хем си му подмята спокойно, че може да си се разделят и човекът пали с 200. И аз да съм, ако мъжът ми си ми говори за раздяла, ама си стои у дома, ще взема жълта книжка без време.
Поне аз така ги виждам нещата.

И за мен средно положение няма. Или си казваш - "мъжът ми е досаден и прилепчив, но аз ще съм си с него" и си гледаш живота, или се бориш за независимост и правиш постъпки за развод. Иначе - пиратката не се знае кога ще гръмне.

# 2 099
  • София
  • Мнения: 1 260
В2022, това е ясно и нормално представяне на нещата и може да се разбере дори от обърканата авторка. Тя има нужда от сериозна помощ за себе си, отдавна е трябвало да стане, но по човешки поднесена и разбираема. Не виждам как ще продължи статуквото, без да се съсипе тотално и без това да навреди на децата, които не може да не усещат и да не им влияе.

Общи условия

Активация на акаунт