Дори не мога да асмилирам как плюнката е равносилна на здрав бой, ама няма значение.
Цялото семейсто са прости, просто някои са и за затвора.
Цялото семейсто са прости, просто някои са и за затвора.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
Де да знам, щом не се е притекла на жена, която е бита на 100 м. от нея, нямам много високо мнение и за нея.
Аз тръгнах да разтървавам двама мъже, които щяха да се сбият за някакво паркиране (след което му казах на паркиралия, че не може да паркира така идиотски и да препаркира като нормален човек). Ама хукнах. Какво остава да ПРЕБИЯТ жена и аз да стоя и мълча?
Отделно какъв простак като характер трябва да си, за да наплюеш някого? Въпреки, че, ако детето ми е в болница заради някоя (спомням си как свекървата давала мед на бебето и слава Богу, че нищо не му станало). Ама я си представете реакция, ботулизъм, болница заради своеволията на свеки. Не ще я наплюя, ами ще ѝ шибна един (върл противник съм на насилието, но в такъв момент).
Въпреки, че продължавам да смятам, че това с плюенето е измислено, за да се оправдае боят.
Но ми е чудно как стоиш с този човек. Как го гледаш, как сядате да вечеряте, как спиш до него?!?
InHeaven, страх те е за живота ти и седиш с този индивид?
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ?
Отделно какъв простак като характер трябва да си, за да наплюеш някого? Въпреки, че, ако детето ми е в болница заради някоя (спомням си как свекървата давала мед на бебето и слава Богу, че нищо не му станало). Ама я си представете реакция, ботулизъм, болница заради своеволията на свеки. Не ще я наплюя, ами ще ѝ шибна един (върл противник съм на насилието, но в такъв момент).
Въпреки, че продължавам да смятам, че това с плюенето е измислено, за да се оправдае боят.
Но ми е чудно как стоиш с този човек. Как го гледаш, как сядате да вечеряте, как спиш до него?!?
InHeaven, страх те е за живота ти и седиш с този индивид?
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ?
И хич не вярвам на тия приказки "ама той цял живот такъв ангел беше, не е докосвал никого и тая зла вещица го предизвика и той я преби".
Тези същества си имат много дълга скрита история на прояви на насилие! Например, мъж, на който носът му е чупен многократно.... Счупени кокалчетата на ръцете, някой белег по главата...
Тези същества си имат много дълга скрита история на прояви на насилие! Например, мъж, на който носът му е чупен многократно.... Счупени кокалчетата на ръцете, някой белег по главата...
Роки, може да е активен спортист. Ние и двамата сме все с по нещо натъртено, вкл. съпругът ми е със счупен като младеж нос от борба (беше състезател), а аз вече 2 седмици съм в синини, защото ме бутна колело на крайбрежната улица. Представям си какво си мислят хората, когато ни гледат на плажа. Досега само за сектанти ни мислеха покрай децата, а сега вече са убедени, че редовно ям бой.
Какво се случва в ума на жена, която търпи домашно насилие с години? Какво я кара да живее така? Имам позната жена, която се разведе след много години брак в тормоз и някак ме е страх да не скочи обратно при пръв удобен случай. Така ми изглежда, че е съвсем възможно. Какво се бъгва, защо стоят с насилника, наистина ли не виждат нещата какви са? Къде е грешката?
Често е страх от това какво ще стане, ако си тръгне. Насилникът и промива мозъка, че тя за нищо не става и че тя е виновна за насилието. А насилниците не пускат жертвата лесно. Ако жената реши да си тръгне, почват или някакви супер мили постановки, или пък заплахи, или и двете. Ако една жена я е страх да напусне, има защо, мъжът и нарочно и е набил този страх
Аз си тръгнах точно, когато ме хвана страха.
Да живея с някой, от когото ме е страх?!? Не, абсурд! Това няма как да стане! По-скоро ще стане или аз, или той, ама не и заедно! Аз в страх отказвам да живея! Каквото и да ми коства това! А и дете имам, то с какво е заслужило да живее в страх?!?? Каква майка бих била ако му го причиня? Никаква! Страхливка! Слабачка! Жертвичка! Абсурд! Звяр ставам ама жертва никога! Страха ми беше движещата сила, за да скъсам оковите и да заживея в свобода! О, колко е прекрасно! Да дишам без някой да ме следи дали дишам по "правилния" начин! Ааййй у лево. Страх ли? Няма страх! Има свобода. За който има кураж да си я вземе...
Да живея с някой, от когото ме е страх?!? Не, абсурд! Това няма как да стане! По-скоро ще стане или аз, или той, ама не и заедно! Аз в страх отказвам да живея! Каквото и да ми коства това! А и дете имам, то с какво е заслужило да живее в страх?!?? Каква майка бих била ако му го причиня? Никаква! Страхливка! Слабачка! Жертвичка! Абсурд! Звяр ставам ама жертва никога! Страха ми беше движещата сила, за да скъсам оковите и да заживея в свобода! О, колко е прекрасно! Да дишам без някой да ме следи дали дишам по "правилния" начин! Ааййй у лево. Страх ли? Няма страх! Има свобода. За който има кураж да си я вземе...
И аз бих си тръгнала заради шамар.
Защото никога не е един шамар,следва втори,а после ритник или юмрук и става по-лошо...
И защото мисля,че ако простя един шамар ,това ще означава за насилника,че може да ме удари пак.
Както каза съфорумка назад в темата-не мога да живея в страх.
В дома си трябва да се чувствам сигурна и защитена.
Не мога да спя в едно легло с човек,от когото ме е страх.
Ако се страхувам от някого,ще се старая да го избягвам,а не да го пусна в къщата си.
Защото никога не е един шамар,следва втори,а после ритник или юмрук и става по-лошо...
И защото мисля,че ако простя един шамар ,това ще означава за насилника,че може да ме удари пак.
Както каза съфорумка назад в темата-не мога да живея в страх.
В дома си трябва да се чувствам сигурна и защитена.
Не мога да спя в едно легло с човек,от когото ме е страх.
Ако се страхувам от някого,ще се старая да го избягвам,а не да го пусна в къщата си.
Ма какви втори бракове те гонят пък тебе 
да не сме луди да се хванем пак на това хоро... Повечето искаме само свобода и спокойствие и въобще не ни се занимава с мъже ангажиращо. Птк да си взема някой у нас да се чудя кво да му готвя и да му пера чорапите .. хахахахахахха тука се смея с глас, чак котката ми се стресна 
да не сме луди да се хванем пак на това хоро... Повечето искаме само свобода и спокойствие и въобще не ни се занимава с мъже ангажиращо. Птк да си взема някой у нас да се чудя кво да му готвя и да му пера чорапите .. хахахахахахха тука се смея с глас, чак котката ми се стресна Ако сериозно /а не на майтап/ свързвате връзката или брака само с "да се чудя какво да му готвя и да му пера чорапите", то и аз ще се стресна. Напълно успешно съм изпрал толкова много чорапи, а и не само чорапи, че явно трябва да ме наградят /без да броим доказаната ми компетентност да давам брачни съвети заради това, че съм "опитен перач на чорапи и не само чорапи"/. Досега не ми е хрумнало да седна и да се вайкам, че ще си търся жена, за да не си пера сам чорапите.
Ами аз все си викам трае се, правя компромиси, но някак си понякога се изморявам все аз да съм виновната.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоително. Но проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоително. Но проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Какво е станало преди половин година? И от какво трябва да внимаваш? (съжалявам, ако съм го пропуснала и не дочела)