Стеана, ти може да вярваш, че ако си нещастна с някой мъж, той ще ти позлати децата, но обичайно не става така. Който баща иска, той се грижи и си образова децата и без да тормози майка им. Не е задължително майка мъченица = изучени в престижни университети деца.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
На времето така се оправдаваха и това има своята логика, защото разведената жена беше с лош статут, а детето - дете на разведени родители. Така че ако става въпрос за преди 30+ години е разбираемо. Сега вече на никой не му пука и половината деца са ако не разведени, то не живяли изобщо с двама родители, така че тая стигма я няма. Но преди трябваше да преодолееш сериозна психологическа бариера и да се поставиш в положение на парясница, да посрамиш близките си и да направиш детето си от малкото в класа.
Всеки си има критерии, моят не е аз да съм добре с поредния мъж, пък децата в треторазряден свободен университет, никога не видяли живот извън провинциалния град.
А извън случая с търпенето заради парите, съображението "заради децата" изобщо не е свързано с преодоляване на стигми, а значи, че предполагаемо децата чисто и просто биха се чувствали по-добре, ако мама и татко са заедно. С деца прагът на разделяне е по-висок, отколкото без.
Естествено, при скандали, постоянно напрежение или и бой няма да е по-добре, ама там и заради реномирания западен университет вече не знам колко си струва.
Е, това с университета не е много оправдание да седиш с някой..
И аз съм дете на родители, които са били заедно "заради детето" като много от вас и понеже си обещах да не го допускам, нито едно решение не взимам на база добруването на децата.
Не се караме пред тях, рядко се е случвало, ама то напрежението се усеща като има такова. Вероятно излиза като да са скандали нон стоп - да не звуча оправдателно, съвсем не е така, но обикновено с месеци не си разменяме и един крив поглед, но причината да вляза в размисли е че настъпи ли спор в крайна сметка завършва с едни и същи изводи и е много драматично.
И все се стига до това "не мога без теб и трябва да се примиря". То голямата драма дойде когато след поредното правене на от мухата слон и неговите хвърляния на вини към мен (нали знаете поведнието на вечната жертва), аз му казах, че ако ще се мъчим така няма смисъл, млади сме, всеки може да си потърси щастието другаде... и той осъзна, че аз мога без него. Мат.
Просто се замислих за психическия тормоз и как откъсването от него сякаш е доста по-трудно отколкото ако е физически. Той удари ли ме (не дай боже) изобщо няма да се занимавам да пиша по форуми, или пък ако ми се наруши качеството на живот - да не спя, да не ям и тн.
Нали се сещате липсата на контрол и страхът от неизвестното колко са плашещи. Ама с малки деца и намалена до минимума възможност за работа, в момента съм на размисли на тема кое е най-доброто за мен в близкото бъдеще.
И аз съм дете на родители, които са били заедно "заради детето" като много от вас и понеже си обещах да не го допускам, нито едно решение не взимам на база добруването на децата.
Не се караме пред тях, рядко се е случвало, ама то напрежението се усеща като има такова. Вероятно излиза като да са скандали нон стоп - да не звуча оправдателно, съвсем не е така, но обикновено с месеци не си разменяме и един крив поглед, но причината да вляза в размисли е че настъпи ли спор в крайна сметка завършва с едни и същи изводи и е много драматично.
И все се стига до това "не мога без теб и трябва да се примиря". То голямата драма дойде когато след поредното правене на от мухата слон и неговите хвърляния на вини към мен (нали знаете поведнието на вечната жертва), аз му казах, че ако ще се мъчим така няма смисъл, млади сме, всеки може да си потърси щастието другаде... и той осъзна, че аз мога без него. Мат.
Просто се замислих за психическия тормоз и как откъсването от него сякаш е доста по-трудно отколкото ако е физически. Той удари ли ме (не дай боже) изобщо няма да се занимавам да пиша по форуми, или пък ако ми се наруши качеството на живот - да не спя, да не ям и тн.
Нали се сещате липсата на контрол и страхът от неизвестното колко са плашещи. Ама с малки деца и намалена до минимума възможност за работа, в момента съм на размисли на тема кое е най-доброто за мен в близкото бъдеще.
Побоища заради нищо не си струват, ама при всеки дребен битов проблем да ги развеждате, да бягат с 200 си е пълна глупост. Сигурно някоя тук ще си каже, че втория брак е голям компромис, ми няма, ще пълни главите на наивни шматки, как ги чака голяма любов ей там зад ъгъла. Доброто образование си е добър старт в живота, пък вие си пишете, тук е пълно с разни дето не могат да пишат с образУвания от свободни университети.
Ма какви втори бракове те гонят пък тебе 
да не сме луди да се хванем пак на това хоро... Повечето искаме само свобода и спокойствие и въобще не ни се занимава с мъже ангажиращо. Птк да си взема някой у нас да се чудя кво да му готвя и да му пера чорапите .. хахахахахахха тука се смея с глас, чак котката ми се стресна 
да не сме луди да се хванем пак на това хоро... Повечето искаме само свобода и спокойствие и въобще не ни се занимава с мъже ангажиращо. Птк да си взема някой у нас да се чудя кво да му готвя и да му пера чорапите .. хахахахахахха тука се смея с глас, чак котката ми се стресна
InHeaven, с три малки деца, аз също бих си затраяла, ако се трае 
Не ви знам отношенията и кое го нерви толкова и защо е така вкопчен в тебе. Но ако не си стабилна финансово - първо план и после всичко друго. Ако само той работи у вас, може и той да се е претоварил. Пак казвам, нямаме идея какво го "пали" и какво не можеш да му траеш, това си го знаеш ти.
Не ви знам отношенията и кое го нерви толкова и защо е така вкопчен в тебе. Но ако не си стабилна финансово - първо план и после всичко друго. Ако само той работи у вас, може и той да се е претоварил. Пак казвам, нямаме идея какво го "пали" и какво не можеш да му траеш, това си го знаеш ти. 
Нови две жени, убити от партньорите си за седмица. Просто супер. Керванът си върви, "кресливите" жени си кряскат и нищо не се променя. Нито една повече? Продължават да стават все повече. И проблемът не е само в насилниците и убийците, а всеки, който омаловажава, оправдава и дори се шегува за тези неща, бил той мъж или жена. Когато насилието не е възприемано като достатъчно сериозен проблем, иди чакай промяна. Българската правосъдна система също е такава пародия, раздава леки приятни присъдки, които някак се предполага да коригират и наказват, но едва ли е голямо наказание, когато можеш да си вмъкнеш в затвора всякакви удобства.
По-лесно е да се измъкнеш физически от партньор насилник, отколкото психологически и емоционално. Това трябва да е най-простото обяснение защо жени остават в подобни връзки. Но човекът може да е много устойчиво и жилаво същество, стига да поиска. Колко вдъхновяващи истории има за хора, попаднали в най-големите премеждия, които може да те сполетят на този свят, но отказват просто да се предадат и чакат катафалката, както казваше един възрастен мой роднина, лека му пръст. Колко хора, отписани от медицината, се възстановяват. Докато човек е жив и здрав, има надежда винаги. От всяка ситуация има изход, макар че за да преминеш през него, понякога трябва да страдаш и кървиш.
По-лесно е да се измъкнеш физически от партньор насилник, отколкото психологически и емоционално. Това трябва да е най-простото обяснение защо жени остават в подобни връзки. Но човекът може да е много устойчиво и жилаво същество, стига да поиска. Колко вдъхновяващи истории има за хора, попаднали в най-големите премеждия, които може да те сполетят на този свят, но отказват просто да се предадат и чакат катафалката, както казваше един възрастен мой роднина, лека му пръст. Колко хора, отписани от медицината, се възстановяват. Докато човек е жив и здрав, има надежда винаги. От всяка ситуация има изход, макар че за да преминеш през него, понякога трябва да страдаш и кървиш.
Не са нови, поредни са. Няма да го спрете с призиви това нещо, защото жените си търпят, не желаят и толкова.
То и аз искам хората да осъзнаят какво е здраве и болест, защо “вчера нищо ми нямаше, днес много съм зле - откъде ми дойде…”, ама няма да стане за ден-месец, година. Процес е, много бавен.
Ами аз все си викам трае се, правя компромиси, но някак си понякога се изморявам все аз да съм виновната.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоително. Но проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоително. Но проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Продължавай да работиш и имай на предвид, че бащата дължи и издръжка за децата. Аз акъл няма да ти давам и да правя рецензия на семейството ти. Определени решения човек трябва да си ги взима сам.
Имаше един цитат от "Ана Каренина" - "Всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему"
Имаше един цитат от "Ана Каренина" - "Всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему"
Ами аз все си викам трае се, правя компромиси, но някак си понякога се изморявам все аз да съм виновната.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоителноНо проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Той сега се е вкопчил в това, че ме е заплашил и видите ли топката е в моите ръце и всичко е "внимавай как се държиш да не стане като преди половин година"....
Започнах да се чувствам застрашена за живота си, което всъщност е доста обезпокоителноНо проблемът е, че и аз понякога не знам какво го пали. Последният път беше че съм му звъняла в неподходящ момент да го питам за "глупост" и го обърна на незачитане на чувства и тн. Като го помолих да внимава с тона пред децата (защото те бяха там) пак ме насоли аз да внимавам и ако аз така и така, той нямало нали.....
Пак ви казвам, когато вървят нещата е прекрасно (нормално), като нещо го настъпя по мазола е трета световна.
Веднъж даже ме заплаши, че без него нямало кой да се грижи за мен, ако съм болна, ако стане война и тн и тн. И аз кълва, нали, оправдавам го с това че е травмиран и с много рани от детството.
Работя, ама недостатъчно че да мога да гледам и деца и домакинство. Тъпа работа.
Не знам до кога просто ще кимам и ще казвам "да, слънчице, извинявай, слънчице". Някои жени го умеят и си живеят чудесно, аз съм по откритата комуникация.
Знаеш, знаеш.
Жена, която се е чувствала добре при временна раздяла, не е истински щастлива в брака жена. Но могат да изкарат и цял живот заедно - много хора го правят.
Аз не познавам нито една жена, която да е щастлива в брака. Нито една.
Не познавам и неомъжени, които да са "истински щастливи".
Изобщо, за "истинско щастие" може да си мечтае само човек без никакъв житейски опит.
Жена, която се е чувствала добре при временна раздяла, не е истински щастлива в брака жена. Но могат да изкарат и цял живот заедно - много хора го правят.
Аз не познавам нито една жена, която да е щастлива в брака. Нито една.
Не познавам и неомъжени, които да са "истински щастливи".
Изобщо, за "истинско щастие" може да си мечтае само човек без никакъв житейски опит.
Днес си говорихме за домашното насилие с приятелка.
И тя ми разказа как неиния брат набил жена си.
Той,жена му и майка му правели зимнина на двора.
В един момент жена му и майка му се скарали.
Жена му избухнала и се изплюла в лицето на майка му.
Е,тук вече онемях.
Онзи полудял,скочил,хванал жена си за косата,вкарал я в къщата и я спукал от бой.
Не можах да повярвам,че го е направил,защото го познавам и изобщо не е агресивен човек.
Приятелката ми ме пита-,,Ако някой се изплюе в лицето на твоята майка ,ти какво ще направиш?,,
Не отговорих.
Ама като си помисля- ще ми падне пердето...
Между другото нейния брат още живее с въпросната жена.Но майка му е в чужбина и не ще да се връща.
Вие как бихте постъпили,ако някой постъпи така с майка ви?
И тя ми разказа как неиния брат набил жена си.
Той,жена му и майка му правели зимнина на двора.
В един момент жена му и майка му се скарали.
Жена му избухнала и се изплюла в лицето на майка му.
Е,тук вече онемях.
Онзи полудял,скочил,хванал жена си за косата,вкарал я в къщата и я спукал от бой.
Не можах да повярвам,че го е направил,защото го познавам и изобщо не е агресивен човек.
Приятелката ми ме пита-,,Ако някой се изплюе в лицето на твоята майка ,ти какво ще направиш?,,
Не отговорих.
Ама като си помисля- ще ми падне пердето...
Между другото нейния брат още живее с въпросната жена.Но майка му е в чужбина и не ще да се връща.
Вие как бихте постъпили,ако някой постъпи така с майка ви?