InHeaven - "без него - от гняв и вина и децата ще настрои, и апартамента ще вземе и живота ще ми стъжни..." А с него - цветя и рози?
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
Бля бля бля. Всичко описано мина и при мен. Взимаш решение един хубав ден и режеш. Ама докрай. Нямаш представа колко е хубаво една година, всяка вечер да си казваш: Няма да има скандал и тази вечер!
Честита ми годишнина!
Честита ми годишнина!
Аз му оставих двеста квадрата къща, плати ми едни смешни и жалки пари и се пазареше като циганин. Наскоро запозна децата с новата си приятелка, по случайност я познавам и е доста свястна жена, не знам колко време ще го изтрае. Аз изтеглих кредит, за да си купя жилище, сега живея в една стая и ми е толкова хубаво и спокойно. След тридесет и пет години грам не ми липсва. А децата... те ме питаха защо не го направих това преди 10-15 години и казаха, че сега са много по-спокойни за мен.
Защо, настина? Любопитно ми е.. понякога си мисля ако не сега, то след време ще е още по-трудно (за него). Все за другите мисля аз...
Погледнато отстрани нищо не ми липсва. Обаче душата ми след цялата тая драма последните 2-3 години се изпразни. И все си казвам, че да си в двойка изисква усилие, хората се променят, преминават през изпитания...14 години не са малко... после си спомням за някоя реплика от рода на "всичко правя за теб", "от теб зависи аз да бъда щастлив", "ако не съм с теб нищо от това, което съм изградил няма смисъл" и светът спира на място.
То и някои от децата ни са малки, най-дребното е на 3... Но той ме ревнува от тях. Иска ме само за себе си. Дълго време не искаше още деца, поради тази причина.
А голямото като се бяхме разделили с баща му за няколко седмици ми каза "Няма проблем да се карате, всички хора се карат, ние сме свикнали" и това ме съсипа. Казах му го и на него и много неща се промениха от тогава.
Има желание за промяна, променя се, аз също ама тая зависимост към мен е изключително емоционално изцеждаща.
Знам че звуча като поредната дето просто си излива душата и ви е писнало от такива, но темата ми е много полезна.
Някои неща ги виждам и ги знам и пак толкова трудно взимам решения и толкова се страхувам от неизвестното, че тръпки ме побиват.
Погледнато отстрани нищо не ми липсва. Обаче душата ми след цялата тая драма последните 2-3 години се изпразни. И все си казвам, че да си в двойка изисква усилие, хората се променят, преминават през изпитания...14 години не са малко... после си спомням за някоя реплика от рода на "всичко правя за теб", "от теб зависи аз да бъда щастлив", "ако не съм с теб нищо от това, което съм изградил няма смисъл" и светът спира на място.
То и някои от децата ни са малки, най-дребното е на 3... Но той ме ревнува от тях. Иска ме само за себе си. Дълго време не искаше още деца, поради тази причина.
А голямото като се бяхме разделили с баща му за няколко седмици ми каза "Няма проблем да се карате, всички хора се карат, ние сме свикнали" и това ме съсипа. Казах му го и на него и много неща се промениха от тогава.
Има желание за промяна, променя се, аз също ама тая зависимост към мен е изключително емоционално изцеждаща.
Знам че звуча като поредната дето просто си излива душата и ви е писнало от такива, но темата ми е много полезна.
Някои неща ги виждам и ги знам и пак толкова трудно взимам решения и толкова се страхувам от неизвестното, че тръпки ме побиват.
InHeaven, мисля, че ще си пребъдете занапред. Явно ти се люшкаш между това как се чувстваш и между клишетата от типа: "Ама той не пие, не ме бие, баща е на децата и аз как да ги съсипя сега с развод" и подобни. Искам да ти кажа, че донякъде те разбирам. Но няма да ти живея живота, нито другите тук. Тиквен медал за многострадание няма да получиш от съвсем никого. Нито от децата, до които се допитваш не знам защо, още по-малко от "всеотдайния" си мъж. Живей си както решиш, но скандалите се отразяват зле не само на теб. Децата ви не са статуи в коридора, а живи хора, които усещат всичко.
Като ви гледам вървите към златна сватба.
Какво значи "има желание за промяна"? Как ще се промени голям човек с изградени навици, обидчив и със склонност към скандали? Просто ти си свикваш с това и така ще е.
Като ви гледам вървите към златна сватба.
Какво значи "има желание за промяна"? Как ще се промени голям човек с изградени навици, обидчив и със склонност към скандали? Просто ти си свикваш с това и така ще е.
А какво ще кажете за заплаха за раздяла, но при реално отвръщане от другата страна с приемане, придружена от „ако не съм с теб живота няма смисъл“ и след поредния скандал завършил така – истински опит за самоубийство?
Това си е психически тормоз от най-висша степен. И как се слага точката? Как се казва „баста“ на човек, с който всъщност сте преживели толкова много, като сте добре се разбирате чудесно (като всички), гледате в една посока, имате сходни хобита.... Въобще всичко ви е наред, като изключим безумните скандали, които завършват по един и същи – добре познатия на всички ви начин – борба между жертвата и спасителя.
Редуват се моменти на щастие и разбирателство с такива на пълна агония, но съм благодарна за всичко случило се, защото ако не си бяхме натискали бутоните толкова силно аз нямаше да преработя някои травми, които имах и мислех че никога няма да разкарам... Въобще, щастлива съм и благодарна, че всичко което ми се е случило, ми се е случило.
И в момента, в който се почувствах че нещата тръгват отново нагоре, че вече няма „трябва някой да ме прави щастлив – ти си ми жена – трябва да ме правиш щастлив“, пак се разминахме и нещата тръгнаха рязко надолу. Толкова надолу, че решихме да пожиеем малко разделени и беше много странно – на мен ми хареса, беше ми спокойно. Осъзнах, че аз чакам с нетърпение да се прибере от работа не защото тръпна да го видя, а защото съм притеснена в какво настроение ще е, какви ще са НИ плановете. Дали няма да се разсърди за нещо на децата, на мен... Дали ще е настроение да си викнем гости, да отидем ние някъде, защото всичко се случваше винаги в последния момент според настроението му. Случвало се е да си тръгнем от почивка, защото някой го е издразнил.
Хем казва, че явно не сме един за друг,, хем че без мен живота няма смисъл. Обшо взето човека живее за социалните очаквания сякаш. „Всичко правя за вас“ е мотото на живота му и винаги е жертва, винаги е за ние да сме щастливи... Един вид това, че сме зависими от него в една или друга сфера, му е страшен фетиш. И точно това свръх раздаване е големия проблем, защото той не вижда извървения дотук път като успех, а като „пропилян живот“ ако не му се получи според плановете.
Опитва, успява, много голяма положителна промяна наблюдавам в него - но все още на моменти егото му е просто свръх... и в тези моменти аз нямам грам емпатия в себе си. Години наред бях майка на мъжа си, не беше ок. Спрях да бъда - пак сътресения. Всичко щеше да е "в реда на нещата" ако не беше тази заплаха за живота, последвана от "ще ви съсипя" и моят съвсем реален страх как това ще се отрази на децата.
Успели сме и двамата, покрили сме социалнинте норми отвсякъде – работа, къща, кола, деца, прекрасен екип сме (когато се разбираме), имаме своите различия, но сякаш не бяха чак толкова много), той е прекрасен човек и баща – грижи се чудесно за децата, те го обожават, търсят... Ако беше кофти баща нямаше въобще да давам шансове. Изключително отдаден е и на децата и на семейството си. И в същото време е обсебен от мен. Уж си обещах да работя по това да дам пореден шанс, но от любов, а не от страх, но усещам, че нещо ми пречи брутално. Сякаш всяко мое решение е базирано на това „да го направя само и само да не ми стъжни живота после“.... Подсъзнателно.
Хем знам, че решението си е негово, каквото иска да прави с живота си, хем... разбирате ме. И сега съм в позицията да се чудя къде се намирам аз психически. Тъпото е, че през последните месеци чудесно се разбираме, пак се поскарваме, но на друго ниво, само че аз се усещам емоционално изтръпнала. Искам нещата да се оправят, но се усещам тотално притисната в ъгъла.
Прекрасен мъж е, добър човек, но толкова емоционално травмиран и смазан. Как се продължава така?
Това си е психически тормоз от най-висша степен. И как се слага точката? Как се казва „баста“ на човек, с който всъщност сте преживели толкова много, като сте добре се разбирате чудесно (като всички), гледате в една посока, имате сходни хобита.... Въобще всичко ви е наред, като изключим безумните скандали, които завършват по един и същи – добре познатия на всички ви начин – борба между жертвата и спасителя.
Редуват се моменти на щастие и разбирателство с такива на пълна агония, но съм благодарна за всичко случило се, защото ако не си бяхме натискали бутоните толкова силно аз нямаше да преработя някои травми, които имах и мислех че никога няма да разкарам... Въобще, щастлива съм и благодарна, че всичко което ми се е случило, ми се е случило.
И в момента, в който се почувствах че нещата тръгват отново нагоре, че вече няма „трябва някой да ме прави щастлив – ти си ми жена – трябва да ме правиш щастлив“, пак се разминахме и нещата тръгнаха рязко надолу. Толкова надолу, че решихме да пожиеем малко разделени и беше много странно – на мен ми хареса, беше ми спокойно. Осъзнах, че аз чакам с нетърпение да се прибере от работа не защото тръпна да го видя, а защото съм притеснена в какво настроение ще е, какви ще са НИ плановете. Дали няма да се разсърди за нещо на децата, на мен... Дали ще е настроение да си викнем гости, да отидем ние някъде, защото всичко се случваше винаги в последния момент според настроението му. Случвало се е да си тръгнем от почивка, защото някой го е издразнил.
Хем казва, че явно не сме един за друг,, хем че без мен живота няма смисъл. Обшо взето човека живее за социалните очаквания сякаш. „Всичко правя за вас“ е мотото на живота му и винаги е жертва, винаги е за ние да сме щастливи... Един вид това, че сме зависими от него в една или друга сфера, му е страшен фетиш. И точно това свръх раздаване е големия проблем, защото той не вижда извървения дотук път като успех, а като „пропилян живот“ ако не му се получи според плановете.
Опитва, успява, много голяма положителна промяна наблюдавам в него - но все още на моменти егото му е просто свръх... и в тези моменти аз нямам грам емпатия в себе си. Години наред бях майка на мъжа си, не беше ок. Спрях да бъда - пак сътресения. Всичко щеше да е "в реда на нещата" ако не беше тази заплаха за живота, последвана от "ще ви съсипя" и моят съвсем реален страх как това ще се отрази на децата.
Успели сме и двамата, покрили сме социалнинте норми отвсякъде – работа, къща, кола, деца, прекрасен екип сме (когато се разбираме), имаме своите различия, но сякаш не бяха чак толкова много), той е прекрасен човек и баща – грижи се чудесно за децата, те го обожават, търсят... Ако беше кофти баща нямаше въобще да давам шансове. Изключително отдаден е и на децата и на семейството си. И в същото време е обсебен от мен. Уж си обещах да работя по това да дам пореден шанс, но от любов, а не от страх, но усещам, че нещо ми пречи брутално. Сякаш всяко мое решение е базирано на това „да го направя само и само да не ми стъжни живота после“.... Подсъзнателно.
Хем знам, че решението си е негово, каквото иска да прави с живота си, хем... разбирате ме. И сега съм в позицията да се чудя къде се намирам аз психически. Тъпото е, че през последните месеци чудесно се разбираме, пак се поскарваме, но на друго ниво, само че аз се усещам емоционално изтръпнала. Искам нещата да се оправят, но се усещам тотално притисната в ъгъла.
Прекрасен мъж е, добър човек, но толкова емоционално травмиран и смазан. Как се продължава така?
Продължава се с ясното съзнание, че по-добър няма да намериш. Той е баща на децата ти, грижи се за вас, държи на тебе и не те бие. Малко жени могат да се похвалят с такова нещо. А това, че се карата от време на време - няма двойки, които не се карат. Това е невъзможно при съвместното съжителство. Изумена съм от съветите за незабавна раздяла. Интересно ми е съветничките доколко са цъфнали и вързали, че да дават подобни съвети.
Аз не й давам съвет за раздяла, тя не е изобщо на такъв акъл. Но годините, прекарани с човек, който ти действа зле, се отразяват. На нея не й действа добре неговото поведение, а може друга жена да си живее като царица със същия мъж. Уловката е ти самата какво искаш - за всяка жена.
Той е грижовен (но прилепчив), грижи се, но и натяква и т.н. Взимаш го заедно с меда и жилото, или не. Това е.
Жена, която се е чувствала добре при временна раздяла, не е истински щастлива в брака жена. Но могат да изкарат и цял живот заедно - много хора го правят.
Той е грижовен (но прилепчив), грижи се, но и натяква и т.н. Взимаш го заедно с меда и жилото, или не. Това е.
Жена, която се е чувствала добре при временна раздяла, не е истински щастлива в брака жена. Но могат да изкарат и цял живот заедно - много хора го правят.
Този прилепчивия, дето “всичко правя за вас” осигурява ли езикови ваканции в чужбина за овладяване на чужд език, ски ваканции по австрийски и италиански курорти, лятно море там където желаете? Ще осигури ли качествено образование в чужбина със съответната издръжка? Ако го прави, мобилизирай се, ограничи скандалите и работи по бъдещето на децата си, защото си заслужава. Ако е някой средностатистически комплексиран български тъпанар, както решиш, така и така голяма полза за вас няма, ще се справиш и сама.
Ох, вярно ли това да е критерия? Средностатистически - напусни! Богат - търпи!
Не визирам случая на авторката вече.
Ама лично аз предпочитам деца в обикновени училища и никакви скъпи курорти от мъж, а аз да съм спокойна, отколкото да плащам със здраве и нерви за образование и "почивка". Което не прави други избор лош, просто за мен не е подходящ никак.
Не визирам случая на авторката вече.
Ама лично аз предпочитам деца в обикновени училища и никакви скъпи курорти от мъж, а аз да съм спокойна, отколкото да плащам със здраве и нерви за образование и "почивка". Което не прави други избор лош, просто за мен не е подходящ никак.
Нови две жени, убити от партньорите си за седмица. Просто супер. Керванът си върви, "кресливите" жени си кряскат и нищо не се променя. Нито една повече? Продължават да стават все повече. И проблемът не е само в насилниците и убийците, а всеки, който омаловажава, оправдава и дори се шегува за тези неща, бил той мъж или жена. Когато насилието не е възприемано като достатъчно сериозен проблем, иди чакай промяна. Българската правосъдна система също е такава пародия, раздава леки приятни присъдки, които някак се предполага да коригират и наказват, но едва ли е голямо наказание, когато можеш да си вмъкнеш в затвора всякакви удобства.
По-лесно е да се измъкнеш физически от партньор насилник, отколкото психологически и емоционално. Това трябва да е най-простото обяснение защо жени остават в подобни връзки. Но човекът може да е много устойчиво и жилаво същество, стига да поиска. Колко вдъхновяващи истории има за хора, попаднали в най-големите премеждия, които може да те сполетят на този свят, но отказват просто да се предадат и чакат катафалката, както казваше един възрастен мой роднина, лека му пръст. Колко хора, отписани от медицината, се възстановяват. Докато човек е жив и здрав, има надежда винаги. От всяка ситуация има изход, макар че за да преминеш през него, понякога трябва да страдаш и кървиш.
По-лесно е да се измъкнеш физически от партньор насилник, отколкото психологически и емоционално. Това трябва да е най-простото обяснение защо жени остават в подобни връзки. Но човекът може да е много устойчиво и жилаво същество, стига да поиска. Колко вдъхновяващи истории има за хора, попаднали в най-големите премеждия, които може да те сполетят на този свят, но отказват просто да се предадат и чакат катафалката, както казваше един възрастен мой роднина, лека му пръст. Колко хора, отписани от медицината, се възстановяват. Докато човек е жив и здрав, има надежда винаги. От всяка ситуация има изход, макар че за да преминеш през него, понякога трябва да страдаш и кървиш.
Всеки си има критерии, моят не е аз да съм добре с поредния мъж, пък децата в треторазряден свободен университет, никога не видяли живот извън провинциалния град.
Майка ми цял живот живя в безпаричие и скандали с баща ми. Още са заедно. Нищо хубаво не видяха и двамата от живота - ако се бяха разделили преди години може би и двамата щяха да са щастливи. А да - решението им да останат заедно също е "оправдавано" с мен. Чудно.