Нека сме честни - живеем в луди и странни времена. Има хаос, войни, насилие, всякакви ужасии се случват ежедневно.
Всеки от нас минава през трудности, всеки има своите ежедневни борби, но въпреки всичко - като дръпнеш чертата, често осъзнаваш, че под камъка е израснало цвете. Нещо добро се е появило след болката. Било ти е трудно, но сега не си по-счупен, а по-зрял и по-силен. И дори, когато си минавал/а през бурята да си чувствал, че е несправедливо да се случва точно на теб, след време разбираш смисъла. В такива моменти можем да благодарим, че точно бурята ни е завела на съвсем друго място. По - хубаво. И да, преди да се стигне до там да изпитваш благодарност, много пъти си удряш главата, боли те, стискаш зъби, бориш се, изплуваш се, за да може накрая нещо смислено да се роди.
За какво си благодарен днес?