Проблем в секса

А от къде знаете какво желание за секс имат младите? Въз основа на какво правите тези заключения?

Темата съвсем се отклони, но за японците съм чела следното. Те са силно патриархално общество. Жената е задължително да се омъжи. Мъжът й прави 1 дете. От там нататък той потъва в работа, до такава степен, че почти го няма вкъщи.
Жените са възпитани да се примирят с това, отглеждат детето. Но има едно явление "непознат след пенсионирането". Мъжът се пенсионира и се завръща вкъщи. Жената вече толкова се е отдалечила от него, че той й изглежда като непознат. И се развеждат. Има там сериозна статистика на такива случаи.

Това което описвате е най-традиционният (и най-украсеният) имидж на Японско семейство и манталитет, който далеч не отговаря на реалността в голяма част от случаите, и то от много години.
При тях се наблюдава точно това с мишките които са се отказали от "rat race-а" и не се занимават с намирането на гадже, дори там са му дали специфично име на този феномен при мъжете - herbivore men (но историята е същата и при жените, сега като се разтърсих попаднах на статистика от 2010 на Dentsu Communication Institute според която сред неомъжените жени между 23 и 49 години, 69.3% са били без гадже, 34.7% не са имали връзка в последните 3 години, а 15% никога не са имали приятел).
Факторите които водят до това са много, включително по-младите поколения не искат да влизат в тези строги йерархични структури и начин на живот в които по-старомодните възрастни искат да ги натикат.
Статистиките за (не правенето на) секс при тях са доста сериозни.
Предвид какъв процент от браковете там се sexless, разбирам ги мъжете - за тях няма логика и смисъл да се женят и създадат семейство в което кибичат на работа цял ден + вечер, почти не виждат семейството си и нямат никаква близост с партньора си, само за да получат един развод накрая за всичкото това мъчение. Тук може да се прочете за обикновен ден на Японския саларимен за да се добие представа, защото официалните статистики за брой работни часове на ден/седмица/месец не отговарят на реалността колко време прекарват в офиса и извън дома. Особено интересен е този момент с "sabisu zangyou" - където много от работниците са прекъснали таймера за оувъртайм и реално нищо не работят, но седят допълнително по 1-2 часа защото шефа или някой друг колега още не си е тръгнал (който най-вероятно също не работи) и се смята (най-малкото) за лош маниер да си тръгнеш по-рано. Отделно след това може да го има оставането на ресторант да пият след работа, което там не е по желание - няма вариант да се отцепиш от колектива и да не ти излезе през носа после. Много от тях предпочитат да спят в т.нар. capsule hotels и въобще да не се връщат вкъщи през седмицата. И като добавим че 47.2% процента от браковете там през 2017 са били sexless и картинката става пълна. При ~35% девствени мъже и жени + ~50% от браковете да са такива само на хартия и прогнозата че Япония през 2060 ще се смали на 86 милиона (от 128 през 2008 ) въобще не е учудваща.
Но отново интересното е точно това което по-рано говорихме - обществата и социалната среда се изменя към такава която предопределя не създаване на връзки и семейства, не само там. Ако човек вижда само негативи от такава стъпка, естествено че няма да си дава зор и ще се примири че с някаква друга сфера в живота си ще трябва да се опитва да се задоволи вместо секс/гадже/семейство.

ако наистина е така, значи експеримента си работи и още как
доста тъжно'

това тяхне преработване си е направо анти-хуманно

Вече забравих откъде тръгна тази тема

За Япония причините са комплексни - културни особености, прекомерното преработване, отдалеченото работно място в много голям процент от случаите, дори късите им пи**ки. Интересното е, че в Индия, което между другото тази седмица изпреварва Китай по население и става номер едно в света, където стотици милиони живеят в гета подобни на нашите цигански махали с огромно пренаселване, такъв проблем няма. Плодят се като зайци и няма проблем с липса на сексуално желание. Така че експеримента до колко е универсално приложим може също много да се дискутира

В България е нещо по средата. Все още се намират мъже, които искат секс, но пък не искат деца. Или направят едно и го оставят на майката.

И все повече жени се пазят от гореописаните мъже и въпросното едно дете в идеалния случай не се случва.
 Индия е далеч от идеалните условия на мишия експеримент, то и нашите "индийци" се размножават доволно.

Гладът все още ги стимулира.

Едва ли точно глада е проблем, за Индия не знам, но за нашите цигани масовото не са гладни. Получават много помощи, една част работят, други са по чужбина, така че от към храна масата са напълно задоволени. И знаем каква е раждаемостта в махалите.
За ниската раждаемост в цивилизованите държави причината е съвсем друга- учене до към 23-4, после още няколко години за утвърждаване и да се купи кутийката на кредит, наричана жилище, и вече всеки е станал на 30 или 30+. Знаем как стоят нещата на тази възраст, вече човек е свикнал на друг начин на живот, психиката се променя и трудно се напасва към друг човек, тези, които все пак създадат семейство имат време и възможност за 1-2 деца макс. Докато биологически жената може да почне да ражда от 16, до 32 спокойно може да има 5-6-8 деца.
При експеримента като оставим на страна другите неща, основния проблем за деградацията на мишето общество беше посочен съвсем ясно- огромен брой нереализирани мъжки, които освен че се бият помежду си, нападат и всичко, което мърда. В нормални условия биха емигрирали навън и не биха създали проблеми вътре. В случая дори пренаселването не е такъв проблем, при много животни събирането на много некастрирани мъжки би превърнало обстановката в ад, дори и да има достатъчно жизнено пространство.

Ако помня правилно експеримента, извода беше че социалната среда на мишките вътре в утопията (понеже материалната им беше подсигурена на 100%) става такава че не позволяваше на голяма част от мъжките да се "реализират" което впоследствие директно довежда до унищожаването на цялата колония. Факторите при нас са различни, но идеята е същата - икономическата + социалната среда се променят по начин който предопределя все по-голяма част от хората да не са социално успешни. В следващите десетилетия всички ние ще усетим негативните последици от това както е било при мишките. Това не е проблем само на някаква малко част от обществото.
Едно документално видео което гледах по въпроса наскоро, не знам колко е достоверно но данните са истински (включващо много западни държави) и дава повод за размисъл - Birthgap - Childless World.

Имам приятелка, със дъщеря на 20 години, образована, вече в университет. Ами, има съученици, и от двата пола, които още не са били с някого физически... Малко ми е странно, щото физиология, хормони, но това чувам от нея!

У нас се мъкнат върволица тийнейджъри и 18+. Слушам клюки на кило. Та имам някаква представа.

Ами не е толкова странно, още от едно време не всички 20 годишни правиха толкова много секс. Много започнаха точно на около 20, аз самият също. Имал съм няколко по близки приятелки и гаджета, повечето почнаха точно на 20 ( едната чакаше мене де, ама тва е друга тема), при другите пък беше силно нередовен половия живот. И при тва бяха силно сексуални, изобщо не е било до липса на желание. Просто на тази възраст почти липсва опит и увереност в тези взаимоотношения, поради което се получава този резултат, което при почти всички е преодолимо.
Според мен проблема с пристрастеност към устройствата и липсата на способности в реалната комуникация са много по сериозни отколкото си мислим и от там идва този резултат с правенето на по малко секс и липсата на достатъчно желание у много млади мъже. Те са пораснали с телефони и компютри още от бебешка възраст, като гледам цялото поколение на моите родени след 2010 каква зависимост имат от такива устройства, мога да си представя за какво ще става въпрос като пораснат

Според мен е точно обратното. Хората въпреки голямо желание не успяват да имат дълбоки приятелства, гаджета и семейство, и като директно вследствие на това се получава феномена с "утешението" и забиване хардкор към устройства/социални мрежи/интернет/игри/работохолизъм/фитнес/каквото друго ще да е.
Човекът е социално животно и му е вродено да иска да си намери собственото местенце в социалната среда - добри приятели, партньор, семейство. Мисля че в клипчето което постнах по-горе точно го споменаваха, но 80% (или 90% беше) от хората искат деца и семейство. Тоест процентът на хората които доброволно не ги искат е доста малък. Извън това всички знаем самотата и отритването от обществото какъв ефект имат върху психическото здраве. Толкова е голям и негативен че просто няма такъв човек който интернет/игри/работа/друго да е достатъчно задоволяващо за него че да го откажат да полага усилия/да има желание за пълноценни връзки. Дори ми е смешно като твърдение това, толкова е далече от истината. Звучи ми все едно да се каже че някой непременно означава че е ОК с това да е в депресия ако не успява сам да се справи с нея и върши други дейности които му помагат да "cope-ва" със ситуацията в която се намира но не му помагат директно с нея. Ако хората имаха възможността да създават пълноценни социални връзки в живота им, нямаше въобще да го виждаме това вглъбяване в хобита/работа/устройства/интернет. Защото кой по дяволите би се занимавал с тези неща ако социалната среда позволява живота му да е приключение от приятелства и романтика? Тези феномени не са причина за счупените социални връзки в обществото - точно обратното, те са резултат от него.

Ами в такъв случай подхвърляш случайно как тази вечер излизаш с един колега на вечеря и да видим. Все по-често си намираш външни занимания, хобита и интереси. Ако човекът поне малко те цени, ще започне повече да се влага във връзката. Ако не - правиш си дете от някой друг, а той нека си седи с ръка в панталоните и да чопли семки.