Пациенти на Д-р Александър Калчев

  • 68 189
  • 1 109
  •   1
Отговори
# 990
  • Мнения: 1 238
Меркулина, кой лекар имаше съмнения за аденомиоза ?

# 991
  • Мнения: 72
При разчета на цветната снимка лекарят-рентгенолог беше посочил аденомиоза като възможно заболяване, но в последствие лекарят (д-р Юджел), при който провеждам инвитро лечението си, го отхвърли.

Меркулина, кой лекар имаше съмнения за аденомиоза ?

# 992
  • Мнения: 1 238
При мен д-р Калчев я видя, така че едва ли е грешка. 🥺

# 993
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 471
E, случва се и той да има пропуски или да се обърка, никой не е Бог. Мноооого добър лекар, но не е безгрешен. Никой не е. Не те навивам, че е сбъркал, но с такава диагноза е добре да се вземе второ мнение.
На мен Калчев ми заяви, че имам Хашимото - нямам.

# 994
  • Мнения: 364
На мен ми беше казал, че имам 4полипа, а реално нямаше нито един.
Може да има съмнение, но докато не се провери, няма нищо сигурно.
Аденомиоза само с ехограф ли се диагностицира?

# 995
  • Мнения: 3 993
Не, с ямр и при дамата май има точно такъв (дано не бъркам) Разбира се, второ мнение е от значение

# 996
  • Мнения: 1 238
Да, предстои ми да направя ЯМР, но не тая надежди, че ще е нещо по-различно от това на ехографа, защото и аз виждам на снимките, че има нещо ☹

# 997
  • Мнения: 349
Включвам се и аз по темата с аденомиозата, като човек, който знае, че я има от 4 години, бях на 29 години, когато я откриха.
Bondy, с теб си писахме на лични, но ще използвам повдигнатия въпрос да успокоя и други момичета в подобна на твоята ситуация. Ще споделя накратко моята история.
От тийнейджърските си години имам тежка и обилна менструация и над 10 лекаря през годините ми казваха, че това е нормално и при някои момичета било така, да го приема и да си живея живота...
Диагнозата беше поставена твърде късно, когато вече получавах тежки кръвоизливи в червата, като аденомиозата беше най-безвредната част от букета заболявания, които имах - две миоми над 5 см, ендометриоза, която беше причинила срастване на матката с дебелото черво, ендометриозата беше навлязла вътре в самото черво и го унищожаваше, сраствания на матката с яйчниците и тръбите, лезии по бъбреците и гръбнака. А бях 50 килограма и 170 см, дори имах леко подуто коремче вечерно време (но го отдавах на проблеми с храносмилането, късно разбрах, че именно това е endobelly), заради миомите и раздърпването от срастванията, матката беше с размерите на бременна в трети месец, което гинеколозите също не бяха забелязали. Последваха две операции, едната в чужбина и днес въпреки всички опити на лекарите да спасим органите, съм без маточни тръби и с един яйчник.
После минах и през злокачествена диагноза, но никога не ми е хрумнало да се откажа и да си кажа "аз няма да имам деца". Да, било ми е много трудно и тежко, но не съм спряла да вярвам дори и след двата ни неуспешни инвитро опита и стимулации. Нямам търпение за трети, каквото и да стане, една жена може да стане майка и на дете, което не е биологично нейно ❤
Не позволявайте на психиката ви да се плаши от една предполагаема диагноза, изречена от един лекар!
Сега след вече толкова обиколени специалисти конкретно по адено- и ендометриоза, никой не ми е казвал, че аденомиозата може да пречи на инвитро забременяването. Донякъде може да пречи на естественото забременяване, тъй като матката не контрахира, като здрава матка и може да не успее да подпомогне движението на сперматозоидите към тръбите. Нооо и това е в кръга на предположенията. Аз просто нямам тръби и затова за мен естественото забременяване е невъзможно, но дори докато все още имах след първата операция, въпреки че от две снимки и от самата операция знаех, че са запушени, не се отказах от естествените опити. Никога не се знае, в медицината има толкова неочаквани успехи. 
Дори и да се потвърди аденомиозата на ЯМР, има начини за блокиране на заболяването, има медикаменти, които могат да се приложат и увеличават шансовете за забременяване. Когато д-р Калчев ме прегледа за първи път (вече имах две операции) и каза: оуу, доста сериозна аденомиоза имаме тук, но няма страшно, ще направиш всичко възможно да забременееш.
Горе главата, вашата настройка и възприемане на лекарските думи е половината лечение! 🍀

Последна редакция: ср, 19 ное 2025, 08:02 от Leda*

# 998
  • Мнения: 67
Включвам се и аз по темата с аденомиозата, като човек, който знае, че я има от 4 години, бях на 29 години, когато я откриха.
Bondy, с теб си писахме на лични, но ще използвам повдигнатия въпрос да успокоя и други момичета в подобна на твоята ситуация. Ще споделя накратко моята история.
От тийнейджърските си години имам тежка и обилна менструация и над 10 лекаря през годините ми казваха, че това е нормално и при някои момичета било така, да го приема и да си живея живота...
Диагнозата беше поставена твърде късно, когато вече получавах тежки кръвоизливи в червата, като аденомиозата беше най-безвредната част от букета заболявания, които имах - две миоми над 5 см, ендометриоза, която беше причинила срастване на матката с дебелото черво, ендометриозата беше навлязла вътре в самото черво и го унищожаваше, сраствания на матката с яйчниците и тръбите, лезии по бъбреците и гръбнака. А бях 50 килограма и 170 см, дори имах леко подуто коремче вечерно време (но го отдавах на проблеми с храносмилането, късно разбрах, че именно това е endobelly), заради миомите и раздърпването от срастванията, матката беше с размерите на бременна в трети месец, което гинеколозите също не бяха забелязали. Последваха две операции, едната в чужбина и днес въпреки всички опити на лекарите да спасим органите, съм без маточни тръби и с един яйчник.
После минах и през злокачествена диагноза, но никога не ми е хрумнало да се откажа и да си кажа "аз няма да имам деца". Да, било ми е много трудно и тежко, но не съм спряла да вярвам дори и след двата ни неуспешни инвитро опита и стимулации. Нямам търпение за трети, каквото и да стане, една жена може да стане майка и на дете, което не е биологично нейно ❤
Не позволявайте на психиката ви да се плаши от една предполагаема диагноза, изречена от един лекар!
Сега след вече толкова обиколени специалисти конкретно по адено- и ендометриоза, никой не ми е казвал, че аденомиозата може да пречи на инвитро забременяването. Донякъде може да пречи на естественото забременяване, тъй като матката не контрахира, като здрава матка и може да не успее да подпомогне движението на сперматозоидите към тръбите. Нооо и това е в кръга на предположенията. Аз просто нямам тръби и затова за мен естественото забременяване е невъзможно, но дори докато все още имах след първата операция, въпреки че от две снимки и от самата операция знаех, че са запушени, не се отказах от естествените опити. Никога не се знае, в медицината има толкова неочаквани успехи. 
Дори и да се потвърди аденомиозата на ЯМР, има начини за блокиране на заболяването, има медикаменти, които могат да се приложат и увеличават шансовете за забременяване. Когато д-р Калчев ме прегледа за първи път (вече имах две операции) и каза: оуу, доста сериозна аденомиоза имаме тук, но няма страшно, ще направиш всичко възможно да забременееш.
Горе главата, вашата настройка и възприемане на лекарските думи е половината лечение! 🍀
И аз съм с тежка аденомиоза потвърдена няколко пъти + трима доктори, които я видяха. За мен си е страшно. Точно доктор Калчев ми каза, че да естествено забременяване мога да забравя. За инвитро с мнооооого късмет. След втори трансфер съм - отново нищо. Има си практики да, но всичко зависи и от аденомиозата. При мен си е тежка - думи на доктор Калчев. След стимулацията още повече се обостри. Принудена съм да отида в Турция. Тук няма много голяма надежда. И аз не се отказвам и все си казвам, че ще се получи, но физически и психически е много трудно.

# 999
  • Мнения: 349
Разбирам, porto84, че е трудно. И на мен ми е много трудно.
Но винаги, когато си мисля, че ми е трудно, се сещам за хората с тежки заболявания, които прекарват цял живот на легло.
И си давам сметка, че съм късметлийка, въпреки че нямам шанс за естествено забременяване, а пък и инвитрото досега не става, няма и големи надежди да стане. Все пак водя нормален и независим живот, макар и не съвсем пълноценен. Хубаво е да сме благодарни и на малкото, което имаме 🙏
И аз съм човек, и аз виждам приятелите ни, които си родиха по две дечица, откакто ние обикаляме клиниките със свити сърца и малкото ни скътана надежда. Ама какво пък, всеки живот е различен.

Беше ли ви приложено потискане на аденомиозата преди трансферите? Замразени ли бяха, или свежи?
На мен точно д-р Калчев ми каза, че дори и да забременея, ще е трудно да износя бременност до края, заради увредената от аденомиоза и ендометриоза матка. Ама това е на теория, не съм се предала все още. А и трудно не означава невъзможно.
Цитат на: porto84
И аз съм с тежка аденомиоза потвърдена няколко пъти + трима доктори, които я видяха. За мен си е страшно. Точно доктор Калчев ми каза, че да естествено забременяване мога да забравя. За инвитро с мнооооого късмет. След втори трансфер съм - отново нищо. Има си практики да, но всичко зависи и от аденомиозата. При мен си е тежка - думи на доктор Калчев. След стимулацията още повече се обостри. Принудена съм да отида в Турция. Тук няма много голяма надежда. И аз не се отказвам и все си казвам, че ще се получи, но физически и психически е много трудно.

Последна редакция: ср, 19 ное 2025, 13:26 от Leda*

# 1 000
  • Мнения: 67
Разбирам, porto84, че е трудно. И на мен ми е много трудно.
Но винаги, когато си мисля, че ми е трудно, се сещам за хората с тежки заболявания, които прекарват цял живот на легло.
И си давам сметка, че съм късметлийка, въпреки че нямам шанс за естествено забременяване, а пък и инвитрото досега не става, няма и големи надежди да стане. Все пак водя нормален и независим живот, макар и не съвсем пълноценен. Хубаво е да сме благодарни и на малкото, което имаме 🙏
И аз съм човек, и аз виждам приятелите ни, които си родиха по две дечица, откакто ние обикаляме клиниките със свити сърца и малкото ни скътана надежда. Ама какво пък, всеки живот е различен.

Беше ли ви приложено потискане на аденомиозата преди трансферите? Замразени ли бяха, или свежи?
На мен точно д-р Калчев ми каза, че дори и да забременея, ще е трудно да износя бременност до края, заради увредената от аденомиоза и ендометриоза матка. Ама това е на теория, не съм се предала все още. А и трудно, не означава невъзможно.
Цитат на: porto84
И аз съм с тежка аденомиоза потвърдена няколко пъти + трима доктори, които я видяха. За мен си е страшно. Точно доктор Калчев ми каза, че да естествено забременяване мога да забравя. За инвитро с мнооооого късмет. След втори трансфер съм - отново нищо. Има си практики да, но всичко зависи и от аденомиозата. При мен си е тежка - думи на доктор Калчев. След стимулацията още повече се обостри. Принудена съм да отида в Турция. Тук няма много голяма надежда. И аз не се отказвам и все си казвам, че ще се получи, но физически и психически е много трудно.
Това с приятелите ми е много трудно. Мислих, че съм принципно мноооого силна (всички са ми го повтаряли цял живот) , но май вече се сривам. Нищо няма значение за мен, ако нямам детенце и това е плашещо, защото не се знае въобще дали ще имам. Разбира се, че съм благодарна и за малкото, което имам, но и аз искам са съм майка. Утре ще е поредният отрицателен тест (втори трансфер). За естествено забременяване не говорим въобще. Казано ми е , че няма никаква надежда.
Не, не ми я подтиснаха. Репродуктивният ми е категорично против. Поради тази причина ще сменям клиниката. Първият трансфер беше свеж с 1 ембрион, вторият сега замразен с 2 ембриона. Ами просто душичките няма къде да се захванат, няма как да пробият аденомиозата. Да не говорим как след стимулацията се обостри много.
Правих и хистеро с надраскване. Надеждата умира последна. Пожелавам ти успех в тази трудна борба !

# 1 001
  • Мнения: 1 294
Без да искам да слагам сол в раната или нещо такова, но замисляли ли сте се за сурогатно майчинство в Украйна. Имам позната, която имаше злокачествена диагноза и не искаше да се подлага повече на стимулации и т.н и това за тях беше решението.

# 1 002
  • Мнения: 18
При мен д-р Калчев я видя, така че едва ли е грешка. 🥺

Здравейте, при вас как я останови? На преглед с ехограф ли?
Интересувам се дали се вижда винаги, или ако е по-голяма или по-малка... аз също имам поставена такава диагноза на скоро от ехографски преглед, и ми предстой и преглед при д-р Калчев

# 1 003
  • Мнения: 1 238
Peony, да на ехографски преглед я видя д-р
Калчев, преди това никой не ми е казвал, затова и останах толкова шокирана, тъй като беше неочаквано за мен.
Твоята къде я виждат ?

# 1 004
  • Мнения: 18
Peony, да на ехографски преглед я видя д-р
Калчев, преди това никой не ми е казвал, затова и останах толкова шокирана, тъй като беше неочаквано за мен.
Твоята къде я виждат ?

Моята я видя за момента единствено проф. Кахраман, Стаменов май също имаше някакво съмнение, но изобщо не ми потвърди имам ли/нямам ли/кога я е видял... просто го беше вметнал в един разговор ей така от нищото..

Общи условия

Активация на акаунт