Парите ли са най-важното нещо?

Аз може би сега като чета бих казала- ОК нека дава пари, длъжен е -дете е създал, да носи поне тази отговорност, но може би не бих  се виждала с него при така описаните обстоятелства.... иначе Милк, както винаги  е право в десятката!

Ами не са най-важното парите- децата които имаме, и отглеждами сами за нас като майки са най- важното-и за това спор няма. Това че не са такава величина за бащите- страдаме и ние, а и децата.
Но за да го правим са необходими пари- хубаво е че поне с това се е ангажирал към теб и детето- иначе щеше да ти е още по- трудно. И да питаш как можеш да искаш от него издръжка в друга тема... А така ти тежи едно нещо по-малко. Той поне може да намери оправдание- има друго семейство.Т.е. погледни и от друга гледна точка- освен твоята. Само да кажа и че Не го защитавам.

И аз,и аз

Да погледнем от друга гледна точка:
Във всички нормални държави законодателите са предвидили форми на компенсация от родителя, който не се грижи за детето за родителя, който се грижи. Така че явно много хора смятат това за нещо правилно. И това няма връзка с друга зависимост, така че дори и да получаваш издръжка пак можеш да си "пълноправен суверен" в своето семейство (което не съм сигурен дали е много хубаво). Не знам дали някой нещо купува или продава в случая, но на някои хора финансовия ангажимент им служи като поне малка морална и интелектуална "патерица" - ако знаят че ще плащат за нещата които правят, поне малко ще се замислят. На мен лично ми изглежда странно да се кълнеш че обичаш някой, да го направиш баща/майка на детето си и след това да не желаеш изобщо да го видиш, но все пак - хора всякакви. А има и още нещо - хората във форума не са представителна извадка за България. Като цяло повечето хора тук имат прилични професии и доходи, но не всички самотни родители са така. Когато си осигурен с жилище и финансово е лесно да кажеш - не му искам издръжката, но за някой самотни родители дори 50-60 лева помощ си имат значение.
Така че моето мнение което се покрива с това на законодателя е, че човек като направи дете и откаже да го гледа трябва да плаща. 1 за да помага на родителя, който е сам. 2 за да носи поне малко отговорност за действията си и малко да мисли следващия път като прави дете.
Законите в Бг по въпроса имат нужда от актуализация, даже имаше тема по въпроса, но за съжаление тогава нещо се прецака сървъра и темата "замина".
А има и още нещо - като получаваш издръжка е супер лесно да се откажеш от нея, докато като не получаваш - да получиш правото е доста по-трудно.

Аз лично се отказвам от пуканките...

Точно защото парите не са най-важното, ще рискувам и ще заведа дело за БАЩИНСТВО, не за ИЗДРЪЖКА.
...АКО ПРАВИШ РАЗЛИКА ИЗОБЩО...
Мога да остана с приличната сума от 50-60 лв. на месец, но няма да съжалявам в случая, защото няма да ми тежи толкова "баща неизвестен" в акта за раждане на Вяра.

И на мен ми е странно 

Благодаря на всички за изказаното мнение и се оттеглям за размисъл  

Бащинство не се доказва с дело, нито с ДНК тест... Всъщност не се доказва, а се показва.
Ако най-важното за теб е в акта на детето да фигурира името на някого - действай. Това едва ли ще го накара да иска да си вижда детето.

Абсолютно съм съгласна! Аз не бих се отказала от това, което се полага на детето ми и изобщо не ме вълнува дали е чиста или не съвестта на баща му, всъщност тя никога неможе да бъде чиста при положение, че си искал това дете, а сега не си го виждал повече от година. Вярно, че не парите са най-важното и не издръжката прави от някого баща, вярно, че аз не съм опирала до тези 50 лв., но има майки, които разчитат на тях. Затова издръжката си е издръжка и доколкото знам се дължи дори и ако бащата е лишен от родителски права!
А относно бащинството - според мен много ще сбъркаш. Сама ще си навлечеш неприятности и винаги ще си зависима от бащата, но всъщност ти си знаеш най-добре. Само помисли добре преди да действаш, защото после винаги ще ти искат и подпис от бащата, а това си е  излишно главоболие.

Не мисля, че каквото и да е дело ще направи бащата БАЩА. Това е въпрос на желание от негова страна.
Може би наистина е част от "курса на отмъщение", който съм поела, както казва една съфорумничка.
Твърде е болезнено обаче, когато отношението към "моето" дете се различава коренно от отношението към "основните" деца. Все пак детето си е дете и едва ли то е виновно за грешките на родителите си.

тук, ве4е категори4но, смятам 4е нямаш основания да го правиш;
а по-скоро основания да не го правиш;

1. доколкото си спомням, достатъ4но навреме се беше отказъл "бившият" ти, за да имаш време за аборт;
освен това, още тогава беше декларирал, 4е финансово, ще ти помогне, но да не о4акваш емоционална подкрепа.
* хубаво-лошо не е най-лошия вариант, който е игран в тоя клуб.
или ако ти миналата зима не успя да разбереш, 4е този 4овек си купува "мъл4анието ти" и опциата да се изпариш от живота му, сега поне се опитай, да не правиш нещастни други хора, просто защото ти не си щастлива.
щастието не е дестинация, а пътуване;
нау4и се да пътуваш - да гледаш живота си на лента която някой друг ти прожектира не е много забавно.
след време.

2. същия този 4овек има семейство с две деца; с това 4е се отказва от детето си от теб, не зна4и, 4е ще стане по верен на жена си или привързан към децата си; вярвай ми оба4е, тази жена с нищо не е заслужила да страда, да има допълнителни драми в живота си и да се тревожи за бъдещето на децата си;
** тоест, нямаш право да разбиваш живота им, след като те са се постарали да останат заедно и да се съхранят като семейство
реагирай като жена към жена - не й при4инявай това което на теб са при4инили или не искаш да ти бъде при4инено;


3. и понеже съм разговаряла с теб - ти не искаш просто да не пише "баща неизвестен" - ти искаш то4но този баща, и понеже няма да стане - ш му се явиш като справедливото възмездие?!
няма да спе4елиш от това.
ама няма и смисъл да ти отговарям пове4е.
само да не пишеш след 2-3 години - защо ли го направих?! малко вероятно да го направиш - ти искаш си "праведна мъ4еница" и ако може съ4уствие.
ами грешен ти е подхода.

по-скоро намери на4ин да се ангажираш с работа и да си осмислиш времето, докато узрееш да бъдеш родител на детето си и си готова да приемеш 4е ти си единствен родител на вяра и освен теб никой не й е длъжен.
никой не следва да бъде наказван и решението си е твое.


4. ако успееш да разбереш какво ти казвам, наистина, ще се радвам, въпреки, 4е не го вярвам.

По скоро с делото за бащинство ще постигнеш две неща- ще е сигурно, че след това съвсем няма да иска да я вижда и ще зависиш от него за всяко излизане с детето в чужбина и по какви ли не още поводи....аз лично никога не съм вярвала в каквото и да е "отмъщение" написах ти и преди, ако не се оставиш на тези чувства има някакъв шанс с времето детето да се сдобие с баща, но ако ги следваш можеш да си сигурна, че няма...
Колкото  до деленето на децата, за съжаление понякога дори деца гледани в едно семейство биват делени, това си е въпрос на усещане, а във вашия случай, той няма как да обича дете, което не познава и към което не е привързан...

Колкото и да е учудващо - в случая съм склонен да се съглася с Милкана. Аз не си спомням в подробности историята ти Сесил, но наистина ако мъжът е казал че ще те подкрепя само финансово и да не го ангажираш по друг начин - явно решението да задържиш детето е изцяло твое. Ако искаш да има някой в графата "баща" - говори с бащата да го признае. Ако той не желае, не мисля че с дела ще постигнеш нещо хубаво. Но имай предвид, че като искаш от него да си поеме част от задълженията на баща по съдебен ред - съответно ще трябва да му дадеш и част от правата. Сега сама решаваш кое-какво, след това за някои неща ще зависиш от него. Темата е неколкократно обсъждана тема в форума, аз на мога да преценя кое е по-добре за теб и детето. В случая по-скоро става въпрос не кое е добро, а кое е по-малкото зло.

Редакция:
PS: Все пак, добре ще е да поговориш с някои който има впечатления и от другия вариант. Някои момичета тук са решили да гледат децата си без никаква помощ от "бащите", но не съм сигурен че тяхното мнение е обективно, още повече че те не знаят какво е децата да имат баща на практика, а само са чели на теория.  Други имат деца признати от бащите си или пък са разведени. Надявам се Isa да се включи по темата тъй като тя е от втория вид, а освен това е и адвокат, ако не - според мен е добре да и пишеш ЛС за още едно мнение с другата гледна точка, като цяло мненията и са полезни (освен когато реши да се заяжда  ).

Ако всичко това е с цел отмъщение - не знам какво смяташ, че ще постигнеш.
Боли те, че той се отнася различно с децата си, искаш и твото дете да има баща. Не си поела правилния път за да го промениш към по-добро обаче.
Защо просто не си живееш живота и не се радваш на детето си, вместо да правиш излишни драми и на себе си и на други хора? Казах ти и по рано - не търси обяснение за постъпките му. Не очаквай нищо, защото никой не ти е длъжен. Любов насила не се дава, а детето има нужда точно от това.

Е Милк ,ти исказа моето мнение,но само по много по мек начин,от които аз винаги се изразявам.

Само ще кажа, че това изобщо не беше така. Бях в края на 5 месец и живеехме заедно.
С това слагам точка.

Хмм, това малко променя нещата. А ти питала ли си "бащата" дали има желание да припознае детето?