Парите ли са най-важното нещо?

Парите не са най-важното ,ако само можеш да  осигуриш на детето си добър стандарт на живот.
Ако те боли от отношението му, не виждам защо продължаваш да се измъчваш.
И една добавка- тези, които са решили, че сами ще отгледат децата си са деца на бащите си и не е само четене на теория ролята БАЩА !! (Panther- малко по-скромно с обобщенията)

и така да е.
що тогава не остави вяра в детски дом, след като "баща неизвестен" за тебе е по-важно от това да имаш дете?
*бтв, за тебе бащата е известен.
това 4е тя не го познва, не зна4и 4е няма такъв.

или след като детето е достатъ4но важно за теб, защо не приемеш 4е други деца са достатъ4но важни за майка им и не следва да им объркваш живота.
щото ако твоето така и така няма "баща", то следва ли да при4иниш катаклизми, достатъ4ни и другите да останат без такъв, като се има предвид, 4е са пубертетни или предпубертетни?! дали си даваш сметка какъв ужас можеш да направиш в едно наглед нормално семейство.

и като си забременяла от женен мъж, що не си разиграла предварително вариант какво ще стане ако "му писне на кура"?!
щото без зна4ение, 4е съм живяла с биологи4ния на борис, и без зна4ение, 4е детето му (другото) е пребивало в дома ми (не казвам живяло - петък събота неделя не е живеене, макар 4е в слу4ая беше) или в сърцето ми (харесвах това дете и имах 4овешка връзка с него - истинска), аз съм имала за себе си решение, какво ще направя, ако същия запо4не да си търси при4ини.
и го направих.
и смятам, 4е беше правилното решение.

щото като навсякъде и в родителството е така - или дупе да ти е яко, или гъза под наем.

тука, искам само да отбележа, 4е нито те нападам, нито се заяждам с теб - добре оба4е да фокусираш мислисите си в друга посока. който мрази толкова силно и е готов на ли4но възмездие - няма сили да оби4а, пък дори и собственото си дете.
а детето с нищо не е виновно, 4е единия му родител е отказал да го оби4а, пък другия се храни от ненавист и омраза, които отглежда в душата си.
*като тука само за протокола искам да отбележа - ли4но аз, не се отказвам от мисълта да закопам биологи4ния на борис 3 метра под земята, ако има куража да ми се появи отново в околовръст. и смятам, 4е така ще е редно.

Кажи сега кое не ти харесва точно, за да се разберем като хората.

Честно казано, това е НЕГОВА, не МОЯ грижа _{както той самият се изразяваше на времето}Както аз съм поела отговорността за това дете, така и той трябва да поеме своята, включително и за психичното здраве на ВСИЧКИТЕ си отрочета.

Мисля, че прекаляваш вече с грубите изрази.
Що е "гъз под наем" оставям на всеки да реши сам за себе си.
Моят не е такъв!

Сабина - мрази да слуша "общовалидни" констатации от хора, мислещи себе си за критерий!
Тва последното в твоя стил...

Аз пак ще се опитам да се намеся...
Сесил, просто ти и детето сте единствените хора, които ще пострадате, ако ти не успееш да се пребориш с огорчението и може би озлоблението, което се трупа в теб, в  резултат на неговото " непоемане  на отговорност"....
Ако не успееш да приемеш, че не можеш да го принудиш, нито да го накарш да обича насила, а дори и да си мислиш, че те
"обича", но няма кураж или има други причини- все тая...  Освен това, нима е възможно да "отмъщаваш" и в същото време да искаш този човек за баща на детето си, не се връзва някак

Отстрани изглежда, че сделката е следната- той ти дава достъчно пари, за да се грижиш за дете ви, което той не иска да припознае и не иска да бъде с вас (останал е при жена си). С едно дело за бащинство логичния резултат ще бъде да спре да ти помага финансово, понеже ти променяш първоначалната и приета от теб уговорка  и ще го осъдиш за името му, ще ти дава 50 лв издръжка и едва ли ще стъпи повече при вас.
Аз лично не разбирам какво печелиш, освен някакво странно доволство за егото ти, което обаче като краен резултат какво ти носи?- по малко пари и никакъв шанс един ден между него и детето да възникнат отношения.

За това хубаво си помисли и премери не е ли отдавна мината границата на отношенията между вас и не е ли отдавна минал момента да трябва да затвориш една страница от живота ти????

И още нещо- морално или не- ти се виждаш с  него, защото имаш вероятно още чувства и може би най-вече, защото се надяваш, че той има такива и може да се обърне към вас....ако изобщо има някакъв шанс да излезе на добър край всичко това и да имаш евентуално шанс дъщеря ти да има баща, той е в достойното поведение, което изключва натиск и принуда. Казвам ти го от горчив личен опит.

Психичното здраве на детето зависи от средата, в която се отглежда. Среда на омраза, ненавист и недоволство едва ли ще помогнат много...
Съжалявам, че го казвам пак, но никой на никого и нищо не е длъжен. Човек има право да избере как да живее живота си. Отговаря само пред собствената си съвест. Твоя е избрал да не е с вас. Приеми го. Насила хубост не става.
По същата причина, ако ти решиш можеш да му разрушиш семейството. Но после доволна ли ще си от себе си?

Според мен,тя няма как да разруши семейството,но ще разруши нервната си система и психичното си здраве(ако е останало такова).Имам нагледен пример с бившата жена ма мъжът ми. В годините от както те са разделени(за което аз вина нямам),тя бе обсебена от мисълта да му почерни живота.Много примери ,няма да изброявам.На лице посещения при психолози,цялата в пъпки на нервна почва...без пари,без работа...състарена с 10 години,работеща като проститутка....неуравновесена шизофреничка.Само че при нас въпросът с детето стои по много различен начин,ние искаме контакти с него,гледаме го,купуваме му необходимите неща,плаща се издражка....
Та какво искам да ти кажа СЕСИЛ.....:
 Вземи се в ръце,гледаи си детето..намери си приятел ако щеш.Започни живота си наново,и най малкото пък се занимаваи с дела за бащинство.Представи си срешнеш любовта на живота си,които е чужденец,и искаш да се изместиш другаде да живэш.Тогава,ако тои реши да те разиграва,бедна ти е фантазията.
п.с. Незнам защо на мен ми намирисва,че човекът е материално много добре,и искаш да го гониш за бащинство,за да има някаква облага детето ти след време.Само да ти кажа,че хората правят завещания вече.

Не съм запозната с историята и може и да пропускам доста неща, но при положение, че жена му и децата знаят (казано е по-нагоре) едва ли делото за бащинство ще доведе до катаклизъм в прекрасното семейство. Освен ако не се поболеят за евентуални наследствени претенции.
Така че, milk не съм сагласна с теб. Твоят вариант с нагърбването със всичко ми изглежда малко като желание да си "мъченица-гороиня", което пак едва ли е в нечия полза.. Но пък всеки намира своя подход.
sesil, за какво ти е това дело за бащинство? За да накажеш бащата ли (защото е отказал да признае детето си) или защото те притеснява как детето ще приеме баща-неизвестен?

Парите не са най-важното, но след дело за бащинство най-вероятно ще останеш без тях а детето ти пак няма да има баща (освен по документ).

 
Вижте заглавието на темата!!!

Доколкото аз знам (ако бъркам някой от юристите да ме поправи моля) припознатите деца имат същите права на наследство както и децата брака на човека. Чрез завещание бащата може да се разпорежда само с частта, която не е запазена за наследниците (низходящо, съпруг съпруга или родители). И тази част не е много висока.
Така че това е още един аргумент в полза на припознаването на детето от бащата, от гледна точка на ползата за детето. Аз лично не виждам нещо лошо в това да се бориш за неща които ти се полагат по закон. 
Но, ако решиш да го правиш по-добре първо опитай с разговор бащата да го припознае сам. Хубавото нещо е, че когато детето навърши пълнолетие, има възможност само да съди бащата за бащинство и съответно да стане наследник.
И пак си помисли искаш ли дело с цената на евентуално влошаване на отнопенията между теб и бившия, или предпочиташ да продължаваш както досега.

Да, защото все пак не живеем в средновековието. "Извънбрачно" дете умря като понятие и стойност.

Е,тук понеже живeeм в средновековието,нещата стоят по различен начин.Наследяваш,ако си упоменат в наследството.Ако няма такова ,тогава се дели ,но тук всички си правят,за да не се получава както в БГ:""хващане за косите,кои колко и какво ще вземе""
Предполагам ,че и в БГ,много скоро ще се променят нещата.

По текущите Български закони всеки наследник (включително припознатите) има запазена част която наследодателя не може да накърнява. Как е в Холандия мен лично доста малко ме интересува. Меган ти имаш ли някакви правни знания, че да предполагаш как и кога ще се променят българските закони в бъдеще или приказваш колкото да се заяждаш?

Аз нямам юридическо образование, но мога да предполагам точно обратното, т.к. в момента все по-често има такива случай при ражданена деца със съжителство без брак и при самотни родители. Така че подобни въпроси ще стоят все повече на дневен ред. Според мен един разумен законодател би трябвало да се погрижи за правата на тези деца и на самотните родители. Да не забравяме освен това, че европейското законодателство като цяло е доста по-социално ориентирано отколкото примерно американското. (Специално на холандското нямам идея)

М-у другото децата родени извън брака, но припознати от бащата, имат право на наследство още според първия български закон за наследството от 1889година.

Меган,аз мисля, че "хващане за косите" има със завещание или не - зависи от манталитета на родата.
Та вие, там в средновековието не сте открили топлата вода.

Що ми се струва, че доста се палиш по темата? 

Защо темата пак се завъртя около материалния интерес?
Предлагам да я приключим.

Сесил,  много избирателно четеш, с най-добри чувства ти го казвам. Покрай изказванията за материалния интерес на детето, а и твoя имаше много други неща, които бяха казани- не ги подминавай,  отдели време да ги помислиш наистина обективно, тогава ще имаш полза, че си пуснала темата си