Привет-мривет! 
Да се разпиша и аз след голямото ми (ни) затишие.
Да кажа, че няма новини - ще ви излъжа. Едни са стари (че не слабея и няма и да отслабна), други са нови. Иван си счупи пръста средния на лявата ръка на 24 май, да му се не види и гадната работа. По време на баскетболна игра, все си мислех, че е като друг път засрещнат, ама не; този път след два дни реших да проверим и ... има си хубав син гипс на ръката. Съкрушен е милият, толкова много неща се променят и ще се променят заради това. Миналата седмица имаха чудесен ден в един парк, "гърмяха се" с водни балони, но той стоял на страни и гледал само (а и "Не плаках, мамо, само сълзичките ми течаха"), милият ми той. На 8-ми им е партито на басейн за завършването на началното училище - 3 яаса ще е, а той пак няма да участва, защото не може да мокри гипса. Ще имат храна и забавления, сто пъти го питах дали наистина иска да е там (като занам как пак само съзички ще има....), но за сега категорично иска да е там. А толкова много очакваше тези неша, месеци се планираше! На 12 ще го заведа на Диснленд с приятелче (ако не ни мини котка пътя), с гипс ще е и там. На 14 ще му го махат (така е планирано поне), а и същия ден ще е и церемонията им за завършването! Порасна този вагабонтин, опъпчави си пубертетското-детско личице, чудя се с какво да го мажа да завяхват тези пъпки.
Аз с пълна сила работя 8-5 всеки ден, чакам с нетърпение да се прибера в Бг. и да си видя мама и тате! На 2-ри юли пътуваме, и на 27-ми (на годишнината-юбилей на мама) пътуваме наобратно. Ще мъкна разни книги и учебници да почета малко, че тук не ми остава време, а за годишното ми оценяване през септември ще трябва да докажа четене и разработки по цели 5 дебелички учебника.
Чета ви редовно, ама то няма и как - като пишете от дъжд на вятър! Видях прекрасна Иринитка, снимки от Деси чудесни!
Сега дечковците ми спят в класната стая, а аз си обещах сутрнта да ви драсна някой ред.
Я кажете на колко станаха децата, тийнейджърите ви? Май си израснаха с нас през годините, като че ли вчера Сиси показваше малкото златце Стефко и Ничия също онази нейна прекрасница. Моят е на 11г. и почти 5 месеца, през август ще е в основно училище (с повече от1 400 ученика), паркирането около което е почти невъзможно! Моят мъж ще се опита да си смени работното време, за да го взима директно от там, че тази година ми се съдра кожата всеки месец да плащаме $700+ за следучилищна програма. Аз ще го водя към 7:15, независимо, че ще започва в 8:00, за да мога аз да отида навреме на работа (на 15 км. от там ми е). Абе от сега не спя, да мисля и премислям кое как ще е. Но се убедих - някои неща ги мислим и премисляме, планираме и препланираме, а накрая се случва съвсем друго. Не можем всичко да предвидим, не всичко зависи от нас. Животът си е живот, и той ни поднася всекидневни изненади - и хубави, и не толкова. Здрави да сме само; това си пожелавам на поредния си рожден ден днес! Здраве за мас и тези около нас; повече спокойствие и не толкова стресови преживявания. Почерпете се за здраве, мили мои, и се разпишете да се преброим отново.
Пу-пу - №1 за мен!
Да се разпиша и аз след голямото ми (ни) затишие.
Да кажа, че няма новини - ще ви излъжа. Едни са стари (че не слабея и няма и да отслабна), други са нови. Иван си счупи пръста средния на лявата ръка на 24 май, да му се не види и гадната работа. По време на баскетболна игра, все си мислех, че е като друг път засрещнат, ама не; този път след два дни реших да проверим и ... има си хубав син гипс на ръката. Съкрушен е милият, толкова много неща се променят и ще се променят заради това. Миналата седмица имаха чудесен ден в един парк, "гърмяха се" с водни балони, но той стоял на страни и гледал само (а и "Не плаках, мамо, само сълзичките ми течаха"), милият ми той. На 8-ми им е партито на басейн за завършването на началното училище - 3 яаса ще е, а той пак няма да участва, защото не може да мокри гипса. Ще имат храна и забавления, сто пъти го питах дали наистина иска да е там (като занам как пак само съзички ще има....), но за сега категорично иска да е там. А толкова много очакваше тези неша, месеци се планираше! На 12 ще го заведа на Диснленд с приятелче (ако не ни мини котка пътя), с гипс ще е и там. На 14 ще му го махат (така е планирано поне), а и същия ден ще е и церемонията им за завършването! Порасна този вагабонтин, опъпчави си пубертетското-детско личице, чудя се с какво да го мажа да завяхват тези пъпки.
Аз с пълна сила работя 8-5 всеки ден, чакам с нетърпение да се прибера в Бг. и да си видя мама и тате! На 2-ри юли пътуваме, и на 27-ми (на годишнината-юбилей на мама) пътуваме наобратно. Ще мъкна разни книги и учебници да почета малко, че тук не ми остава време, а за годишното ми оценяване през септември ще трябва да докажа четене и разработки по цели 5 дебелички учебника.
Чета ви редовно, ама то няма и как - като пишете от дъжд на вятър! Видях прекрасна Иринитка, снимки от Деси чудесни!
Сега дечковците ми спят в класната стая, а аз си обещах сутрнта да ви драсна някой ред.
Я кажете на колко станаха децата, тийнейджърите ви? Май си израснаха с нас през годините, като че ли вчера Сиси показваше малкото златце Стефко и Ничия също онази нейна прекрасница. Моят е на 11г. и почти 5 месеца, през август ще е в основно училище (с повече от1 400 ученика), паркирането около което е почти невъзможно! Моят мъж ще се опита да си смени работното време, за да го взима директно от там, че тази година ми се съдра кожата всеки месец да плащаме $700+ за следучилищна програма. Аз ще го водя към 7:15, независимо, че ще започва в 8:00, за да мога аз да отида навреме на работа (на 15 км. от там ми е). Абе от сега не спя, да мисля и премислям кое как ще е. Но се убедих - някои неща ги мислим и премисляме, планираме и препланираме, а накрая се случва съвсем друго. Не можем всичко да предвидим, не всичко зависи от нас. Животът си е живот, и той ни поднася всекидневни изненади - и хубави, и не толкова. Здрави да сме само; това си пожелавам на поредния си рожден ден днес! Здраве за мас и тези около нас; повече спокойствие и не толкова стресови преживявания. Почерпете се за здраве, мили мои, и се разпишете да се преброим отново.
Пу-пу - №1 за мен!
Синът ми завършва 10 клас. . Септември става на 17г. . Отличник ми е, профил химия и биология. Ще ходи на екскурзия за 8 дни до Ускорителя на частици в Церн. Не е наясно какво ще следва. Всичко му е интересно. С удоволствие учи физика, история, по литература има похвали за развити теми. Не знам.....все се надявам да се избистрят интересите му. А момичето ми е на 9г., завърши 3 клас. Изобщо не се интересува какво става в училище, дали има 4,5 или 6. Ходи на какви ли не състезания по математика, български език, рисуване, безопасно движение. Не знае и не я интересува резултата. Завърши училище с 6,00. С грамота за отличен успех и с грамоти от състезанията с резултати от 44 точки до 48 от макс.50. И нея мисля, дали нещо ще ѝ бъде интересно и изобщо ще се насочи ли към дадена област.
Идеше ми да се прибера, да се завия през глава и да се събудя другата седмица.
