- Публикувана: 1 май 2023, 11:14 ч.
- Последно мнение: 31 май 2023, 21:59 ч.
Майски книжен клуб - 2023
И аз завърших "Последната любов..." Честно казано не ми стана ясно обаче коя е последната любов? Селото, децата, внучката? Липсваше ми нещо, но пък от друга страна ми е ясно, че старите хора са такива, странни и специални.
Хареса ми идеята, но имам чувството, че не се разви както трябва в историята. Защо реши тя да постъпи така? Защо не разбрахме какво има в писмото на Лаура или то не е важно, защото не касае историята?
Стана ми едно такова мило от описанията на Черново и си припомних как растях на село при баба и дядо. Тях вече ги няма... И времето, което съм можела да дам или да споделя с тях, също го няма. Защото и аз като Ирина живея далеч
И от една страна ми е тъжна историята, от друга обаче е някак обнадеждаваща, че сигурно има начин, ако поискаме, нещата да се случат...
Та може би по-скоро ми хареса книгата, отколкото не ми
Хареса ми идеята, но имам чувството, че не се разви както трябва в историята. Защо реши тя да постъпи така? Защо не разбрахме какво има в писмото на Лаура или то не е важно, защото не касае историята?
Стана ми едно такова мило от описанията на Черново и си припомних как растях на село при баба и дядо. Тях вече ги няма... И времето, което съм можела да дам или да споделя с тях, също го няма. Защото и аз като Ирина живея далеч
И от една страна ми е тъжна историята, от друга обаче е някак обнадеждаваща, че сигурно има начин, ако поискаме, нещата да се случат...Та може би по-скоро ми хареса книгата, отколкото не ми
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...
Честит празник, четящи момичета!
Много ми е любопитно какво ще изберем за юни като имаме 3 книги с равен брой гласове
Честит празник, четящи момичета!
Много ми е любопитно какво ще изберем за юни като имаме 3 книги с равен брой гласове
Успях да намеря книжката на Алекс Фини "Камък, ножица, хартия" на български, тъй че тя ще бъде "на пангара" следващия месец
Можете да свалите книгата от тук https://dox.abv.bg/download?id=5ab88b59be#
Другите две подгласнички остават в анкетата и следващия месец.
Междувременно пускам линк към "Облакът Коколандия" на английски, просто защото го намерих още миналия месец и виждам, че има интерес
https://dox.abv.bg/download?id=36cf60ca3d# - Линк за сваляне
Линковете са валидни две седмици, ще ги подновя при интерес
За разказ нямахме предложения, в последствие се появи "Клисарят" на Моъм. Не го намирам на първо четене. Може би е това? https://youtu.be/MIFgAI7RSIA <- на български
Не мога да го слушам в момента, но първите няколко секунди ми се сториха като това
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://www … maVANTKFpyN34XLEg <- на английски
Можете да свалите книгата от тук https://dox.abv.bg/download?id=5ab88b59be#
Другите две подгласнички остават в анкетата и следващия месец.
Междувременно пускам линк към "Облакът Коколандия" на английски, просто защото го намерих още миналия месец и виждам, че има интерес
https://dox.abv.bg/download?id=36cf60ca3d# - Линк за сваляне
Линковете са валидни две седмици, ще ги подновя при интерес
За разказ нямахме предложения, в последствие се появи "Клисарят" на Моъм. Не го намирам на първо четене. Може би е това? https://youtu.be/MIFgAI7RSIA <- на български
Не мога да го слушам в момента, но първите няколко секунди ми се сториха като това
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://www … maVANTKFpyN34XLEg <- на английски
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...
Честит празник и честита награда на Георги Господинов! Много хубава новина точно за най-българският празник!
Ами не, в смисъл не знам точно какво очаквах да прочета, понеже не прочетох нищо предварително за книгата - нито спойлери, нито анотация. Безспорно е така, достатъчно силна е книгата в този й вид, но аз като че ли не очаквах да се развие точно така. Може и на мен като ми поотлежи и аз да я почувствам по друг начин
Не очаквах да изберем "Камък, ножица, хартия", четох я преди известно време. Да видим какво помня от нея
"Последната любов на баба Дуня" е книга, различна от всяка друга, която някога съм чела. Ведра, но и някак тъжна. Хареса ми. Много ми хареса!
Баба Дуня ми напомня на моята баба - силна, борбена, оправна, но тя е и много различна от нея- по-чапата, по- безстрашна, по-непокорна.
Още с първите страници се потопих в атмосферата на Черново. Макар опустошено от катастрофата в Чернобил, неговите шепа жители ми създадоха усещане за уют, комфорт, топлина и спокойствие. С напредване на книгата мисълта за това, коя ще е последната любов на баба Дуня се засилваше и леко полека осъзнах,че това е любовта към дома. Дом, заради който трябва да бъдеш далеч от децата си и да не познаваш внуците си, но дом, който притежава сърцето ти и за който копнееш, дори когато си обвинен в убийство и вкаран в затвора. Не по-малко баба Дуня обича двете си деца и внучка си Лаура, която не е виждала и никога няма да познава, извън информацията, която се съдеържа в писмата, които получава. Въпреки това баба Дуня твърдо стои зад избора си да изживее последните си години там, където е преминал животът ѝ, където е отгледала децата си, където е практикувала професията си. Такава е баба Дуня- твърдоглава, всеотдайна, директна и искрена в отношенията си с хората, близките и пред самата себе си
Inferiya, благодаря за линковете. Ще сваля "Камък, ножица, хартия" и ще чакам да започнем с четенето.
Баба Дуня ми напомня на моята баба - силна, борбена, оправна, но тя е и много различна от нея- по-чапата, по- безстрашна, по-непокорна.
Още с първите страници се потопих в атмосферата на Черново. Макар опустошено от катастрофата в Чернобил, неговите шепа жители ми създадоха усещане за уют, комфорт, топлина и спокойствие. С напредване на книгата мисълта за това, коя ще е последната любов на баба Дуня се засилваше и леко полека осъзнах,че това е любовта към дома. Дом, заради който трябва да бъдеш далеч от децата си и да не познаваш внуците си, но дом, който притежава сърцето ти и за който копнееш, дори когато си обвинен в убийство и вкаран в затвора. Не по-малко баба Дуня обича двете си деца и внучка си Лаура, която не е виждала и никога няма да познава, извън информацията, която се съдеържа в писмата, които получава. Въпреки това баба Дуня твърдо стои зад избора си да изживее последните си години там, където е преминал животът ѝ, където е отгледала децата си, където е практикувала професията си. Такава е баба Дуня- твърдоглава, всеотдайна, директна и искрена в отношенията си с хората, близките и пред самата себе си
Inferiya, благодаря за линковете. Ще сваля "Камък, ножица, хартия" и ще чакам да започнем с четенето.
Аз мисля, че последната й любов е въобще към живота. Всичко в книгата описва как си струва да живееш, въпреки всичко, което се е случило на теб или на света около теб. Преживяла е ядрена катастрофа, нещастна любов, проблеми с децата, убийство, работа, затвор и и не се предава, а намира сила и желание да научи нов език само, за да разбере какво пише в писмото.
Баба Дуня не се страхува от нищо. Тя посреща всичко с разбиране и любов.
Баба Дуня не се страхува от нищо. Тя посреща всичко с разбиране и любов.
Малко символично е - има хора, които наистина не се страхуват да умрат. Независимо какво им се случва - неприятно, приятно. Просто живеят така, сякаш всеки ден им е последен и приемат всичко за подарък от живота. Тя е такъв тип герой. От една страна е трудно да приемеш такова позитивно поведение - в противовес останалите герои в книгата - все някой мрънкаше за нещо, все нещо ги притесняваше, все нещо не беше наред. Докато тя беше сравнително позитивна с това, което й се случва и подхождаше философски към нещата. От друга пък е много хубава тази философия на приемане - така или иначе умираме рано или късно, поне да се наслаждаваме на живота пълноценно. Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
Аз прочетох "The hottest dishes of the Tartar cuisine" на Бронски (благодарности на Inferiya). Книгата не е толкова ведра колкото "Баба Дуня", но пак имаме силен женски характер, макар и не толкова положителен и праволинеен колкото баба Дуня. На мен стилът на Бронски определено ми харесва. Писах повече впечатления в другата тема.
Да, сега като чета Geia, баба Дуня е прекалено позитивен характер.
"Камък, ножица, хартия" четох като излезе. Става за развлечение и сюжетът има интересно развитие, но не е от книгите, които човек препрочита. Ще поглеждам дискускиите ви и ще видя колко си спомням!
Да, сега като чета Geia, баба Дуня е прекалено позитивен характер.
"Камък, ножица, хартия" четох като излезе. Става за развлечение и сюжетът има интересно развитие, но не е от книгите, които човек препрочита. Ще поглеждам дискускиите ви и ще видя колко си спомням!
https://www.bg-mamma.com/?topic=1561045.new#new
Юнската тема Мааалко по-постна откъм "функционалности", тъй като съм далече от обичайната техника
Пишете ми, ако някъде нещо е неточно или неработещо.
Приятно четене и не забравяйте да прочетете някоя детска книжка утре
Юнската тема
Мааалко по-постна откъм "функционалности", тъй като съм далече от обичайната техника Пишете ми, ако някъде нещо е неточно или неработещо.
Приятно четене и не забравяйте да прочетете някоя детска книжка утре
Препоръчани теми