- Публикувана: 1 май 2023, 11:14 ч.
- Последно мнение: 31 май 2023, 21:59 ч.
Майски книжен клуб - 2023
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.За книга на месецa, разкази и график за обсъждане, моля, скрол надолу.
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец Май
[/b][/color]Книга: "Последната любов на баба Дуня" на Алина Бронски (за електронен формат на български и английски вижте по-долу)
График: Всеки чете и коментира, както му е комфортно
Разказ 1: "Бягството на номер 811" на Жан Тардьо (линк по-долу)
График: 1-15 май
Разказ 2: Пътепис на Филип Захариев
График: 16-31 май
Класация и линкове:
Скрит текст: 
"Последната любов на баба Дуня"
https://dox.abv.bg/download?id=b31573616e# - Линк за сваляне на български
https://dox.abv.bg/download?id=4dce4f59dd# - Линк за сваляне на английски
Добрах се до още няколко книжки на Алина Бронски, на английски, в случай, че някой се запали по авторката.
https://dox.abv.bg/download?id=ca675b3d3e# - Линк за сваляне Broken glass park
https://dox.abv.bg/download?id=8658a0dbf8# - Линк за сваляне Call me superhero
https://dox.abv.bg/download?id=c58557da46# - Линк за сваляне The hottest dishes of the tartar cuisine
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
"Бягството на номер 811" - https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811
Пътепис https://www.facebook.com/1178705117/posts/%D1%87%D0%B0%D1%81%D1% … 0214512497024372/
Предишни обсъждани книжи и разкази с линкове към темите:"Последната любов на баба Дуня"
https://dox.abv.bg/download?id=b31573616e# - Линк за сваляне на български
https://dox.abv.bg/download?id=4dce4f59dd# - Линк за сваляне на английски
Добрах се до още няколко книжки на Алина Бронски, на английски, в случай, че някой се запали по авторката.
https://dox.abv.bg/download?id=ca675b3d3e# - Линк за сваляне Broken glass park
https://dox.abv.bg/download?id=8658a0dbf8# - Линк за сваляне Call me superhero
https://dox.abv.bg/download?id=c58557da46# - Линк за сваляне The hottest dishes of the tartar cuisine
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
"Бягството на номер 811" - https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811
Пътепис https://www.facebook.com/1178705117/posts/%D1%87%D0%B0%D1%81%D1% … 0214512497024372/
Септември 2022 - "Хартиеният дворец" на Миранда Каули Хелър, "Двубой с Касандра" - Светослав Славчев
Октомври 2022 - "Момичето с гръмовния глас" на Аби Даре, "Не съм от тях" на Чудомир, "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова
Ноември 2022 - "Убийствен ум" на Майк Оумър, "До вратата" на Георги Господинов, "Даровете на влъхвите" на О'Хенри
Декември 2022 - "Уроци по химия" на Бони Гармъс, ", "Коледен дар" на Вазов
Януари 2023 - "Приказка" на Стивън Кинг, "Песента на колелетата" на Йовков, "Последния ден на 20 век" на Вазов
Февруари 2023 - "Списъкът" на Луси Фоли, "Децата на царевицата" на Стивън Кинг, "Съдба" на Йосиф Перец
Март 2023 - "Момичетата от мочурището" на Кели Мъстиан, "Гост от палеолита" и"ОБВС" на Йосиф Перец
Април 2023 - "Вода за цветята" на Валери Перн, "Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд
Ако някой желае може да сподели мнение и коментар по предходните произведения дори след като месеца е свършил, само, моля, отбележете изрично произведението.
Прекрасна тема, бладодаря Inferiya !
Тази сладка баба Дуня се чете като масло.
Много лесно припознах ежедневието й в моето - на село при баба.
Леко насмешливото й настроение ме държа полу-усмихната през цялото време.
В колкото и несгодно положение да попадаха героите, комичната нотка върви като самоирония човек да не се взема прекалено на сериозно.
Има и по-страшни неща на тоя свят!
Та - препоръчвам за добро настроение в иначе убийствената тема Чернобил !
Актуална, злободневна, черен хумор може би за някой.
Четете и споделяйте !
Тази сладка баба Дуня се чете като масло.
Много лесно припознах ежедневието й в моето - на село при баба.
Леко насмешливото й настроение ме държа полу-усмихната през цялото време.
В колкото и несгодно положение да попадаха героите, комичната нотка върви като самоирония човек да не се взема прекалено на сериозно.
Има и по-страшни неща на тоя свят!
Та - препоръчвам за добро настроение в иначе убийствената тема Чернобил !
Актуална, злободневна, черен хумор може би за някой.
Четете и споделяйте !
Прочетох малко от “Последната любов на баба Дуня”, но не съм сигурна дали ще стигна до края на тази книга. Не ми се стори чак толкова забавна и достатъчно грабваща вниманието. Може би, защото харесвам автори като Удхаус и Оскар Уайлд и тук стилистиката на комичното не успява да стигне до мен.
Благодаря на Inferiya за новата тема и отново прекрасното изпълнение!
Започнах и аз книгата. Съгласна съм с Donatellla, че се чете лесно. Лесно се потъва в света на баба Дуня, но аз харесвам такива причудливи характери. Има забавни елементи. Самият тон на разказвачката (баба Дуня) е често ироничен и насмешлив, но не съм сигурна, че романът е имал за цел да е комичен или поне това не е главната цел. Изобщо, мисля, че това ще е една много женска книга. Харесва ми козата
Започнах и аз книгата. Съгласна съм с Donatellla, че се чете лесно. Лесно се потъва в света на баба Дуня, но аз харесвам такива причудливи характери. Има забавни елементи. Самият тон на разказвачката (баба Дуня) е често ироничен и насмешлив, но не съм сигурна, че романът е имал за цел да е комичен или поне това не е главната цел. Изобщо, мисля, че това ще е една много женска книга. Харесва ми козата
малко закъсняла, непрочела книгата за предишния месец, но се включвам и в тази тема.
все някога ще наваксам.
Благодаря за избора за месец май - баба Дуня ме грабна преди месец-два и все още се усмихвам, когато се сетя за нея.
не комична, а истинска е книгата.
описва точно нашите баби, в нашите селца, оставени на доизживяване.
пак ще я прочета, за да си припомня детайли и да мога да обсъждам наравно с вас.
все някога ще наваксам.
Благодаря за избора за месец май - баба Дуня ме грабна преди месец-два и все още се усмихвам, когато се сетя за нея.
не комична, а истинска е книгата.
описва точно нашите баби, в нашите селца, оставени на доизживяване.
пак ще я прочета, за да си припомня детайли и да мога да обсъждам наравно с вас.
Ох, книгата за предния месец аз така и не можах да я довърша. Не знам кое ме вбесяваше повече - главната героиня или вечните сравнения с някакви личности, кой бил като еди кой си, или някак натрапчивия сарказъм. Може и да се прежаля да я довърша, ще видим 
Останала ми е заредена и на телефона и става да убивам времето докато чакам някъде или пътувам. Може би в оригинал би звучала по-добре, макар че в априлската тема някой беше се пробвал да я чете в оригинал и нямаше кой знае каква разлика.
Имам големи надежди за баба Дуня. Не знам защо по описание ми напомня стилистиката от Манюня. Но може и да греша. И за Цветята имах големи надежди, ама уви…
По този повод - вие винаги ли довършвате книгите, които започнете? Или ако за определено количество страници не ви грабва зарязвате книгата и продължавате с нещо друго? Аз май съм от четящите паралелно - просто провлачвам тази книга, която не ми върви, а паралелно започвам да чета това, което ми е интересно. Имала съм и няколко книги, които наистина бяха много зле и ги зарязах. Останалите все се насилвам да ги довършвам рано или късно.
Останала ми е заредена и на телефона и става да убивам времето докато чакам някъде или пътувам. Може би в оригинал би звучала по-добре, макар че в априлската тема някой беше се пробвал да я чете в оригинал и нямаше кой знае каква разлика.Имам големи надежди за баба Дуня. Не знам защо по описание ми напомня стилистиката от Манюня. Но може и да греша. И за Цветята имах големи надежди, ама уви…
По този повод - вие винаги ли довършвате книгите, които започнете? Или ако за определено количество страници не ви грабва зарязвате книгата и продължавате с нещо друго? Аз май съм от четящите паралелно - просто провлачвам тази книга, която не ми върви, а паралелно започвам да чета това, което ми е интересно. Имала съм и няколко книги, които наистина бяха много зле и ги зарязах. Останалите все се насилвам да ги довършвам рано или късно.
Хахаха, Добри, не мога просто да не се засмея:-)
Аз, ако изобщо не ми харесва книгата, с чиста съвест я зарязвам. Има толкова много за четене, по-добре да доставя удоволствие:-)
И аз да кажа - много ми допада нашето книжно клубче:-) Още не съм почнала Баба Дуня, тъй като дочитам една книга на Жоел Дикер, след която ми се иска да изгълтам Времеубежище на Господинов (понеже съм поканена на едно събитие с него и ми се иска да съм подготвена). И към края на май, живот и здраве, ще ви настигам с баба Дуня:-) Добре ми звучат нещата, които споделяте!
Приятно четене на всички!
Аз, ако изобщо не ми харесва книгата, с чиста съвест я зарязвам. Има толкова много за четене, по-добре да доставя удоволствие:-)
И аз да кажа - много ми допада нашето книжно клубче:-) Още не съм почнала Баба Дуня, тъй като дочитам една книга на Жоел Дикер, след която ми се иска да изгълтам Времеубежище на Господинов (понеже съм поканена на едно събитие с него и ми се иска да съм подготвена). И към края на май, живот и здраве, ще ви настигам с баба Дуня:-) Добре ми звучат нещата, които споделяте!
Приятно четене на всички!
И аз дочитам. Понякога "на вентилатор", но довършвам, винаги ме гложди дали пък няма изведнъж да стане уааааау. Една имам оставена и това е "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри.
Баба Дуня ми звучи приятна от анотацията, но ако е като Манюня леко се притеснявам, едвам я изтраях.
Баба Дуня ми звучи приятна от анотацията, но ако е като Манюня леко се притеснявам, едвам я изтраях.
Вече си ценя повече времето и книги, които не ми допадат не намирам за нужно да дочитам.
В момента има започнати, но оставени за по-късно книги, които са ми били интересни, но други заглавия са успели да ми станат още по-интересни, или в момента ми се чете друга тематика и съм ги оставила заради това за по-натам.
Преди две години две-три книги, (пре)хвалени твърде много, ме разочароваха. Когато се случи да попадна на някоя подобна книга (която в даден момент ми е досадила), но все още искам да разбера историята, я прехвърлям диагонално или направо търся резюме на сюжета (например наскоро прочетох откъс - началото на “Гробът на сестра ми”, стилово никак не ми хареса, нямах цялата книга, само мини-книжка с откъс, затова потърсих резюме и не съжалих, че не съм отделила повече време за нея; същото беше и с някои други книги, напр. “Лъжите, които изрече” и “Съвършени останки”.)
“Баба Дуня” не успя да ме увлече с историята си в началото, не търся комична книга, но беше анонсирана къде из темите като “забавна”, а нищо забавно в началото не открих в нея, нито пък особено интересно или предизвикващо носталгия. По-скоро ми беше скучна. И тъй като ме чака дълъг списък с какви ли не жанрове (вкл.искам да чета най-накрая и Фондацията), не съм сигурна дали ще продължа да я чета или, ако да - кога това ще се случи.
На останалите четящи
В момента има започнати, но оставени за по-късно книги, които са ми били интересни, но други заглавия са успели да ми станат още по-интересни, или в момента ми се чете друга тематика и съм ги оставила заради това за по-натам.
Преди две години две-три книги, (пре)хвалени твърде много, ме разочароваха. Когато се случи да попадна на някоя подобна книга (която в даден момент ми е досадила), но все още искам да разбера историята, я прехвърлям диагонално или направо търся резюме на сюжета (например наскоро прочетох откъс - началото на “Гробът на сестра ми”, стилово никак не ми хареса, нямах цялата книга, само мини-книжка с откъс, затова потърсих резюме и не съжалих, че не съм отделила повече време за нея; същото беше и с някои други книги, напр. “Лъжите, които изрече” и “Съвършени останки”.)
“Баба Дуня” не успя да ме увлече с историята си в началото, не търся комична книга, но беше анонсирана къде из темите като “забавна”, а нищо забавно в началото не открих в нея, нито пък особено интересно или предизвикващо носталгия. По-скоро ми беше скучна. И тъй като ме чака дълъг списък с какви ли не жанрове (вкл.искам да чета най-накрая и Фондацията), не съм сигурна дали ще продължа да я чета или, ако да - кога това ще се случи.
На останалите четящи
Скрит текст:
- пожелавам приятни и интересни литературни изживявания! (стига да сте успели да изчетете всичко това докрай - благодаря за усилието)
И аз миналия месец пропуснах книгата. Все я отлагах, не се обнадеждих от темата за възрастна жена и смърт, напоследък на много книги с депресивни/ тъжни теми попадам и някак нямах вдъхновение.
Но благодаря на всички, които този месец вече споделиха разни коментари за баба Дуня. Надявам се леко да се чете, изтеглих си я и видях, че е кратичка, така че я започвам!
Пътеписа прочетох и много ми хареса, та даже се разрових да науча нещо за района около Чернобил, защото никога не съм знаела нищо. Хубаво бяха описани и първоначалните впечатления от пристигането в Киев, и контрастът с предишното посещение. Стилът може би ми се стори една идея по-натрапчив с това постоянно изтъкване, но може би е отражение на нещо лично, не знам. Например аз не бих написала колко пари на кого съм дала и как аз съм единственият човек, който обръща внимание на бездомните. Не съм против да се обърне внимание на проблема, но не бих го поставила в толкова директен контраст с леличката, която се кара.
А на въпроса по-горе, и аз не оставям книги; все ги довлачвам някак, но междувременно прочитам поне няколко други паралелно, които да ми държат интереса към четенето. Проблемът напоследък е, че все не попадам на интересни за настроението ми книги и чета по няколко, които не са ми особено лесни.. Та тази баба Дуня, ако е лека и приятна за четене, ще се впише идеално.
Но благодаря на всички, които този месец вече споделиха разни коментари за баба Дуня. Надявам се леко да се чете, изтеглих си я и видях, че е кратичка, така че я започвам!
Пътеписа прочетох и много ми хареса, та даже се разрових да науча нещо за района около Чернобил, защото никога не съм знаела нищо. Хубаво бяха описани и първоначалните впечатления от пристигането в Киев, и контрастът с предишното посещение. Стилът може би ми се стори една идея по-натрапчив с това постоянно изтъкване, но може би е отражение на нещо лично, не знам. Например аз не бих написала колко пари на кого съм дала и как аз съм единственият човек, който обръща внимание на бездомните. Не съм против да се обърне внимание на проблема, но не бих го поставила в толкова директен контраст с леличката, която се кара.
А на въпроса по-горе, и аз не оставям книги; все ги довлачвам някак, но междувременно прочитам поне няколко други паралелно, които да ми държат интереса към четенето. Проблемът напоследък е, че все не попадам на интересни за настроението ми книги и чета по няколко, които не са ми особено лесни.. Та тази баба Дуня, ако е лека и приятна за четене, ще се впише идеално.
Прочетох книгата, която е много човешка и докосваща. Не знаех какво да очаквам. Заради заглавивето, си мислех, че може да е някаква романтична история за късна любов. Радвам се, че не е. На фона на Чернобилската авария, книгата би била мрачна, но всъщност тя е ведра и дори поднесена с чувство за хумор. Баба Дуня е здраво стъпила на земята в туристическите си сандали и подхожда практично към живота и своите съселяни. Да, има елементи, по които би напомнила за българските села--описанията на летата с детския глъч и детските игри, например, както и непринудените отношения между хората. В Черново тези лета са в миналото заради аварията. В българските села не знам дали ги има все още или са също част от миналото без авария, просто защото тези села са опустели и децата са може би някъде в чужбина. На мен ми напомни за детството по това как са правили украси за елхата от станиол от бонбони.
За мен това е книга за самотата. Баба Дуня, Маря, и останалите жители (с изключение на Гаврилови) са самотни. Дори Ирина е самотна.
Краят беше анти-кулминационен за мен. Но може би реалистичен.
За мен това е книга за самотата. Баба Дуня, Маря, и останалите жители (с изключение на Гаврилови) са самотни. Дори Ирина е самотна.
Скрит текст:
Преживяванията на баба Дуня в затвора, изобщо отиването й в затвора беше слабост в сюжета за мен. Тя не беше извършителя на престъплението ако изобщо имаше престъпление и нейното фалшиво признание беше малко изкуствено. И докрая очаквах някой да й прочете писмото на Лаура. Или да се срещне с Лаура.
Краят беше анти-кулминационен за мен. Но може би реалистичен.
Здравейте, четящи хора!
Миналият месец дочитах мартенската книга, затова пропуснах априлската. И странно, че толкова кратка книга като Мочурищата ми отне толкова време, а пък баба Дуня я "глътнах за под 6 часа. Почнах я една вечер и докато се усетя, то станало 2ч, та си наложих да спя. И понеже няма глави и по-отчетливи разделения, някак не се наканвах да я оставя. Та, така де - на сутринта я дочетох и трябва да кажа, че много ми допадна.
Аз също като Cool Cat мислех, че ще е някаква закъсняла романтика и също така се радвам, че не беше това. И също очаквах, че все някой ще ѝ прочете писмото на Лаура. Жалко, че не се случи. Отделно от това, ми се стори нереалистично, че след физическия сблъсък с бащата на момиченцето не ѝ останаха по-трайни контузии, дето да я "съборят" и да ѝ влошат цялостното състояние. Също сюжетът сякаш олекна с този финал. Но това са малки неща. Повече са нещата, които ми харесаха. Самоиронията, цинизмът на бабата, трезвият поглед върху живота много ми допаднаха. Също така описанието на ежедневието - живо, цветно, сякаш съм там и се разгръща пред очите ми.
Прочетох и разказът, то беше направо на един дъх. Допадна ми как се завъртяха нещата накрая. Радвам се, че и двете неща за този месец ги направих, че през април усещах някакво влачене. А сега ще помисля дали да наваксвам със старата книга или да видя нещо друго от харесаните от мен автори до момента.
Поздрави и се наслаждавайте!
Миналият месец дочитах мартенската книга, затова пропуснах априлската. И странно, че толкова кратка книга като Мочурищата ми отне толкова време, а пък баба Дуня я "глътнах за под 6 часа. Почнах я една вечер и докато се усетя, то станало 2ч, та си наложих да спя. И понеже няма глави и по-отчетливи разделения, някак не се наканвах да я оставя. Та, така де - на сутринта я дочетох и трябва да кажа, че много ми допадна.
Аз също като Cool Cat мислех, че ще е някаква закъсняла романтика и също така се радвам, че не беше това. И също очаквах, че все някой ще ѝ прочете писмото на Лаура. Жалко, че не се случи. Отделно от това, ми се стори нереалистично, че след физическия сблъсък с бащата на момиченцето не ѝ останаха по-трайни контузии, дето да я "съборят" и да ѝ влошат цялостното състояние. Също сюжетът сякаш олекна с този финал. Но това са малки неща. Повече са нещата, които ми харесаха. Самоиронията, цинизмът на бабата, трезвият поглед върху живота много ми допаднаха. Също така описанието на ежедневието - живо, цветно, сякаш съм там и се разгръща пред очите ми.
Прочетох и разказът, то беше направо на един дъх. Допадна ми как се завъртяха нещата накрая. Радвам се, че и двете неща за този месец ги направих, че през април усещах някакво влачене. А сега ще помисля дали да наваксвам със старата книга или да видя нещо друго от харесаните от мен автори до момента.
Поздрави и се наслаждавайте!
Препоръчани теми