Когато родителите си имат любимо дете

ТОЙ за да се извини, трябва да има съзнанието, че ТОЙ, както всички хора, може да е сгрешил. Но има много ТОЙ, които се смятат за мъже, на които жените са им длъжни. Както да им пазаруват, готвят, събират чорапите, така и да им се извиняват, когато са сбъркали, но и когато ТОЙ е сбъркал.
В много български патриархални семейства, се реди по старшинство - ти си по-млад, ти отстъпи! или най-малкият отстъпва. Или майката, сестрата, жената, трябва да отстъпят на баща, брат, братя, съпруг. Сексистко е, но за тях е правилно. Така е било откакто свят светува и модерните теории за еманципация и равенство на половете са за демонстрации по улиците на Ню Йорк. В тяхното село жената все още си е жена - не носи панталони, носи на работа, обича си работата, обича да се зарови в калната градина да плеви, така си почива, през това време е сложила бобо да се вАри, после ще очисти, след като той се наспи, за да не му вдига шум, после ще окоси, купил й е електрическа косачка, да не се мори....

От къде знаете, че бабата не звъни и на брата, за да му говори същите неща като на сестрата ? Най-вероятно е така, бабите така правят, искат да сдобрят децата и канят всяка от страните да направи първата крачка. Няма нищо общо с жената трябва , ама мъжът и чорапите.. и ако беше така то мъжът трябва да направи първата крачка, но независимо от пола му човек понякога не осъзнава, че е обидил другия човек.
За баба /дядо всеки един път това може да е последният път, в който се чуваме или виждаме с тях, според мен е важно да запазим хубави спомени и чувства. Изобщо не е нужно да се изпълнява някаква заръка, винаги може да се покаже съгласие, но да не го направиш.

Малко е сложно с бабите, когато са във възраст, когато нищо не могат без помощ от по-младите, но пък съвети имат, колкото искаш, кое как да се свърши. Имаш късмет, ако бабата е блага душа и гледа да сдобрява. Щото може и да е някоя опака, да изпокара всички.

Не знаем, но то не е и в темата, която обсъждаме и не твърдим, че знаем. Аз не бих се замислила за конкретната баба.

Има и такива дето уж сдобряват, но всъщност правят интриги.

Разбира се, че не му звъни. Като я попитах, нямаше отговор. Тя е наясно, че в случката между нас брат ми не е прав и е съгласна с това. Обаче вижда, че ТОЙ не се смята за направил грешка. За това аз да съм му се обадела и да съм му честитяла, въпреки поведението му. Ми няма да стане. Ама баба ми е мека мара и цял живот всеки й е играл хоро на главата, само и само мир да е. Ама за мир трябват двама, а не само единия да отстъпва. Иначе с баба ми не сме си сърдити или нещо подобно, не беше права в случая. После даже е казала на майка ми, че е свършила глупост като ме е ядосала много и се чухме на вайбър даже с видео, поговорихме си с нея, посмяхме се. Просто аз не съм от хората, които ще толерират лошо поведение без значение дали е от брат, баба, баща … с баща ми 2 г не си говорих, защото прекали. Не е най-добрия начин за решаване на проблемите, но вече беше единственият. Просто нямаше как да го търпя след всичко, което свърши приживе.

Предполагам, не пропусна да влезеш във владение на наследството на баща ти. (думата преживе озн че е покойник предполагам)

Да, покойник е. И това, че се скарахме преди да почине не означава, че не страдам за него. Напротив, ужасна мъка е. С него сме били в нормални отношения цял живот и накрая се изпокарахме. Наследството няма общо в случая. Бил е във волята си да продаде всичко и да не ми остави нищо, ако реши.

Не знаем за какво е била караницата, а нито знаем що за човек е бил. Но каквото и да е няма нужда да обвиняваме, че е взела наследството си, баща й ако не е искал тя да взема нещо е щял да го продаде. Това, че са имали спор е съвсем друго нещо, вероятно на човека му е пукало за здравето и живота на дъщеря му, това са си техни отношения.

Sherilyn, говорим по принцип. В конкретните случаи има много нюанси, които не можем да обхванем. Различните хора чувстват и виждат нещата по различен начин, но един и същи човек също може да постъпва по различни начини.  Един човек може да е гад мръсна според едната си сестра и прекрасен за другата. Зависи коя от двете сестри ще ни сподели историята.
На потребителката, под която писах, точно това исках да й кажа - знаем ли, че е звъняла бабата или не знаем. Не знаем. И с нея да живеем, пак може да не знаем. И не ни е важно да го знаем. Това е само един случай. Пиша си мнението по това, което споделяш. А каква е истината, трябва да поговоря подробно с всичките ви роднини, да поживея с тях, за да мога да добия представа. Но аз не съм ви съдия и не ми трябват тези детайли.


T.Valcheva, защо й предлагаш да се отказва от наследството?

Нещо не мога да разбера - как някой потребител си позволява да се прави на морален полицай и защо опцията за отказ от чуждо наследство толкова го ангажира.
Въпросът е реторичен, разбира се.
И за да съм по темата - когато родителите си имат любимо дете, си плащат за простотията.
В момента виждам това при роднини на мъжа ми - точно пишман любимеца поболя мама си и алкохолизира тати си. Тези хора си спечелиха неврастения и алкохолна зависимост, когато "любимчето" им показа, доказа и продължава да доказва, че се срамува от тях.

Баща ми можеше да се свърже с мен, ако беше пожелал да се извини на мен. На майка ми няма как да се извини за това, което свърши.

Вероятно не сте на мое място да знаете какво чувствам. Баща ми ме е отгледал и се е грижил за мен, в годините си беше нормален. Разбира се, че не може да ми е безразлична смъртта му. Гледам философски на нещата вече, защото каквото е свършено приживе, за мъртвите няма значение. Надявам се душата му да е в мир, защото приживе не беше.

 и аз страдам за смъртта на татко, много ме боли. И наистина е така, когато човекът е починал вече няма значение какво е направил, казал и т.н.

         А такааа! Каквото и да правят родителите, все са в грешка спрямо някое от децата, ако то реши, че нещо е в негов ущърб, особено ако егоизмът му е в повече и не се интересува от нуждите на другите членове на семейството. Направо имам чувството, че родителите нямат полезен ход, все някое се чувства пренебрегнато. По принцип се очаква със съзряването да се достигне и до емоционалната зрялост, но явно не всички я постигат.
          Слава Богу, в болднатия цитат двете сестри се съревновават коя повече любов е получила. Дано да имат и акъл да се радват, и да бъдат благодарни! В нашия край има една стара поговорка: Куче - по комат, дете - по милост!  В смисъл, че кучето се радва да му хвърлиш къшей хляб, а детето се радва да го помилваш, погалиш!  
         Децата не сме еднакви, както не са еднакви и пръстите на ръката. Това не пречи да си ги обичаме с цялото си сърце.
         Като чета тук, а из други теми с каква лекота се лепят етикети на родителите като токсични, и как се дават съвети за пълно и окончателно прекъсване на връзката дете-родител, направо ме хваща страх. Къде отива любовта, семейството? Имам сестра, която е доста по-голяма от мен. Когато съм се родила тя е била ученичка. Естествено потребностите й са били различни от тези на едно пеленаче, както и когато аз съм тръгнала на училище тя е имала съвсем други нужди. Да, като малка съм се тръшкала и искала и аз да имам "абитуриентски бал" заедно със сестра ми За да имам обувки с високи токчета и дълга рокля:) Лелееее, как са ме пренебрегвалиии...

Към Анонимната, изобщо даже си нямаш идея за какво става дума. Твоите примери нямат нищо, ама нищо общо с това, родителите да имат любимо дете и да го демонстрират.