Момичета, това че 9-10 месечните кърмачета са по-привързани към майките си, отколкото връстниците си хранени изкуствено, е ясно.
Ще ни е полезно да се включат майки с 3-4-5-годишни деца, които са били "трудни" като нашите. Продължават ли да се будят нощем, да изискват мама непрекъснато и да не приемат утешение от друг; как се държат когато мама я няма?
Прасенце, аз приемам това, което правим сега като инвестиция в бъдещето. До 2-годишна възраст, те са си бебоци и осигурявайки им по-лесен и по-пълноценен контакт с мама, задоволяваме тяхната нужда от близост и изграждаме увереност, че света е добро място.
По дебелите книги пише, че ще ни се върне със уверени и самостоятелни пораснали деца. Само дето нямаме доказателства и в трудните моменти (да не говорим ако има някой, който непрекъснато те убеждава, че само по-зле ще става) почваме да губим вяра.
Галя,аз съм от оцелелите майки на трудно бебе
Ния е на 2години и половина и положението при нас е вече коренно различно.Нощното кърмене отпадна като и поникнаха всичките зъби-около 2год възраст,някъде там започна спокойно да ми казва чао като тръгвам за работа,без плач и сърдене,а миналата седмица сама поиска да отиде при баба си на гости.Да поясня,че е кърмена на поискване,спи при нас,т.е вече в собствено легло,но долепено до спалнята ни и си ч гледаме сами,не е ходила още на градина.Аз съм от малък град и около мен винаги са се тюхкали,че разглезвам малката,че е непоносима 
,че ще суче до бала си и прочие бисери.
На моменти наистина беше много трудно,например не можех да поканя на гости приятелка,защото Ния се превръщаше в терорист от ревност-непрекъснато плачеше и се тръшкаше,една дума не можех да си кажа с когото и да е.На разходки винаги сме си били двете,не по кафетата,а в гората или някой парк.Сега е едно много общително и самостоятелно дете,още ме търси винаги,когато е разстроена-ако падне,счупи си играчка,някое дете я удари и т.н,но много бързо и минава и сама се заиграва отново.С една дума-светлина в тунела има
Обаче за второ дете не мога и да се замисля все още
Ще ни е полезно да се включат майки с 3-4-5-годишни деца, които са били "трудни" като нашите. Продължават ли да се будят нощем, да изискват мама непрекъснато и да не приемат утешение от друг; как се държат когато мама я няма?
Прасенце, аз приемам това, което правим сега като инвестиция в бъдещето. До 2-годишна възраст, те са си бебоци и осигурявайки им по-лесен и по-пълноценен контакт с мама, задоволяваме тяхната нужда от близост и изграждаме увереност, че света е добро място.
По дебелите книги пише, че ще ни се върне със уверени и самостоятелни пораснали деца. Само дето нямаме доказателства и в трудните моменти (да не говорим ако има някой, който непрекъснато те убеждава, че само по-зле ще става) почваме да губим вяра. Галя,аз съм от оцелелите майки на трудно бебе
Ния е на 2години и половина и положението при нас е вече коренно различно.Нощното кърмене отпадна като и поникнаха всичките зъби-около 2год възраст,някъде там започна спокойно да ми казва чао като тръгвам за работа,без плач и сърдене,а миналата седмица сама поиска да отиде при баба си на гости.Да поясня,че е кърмена на поискване,спи при нас,т.е вече в собствено легло,но долепено до спалнята ни и си ч гледаме сами,не е ходила още на градина.Аз съм от малък град и около мен винаги са се тюхкали,че разглезвам малката,че е непоносима ,че ще суче до бала си и прочие бисери.На моменти наистина беше много трудно,например не можех да поканя на гости приятелка,защото Ния се превръщаше в терорист от ревност-непрекъснато плачеше и се тръшкаше,една дума не можех да си кажа с когото и да е.На разходки винаги сме си били двете,не по кафетата,а в гората или някой парк.Сега е едно много общително и самостоятелно дете,още ме търси винаги,когато е разстроена-ако падне,счупи си играчка,някое дете я удари и т.н,но много бързо и минава и сама се заиграва отново.С една дума-светлина в тунела има
Обаче за второ дете не мога и да се замисля все още
. От два дни даже не иска да заспива на гърда ами сам в леглото си. През нощта го взимам при мен и така спим до сутринта. На мен не ми пречи и на мъжа ми също. Много обичаме да си го гушкаме. 
Иначе и той, и тя лесно свикнаха с градината и не съм имала проблеми да ги оставям на друг да ги гледа, независимо че той е оставян от бебе, а тя - след като стана на 1г9м.
