Работата ми е сериозна, затова се дразня. Предупредени са, че не е ок да се разконцентрирам, затова бях и на друг етаж - извън тяхното полезрение. Абсурдно е да работя с цифри и да идва да ми говори какво казала комшийката за снаха си.
- Публикувана: 4 май 2023, 21:29 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2023, 23:03 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 147
Естествено, че е абсурдно. Аз съм преподавател, водя занятия и на чужди студенти - в онлайн варианта - тя реши, че това е почивка някаква... Беше питала детето "Майка ти сега защо се прави на важна и говори на английски?". Не приемам да ми прави сценки от типа "не съм от тук, за малко съм, ще ме търпите"...
Мисля, че свекърите просто не могат да възприемат хоум офиса, по тяхно време такива работи не е имало. Много хора и сега смятат, че работата в офис е почивка, цял ден пиене на кафенце, пушене на цигари и мохабет. Трябва по-често да ви идват на гости, когато сте на работа, да офкате и пъшкате, може даже да изимитираш някой скандал по телефона с клиент/колега, повече няма да идват в работно време. 
Ами да почна и аз тогава като magi_sveta да "се правя на важна" и да говоря на английски, защото работя в чужда компания и клиентите са чужденци.
Браво, Щери! Направила си им кафе! Голямо внимание си им оказала!
Толкова бих направила ако цъфнат в офиса. Ще им взема по едно кафе и ще ги оставя долу на пейката да го изпият. Външни хора не се допускат в сградата. А докато съм седнала да работя да ми се обяснява за комшията, който си загубил портфейла, ама вкъщи и с жена му го търсели цял ден; охлювите изяли ягодите в градината, а колежката на свекърва ми нещо си там... някак неуважително е да си мислиш, че с мм получаваме заплата, за да пием кафенце и да търкаме дивана.
Работа от вкъщи не означава "почивам си по цял ден", обаче за тях е "така и така сте си вкъщи..." Аз съм вкъщи само тялом. Имало е случаи, в които толкова съм се залисала, че дори не съм разбрала, че е станало 18 ч и трябва да гася... то изведнъж часовника показва 19.
В петък се прибрах от университета до 22 ч., към 21.30 сме приключили с лекциите. И това не го вярват. Дори майка ми каза, че ако друг ѝ го е бил казал, нямало да повярва. Еми такова е.
Един ден ще сте на тяхното място и ще имате своите изцепки, защото живота си върви, а вие ще сте в страни от потока.
Ми станах, ама не мисля да повтарям нито една от малоумните и постъпки, намеси, натяквания, истерии, драми за нищо и т. н .
Мисля да бъда като майка ми- 20 г е в отлични/майчински отношения с жената на брат ми, която аз също много обичам.
То всъщност нищо не съм обмисляла, просто не ми идва отвътре да съм егоцентричен нарцисист, който си въобразява, че светът се върти, около него.
Шери,
А някой всъщност беше ли ги поканил?
А някой всъщност беше ли ги поканил?
Чак поканил силно казано. Аз в първия пост написах, че мм е виновен в случая, защото е говорил с тях и те са казали, че искат да минат, но той не е казал “не”. Реално е самопокана, но е могъл да я избегне. За това казах, който си е канил гости да си ги обслужва, от мен кафето и толкова. Те иначе знаят, че сме на работа. Мен това ме влудява желанието да се натресеш, докато някой си е вкъщи, защото ти тоя ден си си свободен и не ти пука, че другите не са.
Дай боже!Ама то зависи и от двете страни.
Всъщност тук не виждам проблем. Синът им ги е поканил или не е отказал, ти си ги поздравила и поднесла кафе, после си се върнала да си вършиш работата, а синът им е посрещал гостите си.
Аз като каня някого, се подготвям. И тогава съм на 100% с гостите си. Ако съм на работа, съм 100% в работата си. А такива “ама да дойдем, че така и така сте си вкъщи…”
Привет на всички, историята ми е малко дълга и ще съм благодарна на всеки, който я прочете докрай. 
Започваме от лятото на 2016г., току що завършила гимназия, започнах работа, където се запознах със сегашния си съпруг. Аз на 19, той на 37 привлекателен мъж, но доста по-голям от мен, женен и с дете ... Не го възприемах като сексуален обект, а просто като колега. Засичахме се за по час между смените и с времето започнахме да се опознаваме, заедно с това и малко по малко се влюбвахме един в друг.
Вкъщи не е бил щастлив, съпругата му си падала купонджийка, заплатата и отивала за гримове, дрехи, обувки и дискотеки, а семейството се е издържало от неговата заплатата и пенсията на свекървата. За детето също са се грижели те, тъй като снахата работела само втори смени в ресторант (по нейно желание), а през деня спяла.
Виждахме се предимно на работа, а когато нея я нямаше, в колата някъде извън селището.
Влюбихме се до уши... крихме се почти година. Лятото на 2017г. жена му поиска развод. Нито тя имаше доказателство за нашата връзка, нито той за нейните изневери, но и двамата усещаха, че не са си верни. Въпреки, че малкия искаше да остане при баща си, тя взе детето и си тръгна. Няколко месеца след това, се нанесох у тях. Живеехме тримата заедно със свекървата (63г. пенсионирана жена) на един етаж, спалня до спалня. Нито моите родители, нито майка му някога са били съгласни с нашата връзка и винаги са ни говорили, че нямаме бъдеще заедно. Напук на всички, нашата любов растеше с всеки изминал ден и бяхме повече от щастливи.
Още след първия месец ми стана ясно, че трима сме много. Почнах да си домакинствам, за да отменя свекървата, понеже се оплакваше, че старата снаха нищо не правела, е да ама свекървата искала да се чувства полезна - ние сме ходели на работа, тя поне да домакинствала. Имах спестени парички дадох ги, за да ремонтираме спалнята и да стане прилична за живеене, останаха и за нейната спалня дори. Решихме да я изненадаме и сменихме мебелите, тъй като старите бяха счупени и се налагаше да спи в хола, което правеше него и кухнята неизползваеми след 20:00ч. За наше и нейно удобство оправихме двете спални с моите спестявания, а вместо едно благодаря, получих "шамар". Били сме я гонели от хола, била ни пречела, ами да умирала по-бързо, че да се оттървем от нея, трябвало сме да я питаме какви мебели искала, тя тези не ги харесвала... Още тогава е трябвало да ми светне лампичката, но уви ... влюбена и загубена.
Есента на 2018г. се сгодихме, а два месеца по-късно подписахме. Не се зарадва, не ни честити ... нищо. Заживяхме тримата по живо по здраво, но разбрах, че няма да ни бъде. Предложих на съпруга да ремонтираме другия етаж от къщата и да се преместим там. Той прие, но свекървата като разбра започнаха цирковете. То не бяха припадъци, то не бяха депресии, сълзи и сополи. Никой не я обичал, никой нямал нужда от нея, пречела на всички и т.н. Съпруга я взе на сериозно и се отказа от местенето. Живяхме така четири години... аз молейки го да се отделим, майка му припадайки всеки път като се отвори темата и съпруга - разпънат между двете ни. За четири години се случиха безброй неща, няма да ми стигне цял ден да изброявам и миналото лято търпението ми се изчерпа. Попитах съпруга си с кого избира да живее и той избра майка си. Прибрах се при нашите и все още живея там. Изтеглих кредит и купих гарсониера, за да живеем там двамата. От начало беше съгласен, но след време каза, че цял живот живеел и се грижел за бащината си къща и не искал да живее другаде. Майка му го гледа, готви, чисти и пере. Синът му си идва няколко пъти месечно, което възлиза на половин заплата, другата половина отива за сметките, а пенсията на майка му за храна. Справят се засега, но със сигурност липсата на моята заплата се усеща. Нищо де, важното е, че свекървата е щастлива и вече не припада.
Сега бракът ни се състои в това да си пишем и да се чуваме от време на време, виждаме се понякога .. Майка му се грижи, за него, синът му го дарява с любов и единственото, което му липсва е интимност и секс. За съжаление майка му не може да му ги даде и тогава търси мен, което ме кара да се чувствам като безплатна проститутка. Една голяма любов, се превърна в пепел... чувствата ми към него избледняха и сега остана само една малка надежда, че ще се осъзнае и ще се отдели от майка си, но и тя загасва с всеки изминал ден.
Започваме от лятото на 2016г., току що завършила гимназия, започнах работа, където се запознах със сегашния си съпруг. Аз на 19, той на 37 привлекателен мъж, но доста по-голям от мен, женен и с дете ... Не го възприемах като сексуален обект, а просто като колега. Засичахме се за по час между смените и с времето започнахме да се опознаваме, заедно с това и малко по малко се влюбвахме един в друг.
Вкъщи не е бил щастлив, съпругата му си падала купонджийка, заплатата и отивала за гримове, дрехи, обувки и дискотеки, а семейството се е издържало от неговата заплатата и пенсията на свекървата. За детето също са се грижели те, тъй като снахата работела само втори смени в ресторант (по нейно желание), а през деня спяла.
Виждахме се предимно на работа, а когато нея я нямаше, в колата някъде извън селището.
Влюбихме се до уши... крихме се почти година. Лятото на 2017г. жена му поиска развод. Нито тя имаше доказателство за нашата връзка, нито той за нейните изневери, но и двамата усещаха, че не са си верни. Въпреки, че малкия искаше да остане при баща си, тя взе детето и си тръгна. Няколко месеца след това, се нанесох у тях. Живеехме тримата заедно със свекървата (63г. пенсионирана жена) на един етаж, спалня до спалня. Нито моите родители, нито майка му някога са били съгласни с нашата връзка и винаги са ни говорили, че нямаме бъдеще заедно. Напук на всички, нашата любов растеше с всеки изминал ден и бяхме повече от щастливи.
Още след първия месец ми стана ясно, че трима сме много. Почнах да си домакинствам, за да отменя свекървата, понеже се оплакваше, че старата снаха нищо не правела, е да ама свекървата искала да се чувства полезна - ние сме ходели на работа, тя поне да домакинствала. Имах спестени парички дадох ги, за да ремонтираме спалнята и да стане прилична за живеене, останаха и за нейната спалня дори. Решихме да я изненадаме и сменихме мебелите, тъй като старите бяха счупени и се налагаше да спи в хола, което правеше него и кухнята неизползваеми след 20:00ч. За наше и нейно удобство оправихме двете спални с моите спестявания, а вместо едно благодаря, получих "шамар". Били сме я гонели от хола, била ни пречела, ами да умирала по-бързо, че да се оттървем от нея, трябвало сме да я питаме какви мебели искала, тя тези не ги харесвала... Още тогава е трябвало да ми светне лампичката, но уви ... влюбена и загубена.
Есента на 2018г. се сгодихме, а два месеца по-късно подписахме. Не се зарадва, не ни честити ... нищо. Заживяхме тримата по живо по здраво, но разбрах, че няма да ни бъде. Предложих на съпруга да ремонтираме другия етаж от къщата и да се преместим там. Той прие, но свекървата като разбра започнаха цирковете. То не бяха припадъци, то не бяха депресии, сълзи и сополи. Никой не я обичал, никой нямал нужда от нея, пречела на всички и т.н. Съпруга я взе на сериозно и се отказа от местенето. Живяхме така четири години... аз молейки го да се отделим, майка му припадайки всеки път като се отвори темата и съпруга - разпънат между двете ни. За четири години се случиха безброй неща, няма да ми стигне цял ден да изброявам и миналото лято търпението ми се изчерпа. Попитах съпруга си с кого избира да живее и той избра майка си. Прибрах се при нашите и все още живея там. Изтеглих кредит и купих гарсониера, за да живеем там двамата. От начало беше съгласен, но след време каза, че цял живот живеел и се грижел за бащината си къща и не искал да живее другаде. Майка му го гледа, готви, чисти и пере. Синът му си идва няколко пъти месечно, което възлиза на половин заплата, другата половина отива за сметките, а пенсията на майка му за храна. Справят се засега, но със сигурност липсата на моята заплата се усеща. Нищо де, важното е, че свекървата е щастлива и вече не припада.
Сега бракът ни се състои в това да си пишем и да се чуваме от време на време, виждаме се понякога .. Майка му се грижи, за него, синът му го дарява с любов и единственото, което му липсва е интимност и секс. За съжаление майка му не може да му ги даде и тогава търси мен, което ме кара да се чувствам като безплатна проститутка. Една голяма любов, се превърна в пепел... чувствата ми към него избледняха и сега остана само една малка надежда, че ще се осъзнае и ще се отдели от майка си, но и тя загасва с всеки изминал ден.
Всъщност тук не виждам проблем. Синът им ги е поканил или не е отказал, ти си ги поздравила и поднесла кафе, после си се върнала да си вършиш работата, а синът им е посрещал гостите си.
Аз като каня някого, се подготвям. И тогава съм на 100% с гостите си. Ако съм на работа, съм 100% в работата си. А такива “ама да дойдем, че така и така сте си вкъщи…”
Terche, малка си била, наивна, не те съдя, но сега береш плодовете. Ако си я купила на твое име, гарсониерата не е само твоя, а и на мъжа ти. Помисли как да докажеш принос пред съда. В случая синът е по-кофти от свекървата. Ако е искал, да се е махнал.