С какво ви дразнят свекървите? - 147

Да, между другото. В повечето случаи на синовете изобщо не им пука и не разбират каква е драмата, те и затова много пъти не се намесват.

Естествено, че не им пука. То голяма драма чия мусака е по-вкусна. Мен не ме интересува как готви свекърва ми, стига да не ме кара да ям неща, които не мога по здравословни причини и да донася питка и баница като идва, а аз съм с ир.

Да си готви както ще у тях. У нас е видно, че не й харесва, постоянно пресипва в чинията на свекър ми. Ама това е положението, толкова си мога. Никой не е умрял от глад вкъщи.

Всеки си живее в собствен филм, но понякога се припознаваме в чужди филми. Значи имат общо някои героини.
Има ниво на непукизъм, което лекува много неприятности, но изисква повече житейски опит. Някои си го притежават и без опита, но не са много.

Всъщност, това че на мъжете не им пука е причината. Ако е на място и си изпънява функциите, нито майка му щеше да дразни жена му, нито обратното. Обаче понеже много се жалят, горкинките да не вземат да се напрегнат нещо, предимно жена му му изземва функциите и му поема отговорностите и до там се стига

хахаххахаха, е това последното направо ме разсмя,  забавно звучи

Леле, моята свекърва колко често ми е готвила неща, които не ям…
Ама аз не си го слагам. Като цяло съм много над нещата и предпочитам да подмина дребните дразнения, вместо да задълбавам.
Има конкретно нещо, което не ям, а тя го готви почти всеки път като сме там. Никога не съм приемала, че го прави напук, а просто че те го обичат и затова го готви често. Хапвам от гарнитурата, от салатата.
Ако тръгна да се дразня на всичко, което прави(а има на какво да се дразня), ще тровя себе си.

Точно. Ама те ги жалят, защото мъжете мрънкат, че не могат. Или са много претоварени, изнервени, напрегнати, стресирани от работата, все едно ние жените не сме, или нямат идея и не разбират от организация на детски рожден ден, сватбата, кръщенето, обзавеждането на стаите, ремонти и декорации, организация покрай празниците с роднини, тетки, зълви, избиране на подаръци за тях, готвене, посрещане и изпращане. В много семейства снахата поема и разговорите и комуникацията със свекървата, синът предава щафетата и жената съобщава всички новини и житейски работи на майка му - луда работа. Ако мъжете изземваха тези функции, ооо, какви скандали щеше да има. До кръвопролития щеше да се стига. Мъжете не са изобщо непукисти, просто те не се занимават.

О, да, точно днес ММ ме ядоса защо не съм докладвала, че съм записала сина ни за кандидатстване еди-къде си.
Сякаш той се е поинтересувал кога и как, та да иска отчет. Аз следя, търся документи, сканирам, аз се ядосвам защо няма обратна връзка....
Че съм драка - спор няма, отбелязах иронично, че животът е твърде кратък и може да не доживея той да разбере

Манди по добре не мога да го кажа , както ти го описа в момента
Вече съм повече егоист и не го позволявам, но наистина преди така се случваха нещата.. бие си камшика някъде или си гледа телефона и общуването с техните остава за мене . Пък за празници или ремонти.... Там филма е голям не е за разказване

Трябва да се изкорени мисленето "каквато и да е и каквото и да прави, майка му е". И тук е имало такива коментари. Те от свекървите са ясни, но е имало и снаха, която от нещо се оплаква. Да не обиди свекървата, да не обиди мъжа си, тя обаче търпи обиди непрекъснато и прави този компромис. А няма нищо обидно в това да кажеш нещо на майка си. Все пак се смята, че е един от най-близките ти хора и не би трябвало да се обиди, а да си вземе бележка. Като са си само двамата, да си се държат и говорят както са си свикнали и са го правили преди. Но, когато се появят жена и дете в живота на сина, трябва някак и с тях да се съобразят, а не да налагат техните предишни порядки.

Никога не съм била само със  свекъра у нас. Никога. У тях да, ако има уговорка нещо да свърша, с което той не може да се справи, предимно разправии с документи или нещо да занеса, да погледна компютъра, ей такива работи. Но у нас никога не е бил, без мъжа ми да си е вкъщи. Мъжа ми никога не ми е прехвърлял комуникацията с баща си. Вярно, че понякога се е налагало аз да го подсещам да звънне да го чуе, но на мен това задължение не ми е прехвърлял. В последно време си изградиха някаква традиция, да минава с детето за час през седмицата. На прибиране от работа минава да вземе детето и отиват. Аз изобщо не се строявам на вратата. Не, че не съм поканена, но на мъжа ми му казах, че целта му е детето да се вижда с дядо си, няма смисъл и аз да ходя, като мога да си свърша нещо или просто да си остана вкъщи.

Ма ко, права си, просто хората масово не се усещат, че би трябвало да помислят по този въпрос. Разбира се, че е редно ако има нещо мъжа да говори с майка си. Моят много пъти е казвал на майка си да не ме търси по телефона и да не очаква да си говоря с нея с часове. В началото ме обстрелваше с обаждания, а на мен ми каза просто да не й вдигам. В един момент поспря.

Обаче мъжете в повечето случаи се поставят в неутрална позиция, защото не им се занимава. Аз тук пиша доста, но срещите със свекърва ми не са толкова чести. Ядосва ме, но опитвам да намаля комуникацията до минимум.

Напротив, това мислене си е живата реалност. Но не означава, че свеки всичко се позволява, а смисълът е, че връзката е твърде силна и на емоционално ниво. Не може само с логика да се въздейства на мъжа. Същото е и с тъщата, де, поне се надявам като съвсем бъдеща такава.
Виж, ако мъжът лично се почувства обиден или изтормозен - работата е лесна.
Както е вярно и обратното - тя на него няма да се разсърди за много повече неща, отколкото на снаха си. И там емоцията надвива здравия разум.

до хора си е. ММ говори с майка си, как се държи, какво говори, как натоварва и него, че никога ние сме важни, все иска нещо и ни обижда и т.н. и какъв мислите е отговорът от нея-------била се държала толкова добре, и все пак както и да се държи, всичко трябвало да и е простено, защото му е майка. Толкова с разговорите.
Не винаги е възможно, а само когато и двете страни искат комуникация добронамерена и недоразуменията са вследствие на разлика в годините например или различно възпитание, или нещо, което едната страна не си е давала сметка че, е обида или заяждане или т.н. Но, когато всички провокации са целенасочени и умишлени и синовете нищо не могат да направят - ограничават контактите с тези майки, избягват да ги канят на гости, не споделят нищо с тях, но какво друго да направят?никого не оправдавам, просто се чудя

О, разбира се, то има хора, които не вдяват. Наистина, баща ми беше такъв, бог да го прости. Ти му говориш, той пак си знае неговото и все е прав. Свекърва ми е същата. Просто се прави на любезна.

При нас имаше ситуация, при която ходихме на гости у тях, като бебето беше на 7-8 месеца. Тя се занимаваше с градина, животни и всякаква друга работа, освен да дойде и да седне за две минути и да види внучето, заради което бихме пътя към тях с толкова малко дете. Свекъра също само отдалече му се усмихваше без да иска да го гушне.
ММ си ѝ каза тогава в прав текст, че сме дошли за два дни, а тя всичко друго е правила само не и да гушне и да се радва на бебето. Тя му се разсърди, как можел така да ѝ говори, не било вярно. На следващия ден гушна бебето веднъж два пъти и това беше, за сметка на това свекъра нищо не отнесе, а беше със същото поведение, като нейното.
Никога нищо не става насила, че даже и да говорят един с друг, все пак всеки си има характер, независимо дали са роднини или не.