Като мънички кокичета бели и красиви са АПРИЛСКИТЕ момчета и момичета!

Уауууууу! Лелейййййййййй! Ехаааааааа! Страшни краци вадиш, Иленка!

Аги, мнооооого освежаваща темичка, мерсаж

Ивка, честито християнче и честита годишнина! 

Купих проходилка и одеве Маги беше като изтребител из нас, докато аз размествах и обезопасявах. Такава търчанка му удря, чак свят ми се завива. Кажете сега по колко време мога да я държа в проходилката

Татянка, мен също ме интересува това за столчето за кола, ще ти пиша на лични

От тази вечер Пресил ще спи самичък

Що така ми е тъжно, не знам.

Ама пък от 31 март като сме се разделили с баща му, че до сега

Има ли други отделени бебчовци и как се чувстват?

Чаена, до сега все се канех, ама сякаш теб ще натоваря с тази тежка задача, ако позволиш.
Смени ми годинките на 1-ва страница, вече са 27
Благодаря предварително! 

Бабъл то детето ще си покаже, като и втръсне или се умори ще я забележиш почва да увисва главата При нас и до цял час се е стигало в проходилката
Филипка на мен ми е пък едно такова сега - често ми се иска да го взема при нас да го гушкам ... и си знам, че ако веднъж го направя няма да го оставя сам скоро

Чаена- мерси за темичката    . Тук при нас си е пролет 
Иленка супер си  , ти ще си ми стимула да започна вече насериозно диетата че ...
Бабъл- в проходилката ние стоим колкото си иска малкия. Като му писне или се измори идва при мен и започва да ме дърпа за панталона или ръката да го вдигна. Аз не мисля че вече има проблем колко ще седи в проходилката
Сминсчо- ние се чудихме след като забременях къде да живеем и накрая решихме далеч от всички по добре ще ние.Именно заради такива мешаници. И сега като се сетя че ще трябва да дойде някоя баба да го гледа не ми се иска че или мен ще ме нервират и дразнат или таткото/в зависимост коя дойде/.
Бубка - и ние до вчера бяхме така. Отказваше всичко с изключение на млякото и ако му дам нещо в ръката да си го гризка. За моя радост днес ме изненада яде всичко. Така че ще премине.
Филипа- аз като му дадох кисело мляко /тук има детски за над 6 месеца/ така му хареса че го изпапа цялото наведнъж
Менюто ни днес:
5.30 - АМ
11 - попара със сиренце масло и сухар /до сега не го ядеше а днес много му хареса/, малко плодово пюре
14.30 - телешко със зеленчуци
19.00 - бисквитена каша
21.30 - АМ

момичета в голяма сме чуденка с Драго, що да чиним, що да сторим.....Следва един постинг в стил Лична Драма, който иска да помага, да чете, кой не иска - да не чете....извинявам се предварително, но главата ми бръмна от мислене последната седмица и накрая се оказа, че ни трябва страничен поглед върху нещата.Тъй като сме много субективни с мъжо ...

Ситуацията е следната, доколкото мога на кратко:
преди 4 години напуснах хубава работа в любимия си град Търново, за да отида в напълно непознатия ми Плевен, за да бъда с Драго. И досега не свикнах с този град. Нито аз съм от Плевен, нито мъжо, за 4 години не успяхме да си създадем кой знае какви приятелски връзки, т.е. самотни сме, или поне така се чувстваме в Плевен откъм социални контакти.  Имаме сравнително добри работи - той е журналист  както знаете, аз работя в регионалния исторически музей (т.е. полудържавна работа с всичките му екстри) но не сме щастливи в Плевен, поне аз, де...не мога да се примиря с много неща тук. Не харесвам работата си, защото не се чувствам пълноценна в музея, по цял ден стоя на едно бюро и не правя кой знае какво, освен да попълвам някаква бумащина, от която едва ли човечеството има нужда, абе направо си бездействам, но въпреки това съм осигурена, всеки месец си получавам заплатката, която, не че е кой знае колко, но е сигурна и така...но не се чувствам жива там....това преди да родя, де, докато работех....Пробвах да си сменя работата, т.е. кандидатсвах на доста места, но нъцки....то с тази археология, която съм завършила.....абе нямам думи....знам и английски, но нали не съм филолог, а в провинцията реалностите са съвсем други, ако бях в София щяха веднага да ме лапнат някъде с езикова гимназия и сертификат, но тук нещата се опират до диплома...уф, много се отплеснах.....мисълта ми е, че поне досега съм се сблъсквала с доста тесногръдо мислене......още повече, че по рождение имам лицева пареза и това до известна степен си е спънка при явяване на интервю за работа....абе да ви кажа, на доста места направо са ми заявявали, че нямам нужната външност и то за някаква длъжности от сорта на продавач, тук в Плевен разбира, се.....в Търново беше съвсем различно.....от доста хора ме избраха за управител, примерно
та в момента чуденката ни от какво идва....
цели 4 години опявах на мъжо, че искам да се върна в Търново, но досега не излизаше никаква възможност.......
преди седмица му се обадиха от Търновски вестник с предложение за работа и аз вместо да се зарадвам (Та това ми беше мечта последните 4 години) започнах да се колебая, някакви страхове се загнездиха в мен, чак главата ме боли от мислене....а то какво мислене....добре, сега съм в майчинство, хубаво, ще се преместим, но след като ми изтече майчинството, какво правя аз...никак не съм конкуретноспособна на  трудовия пазар, това едно на ръка...Второ - тук вече си имаме установени неща, свързани с Радоска.....добър педиатър и други  изпробвани мед. специалисти според случая, разучих въпросите с ясли и детски градини.....удобен център за разходки с количка, за разлика от Търново, където детето ми има да с е надишва с вредни изпарения....., ако се разболява, не дай си боже, ще мога да си взимам болничен без някой да се заяжда с мен (все пак си е полудържавна работа), каква работа и дали ще мога да си намеря работа в Търново;  абе изобщо като ме налегнаха едни въпроси....та чак ми призля........мисълта ми тече в насоката "За какво ни е да гоним дивото, за да се отказваме от питомното", но от друга страна като се сетя, че тук се чувствам изхабена и нищо не ме провокира......Търново си е доста вдъхновяваш град...моля ви за съвет или по-скоро за страничен поглед на ситуацията - много сме навътре с Драго......и извинявайте, че толкова дълъг постинг ама наистина сме в голяма чуденка.....
 

Малее, знаех си аз че изпуснах нещо тази сутрин. Забравих да честитя на малката християнка   и като стана въпрос за това да запитам (нали се готвим и ние за кръщене): Задължително ли е дечицата да се събличат чисто голички по време на този ритуал и на излизане от църквата с чисто бяло ли трябва да са облечени ( или може да има нещо цветно върху дрешката)?

Момичета, наистина по-пролетно го раздаваме в новата тема, но няма значение - тези температури са баш за темата, а кокичета наистина вече има, и то големи - от Горна Баня едно букетче го мирисах, мирисах.... направо се опияних!
Няма за какво да ми благодарите, сега разбирам какво съкане пада за отварянето на една тема, но най-ми бе притеснено, че трябваше днес да стане, затова се изтормозих, а поне 6 пъти сървърът ми триеше написаното и лепеното... Иначе ако човек по-отрано започне си е удоволствие!
Филипа, годинките са ти оправени.
Липсват доста снимки обаче, сега забелязвам, майчета, защо не сте им направили снимки на бебочетата, за да ги сложим? Дайте ги красавците и крас/т/авичките, не ги крийте!
Сега отивам да се хоризонтирам, че Тони ако пак будува час и нещо тази нощ...зъбките му ще ми се сторят златни!
missZ, благодаря ти за всичко!
Фурор, нека помисля върху написаното тази нощ, като гледам ще имам време за мислене /Тони се размърдва/и утре ще споделя какво мисля. Дилемата е налице, разбирам те напълно!

Филипка, дано мине спокойно нощта и за двамата
Аз няма скоро да се отделя от Яна, тя ми виси на ръцете денем и нощем. А как вика   - по цял ден крещи. Днес се научи да пляска с ръце и е много доволна.

Имаме си големи проблеми с бактериите - не може да се изчисти от тях. Лекарката ми каза да махна памперсите и да  я слагам на гърне, а с памперси само през нощта и навън. Е не мога да го направя,  тя не иска да седи на гърнето, оня ден падна и си заби носа в пода, а гърнето й се нахлупи на главата Сега сменям памперси на всеки час и я мия с разни отвари от смрадлика.

Иленка, мацка та дрънка

Започнах от оня ден да давам кисело мляко на писанка - Елена и Бор чвор купувам. Започнах с 2-3 лъжички, стигнали сме до 40 грама някъде Не знам  да й давам повече.

Да попитам - когато правите пюре от тиквички например (или от някаквъ несезонен зеленчук) купувате ли го или си го имате замразен. Аз никаква зимнинка не направих за Яна. Не са ли много нитратни сега тия зеленчуци, да й взимам ли въобще?

мисЗ, аз лично знам, че ги събличат голи, по памперсите остават, а на излизане трябва да са с бели нови дрехи.

Фурорка,

ние не можем да вzемем реШение вместо вас, все пак не е малко. Но Щом питаШ как виждаме неЩата, ето ти моето мнение 
В първата 4аст ти самата пиШеШ, 4е в Търново имаШ много по големи проф. Шансове. А това zа педиатри и т.н. ....ами преди 9 месеца и в Плевен нямахте такива, така 4е и в Търново Ще се справяте, оЩе пове4е 4е тук във Форума има бял списък на лекари  Така 4е това zа мен е преодолимо 
Аz бих рискувала и бих се местила в Търново. Много е важно да се 4увствате добре. Но не zнам дали можете да се мерите с мен в отноШението местене/zапо4ване от нулата....4е zа 6 години се местих 9 пъти, все в раzли4ни градове/държави/континенти    и въпреки, 4е преди няма и 2 месеца се местихме, пак говорим zа местене, 4е и zа емиграция....болно състояние 

майко мила, Tatjanke, за 6 години - 9 пъти, биеш рекордите....аз за половин година като студентка смених 11 квартири и тогава ме дарих с орден за местене, хихихихихи, студентски му работи, тенкс, все пак е друго някой от страни да ти вдъхне кураж.

Фурор-ох милата не ти завиждам на положението в което се намираш. Аз вече минах по този път и това което разбрахбеше че каквото и да решите ще ти липсва другото и винаги ще се питаш дали си постъпила правилно.
Преди 1 година и ние се чудихме какво да правим да се приберем ли в бг или не. Накрая решихме да останем в Атина защото тук мъжлето имаше работа въз основа на която аз ще можех да си гледам детето без проблем и да не мислим дали ще ни стигнат парите. Докато ако се бяхме върнали в бг трябваше да си търсим работа и двамата а сме той със средно образование а аз с незавършено висше,което незнам кога ще го завърша. Та работа доста трдно щяхме да си намерим. Накрая решихме и дойдохме в Атина, където имахме сигурното/пари/ и не се налага да се страхуваме, но пък сме/или по точно аз/ самотни. Той работи по 12 часа наден почти няма почивки. И в момента така съжалявам че не се прибрахме тогава, а съм сигурна че ако го бяхме сторили щях пак да съжалявам. Не че ти помогнах много. Просто каквото и да решите не обръщайте глава назад за да търсите старото 

Фурор, доколкото разбирам в единия град имате по-голяма сигурност, но ви е чужд, в другия се чувствате добре, но нямате такава сигурност.
Както мъжът ми каза - не търси начин да си свиваш бюджета и чергата, а начин да изкараш пари , въпреки че си майка.
Така че не търсете начини да стоите на сигурното място /макар че мижавите пари няма да ви помагат/, а отидете там, където се чувствате добре и си търси от по-отрано работа! Т.е. за да не ти отиде майчинството, а ти да нямаш идеи какво да правиш. Имаш още година плътно, даже и повече майчинство!
То така или иначе ще ти тече, дай шанс на мъжа ти да работи във В.Търново, ти ще се оправиш, имай вяра в себе си!
Хубавият град и социалните контакти са важни, работа навсякъде ще има!

Добро утро, мацки!
Фурор, и аз напълно подкрепям съвета на Аги-имаш доста време да намериш подходяща работа.А и е много важно къде са ти приятелите и как се чувстваш.Доколкото разбирам дори роднини нямате в Плевен, така че мила....пали мотора и търси щастието и уюта.
Ние имахме спокойна нощ,Юлката се буди 2 пъти,но спасявахме положението с бибата само.Тези пусти горни зъбки не могат от 2 месеца да прокарат-аха-аха да излезе и на другия ден-нищо-гладък венец.Те всъщност тези зъбки повече мен ме мъчат,че не съм свикнала да ставам по нощите ама какво да се прави все ще излезнат,че и други ще дойдат.
Абе моя син откакто се научи да се изправя, както си спи, обръща се и вече се изправил на колене и после в цял ръст-нарушава си съня милото-спи и се изправя едновременно, много е смешен .
Обаче установих, че не обича попара...дайте идея какво друго освен попара/давам овесени ядки,сухари съвсем не иска/ да му давам на първото твърдо хранене.?!?!newsm78
Менюто ни за днес:
10.30- кус-кус с масло и сирене
14.00- зеленчуково пюре със заешко
17.30-прасковена каша на Слънчо
Момичета, има ли друга мама, която кърми само сутрин и вечер и конкретния ми въпрос е възможно ли е да не му стига вечер кърмата?Вече няколко сутрини ми се буди в 6.30 и ми се струва гладничък.С какво да го дохранвам вечер евентуално?
Нуни, стискам палци по-скоро да се отървете от гадинките и да си имаш най-здравото Писанче
Бабъл, да нацелуваш изтребителката от нас!

здравейте
Муфлауер благодаря за отговора, купих капки и му сложих снощи и днеска е добре, НО вчера ходих до поликлиниката до очната лекарка мойто педи беше сутрин, при което очната ми отказа да го прегледа, защото нямам направление  щяхме да си платиме ако трябваше, но тя каза без направление не може и си влезе и тресна вратата  направо побеснях

Ваня, може и да не му достига. Ако искаш му купи каша Лека нощ на Нестле, за да го дохранваш.

Менюто:
8.00 плодово+извара
12. 00 зеленчуково или месно с пилешко
16.00 прасковена каша
20.00 АМ с бананова каша.

За пиене: Дюлев сок.