Като казвам бедно имам в предвид студ, мухъл, мокри обувки през зимата, понякога глад (тук не говорим за глезотии, а за 4 човека които трябва да вечерят, но разполагат с 1 яйце) и въобще мизерия.
Имам брат. Ами хич не ми е близък и не ми е било "подарък", че го има.
Напротив, това е бил човекът, с който сме изкарали цялото си детство в борба за ресурси. Как да ти е близък такъв човек?
И при него е същото, дори като бяхме деца често ми е казвал, че не искал да се раждам, защото така щяло да има повече за него.
От тая гледна точка ненавиждам изразът "все ще се оправим някак си", щото просто на някой му се приискало да си размножава много ценните гени.
Ако не можеш да подсигуриш добра среда за едно дете, да подсигуриш базовите му нужди, да му подсигуриш психически и емоционален комфорт, по-добре хич не го и прави.