Второ дете

  • 9 508
  • 173
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 781
Аз произхождам от изключително бедно семейство.
Като казвам бедно имам в предвид студ, мухъл, мокри обувки през зимата, понякога глад (тук не говорим за глезотии, а за 4 човека които трябва да вечерят, но разполагат с 1 яйце) и въобще мизерия.
Имам брат. Ами хич не ми е близък и не ми е било "подарък", че го има.
Напротив, това е бил човекът, с който сме изкарали цялото си детство в борба за ресурси. Как да ти е близък такъв човек?
И при него е същото, дори като бяхме деца често ми е казвал, че не искал да се раждам, защото така щяло да има повече за него.
От тая гледна точка ненавиждам изразът "все ще се оправим някак си", щото просто на някой му се приискало да си размножава много ценните гени.
Ако не можеш да подсигуриш добра среда за едно дете, да подсигуриш базовите му нужди, да му подсигуриш психически и емоционален комфорт, по-добре хич не го и прави.

# 91
  • Мнения: 2 053
Е между студа, глада, мизерията и частните училища, ексукрзиите в чужбина по 5 пъти годишно и скъпите електронни устройства, бая разлика има. В първата ситуация не вярвам някой да даде съвет да се прави дете, независимо дали първо, второ, пето. Въпроса е, че в този форум от няколко години се натрапва тезата, че за едно дете трябват супер много пари и е много нещастно ако няма всичко, което види на тоя свят още в секудната, в която си е помислило, че го иска. Резултатите не са добри.

# 92
  • Мнения: 24 892
Е, разбира се, че море за четирима може да излезе и под 2000 лева за 5 дни. В Гърция отдават и напълно самостоятелни вили за под тази цена.

Иначе аз съм против детето да няма наложени лимити. Искало 20 пъти да се пусне на различните колички, искало всичко да му се вземе. То и аз много неща искам, но не е добре всеки един каприз да бъде задоволяван.

# 93
  • Мнения: 802
Естествено, че покриването на базовите нужди е основно. Никой не говори за справяне с мизерия, глад, студ, боледуване и липса на пари за лекарства. Тук вече залитнахме в крайности.
  Важно е да се подготви голямото дете, да се изгради рутина, в която таткото върши по-голямата част от нуждите на детето. Водене на градина, къпане и приспиване вечер и др. такива, за да не се променя абсолютно всичко, след раждането на бебето. Също така всяка помощ в домакинството ще е добре дошла. Аз лично не бях готова за ревността на малкото към голямото, очаквах обратно да се случват нещата. Вие трябва да сте спокойни, за да не се напряга голямото дете. Преди и по време на втората ми бременност мислех почти изцяло за сина ми, говорех му, обяснявах му, питах го какво го тревожи. Идваше с мен на ехографите и се вълнуваше за сестра си. Не бяхме подготвени за едновременно боледуване, например или едновременно будене нощем, когато и двамата ме търсят и др., но всичко минава и нещата си идват на място. Пари се изкарват, работа се сменя, желание липсва ли, не се набавя.

# 94
  • Мнения: 781
Ами аз пък не виждам защо да ограничавам детето си толкова.
Значи, ще идем в парка, другите деца ще скачат на замъка, моето ще гледа, така ли?
Другите ще ядат сладолед, моето ще чува "нямаме парички сега за сладолед".
Ми за мен това не е ок.
Има средно положение между глезотене и ограничаване от всичко.

# 95
  • Мнения: 802
Точно за средното положение говорим.

# 96
  • Мнения: 8 114
Това се опитвам да обясня и аз. Никой не говори за глезотии и някакви нереалистични неща. Примерно последния път в Мола влязохме в детски магазин, за да търсим играта "не се сърди човече". Моето веднага забеляза и се лепна на къщата на прасето Пепа за 150кинта и почна да обяснява как му е жизнено важна. Ми, познайте дали я купихме... Никой не говори за подобни неща, да получавало всичко сега и веднага. Ама някой неща, като разходките, екскурзиите, забавленията, спорта, и тн. струват пари, а носят нематериални преживявания. Примерно ако иска да ходи на ментална аритметика догодина в градината, ще трябва да плащаме месечна такса. Ама избора е негов и го има. А не "ооо не може, щото нямаме по 50-60 лв месечно за ментална аритметика... Пък и то баба ти само на ментална аритметика е ходила... И подобни ограничения заради нисък бюджет, щото мама и тати не мислили преди да се размножават. Не говоря естествено за непредвидени ситуации като болести и подобни. Нищо не може да се предвиди, да, ама все пак в началната позиция /преди забременяването/ е добре поне да си обмислил различните варианти.

# 97
  • Мнения: 29 416
Батути, сладоледи... Вие сериозно ли? С това ли мерите разходите по децата?
А какво става, когато децата пораснат още малко и дойдат разходите за образование? Спорт, курсове, частни уроци, елитни гимназии, сертификати и т.н.? Всичко това става с пари, понякога много пари.
Навремето се потресох от едно семейство с две деца, които нямаха финансова възможност да дадат качествено образование и на двете, затова „инвестираха“ (по техни думи) в „по-перспективното“ от тях – скъпи курсове за езици и други науки, сертификати, университет в чужбина... За другото нямаше – не защото беше глупаво или не му се учеше. Просто така бяха решили – всичко за едното, нищо за другото.

# 98
  • Мнения: 1 257
Батути, сладоледи... Вие сериозно ли? С това ли мерите разходите по децата?

Според мен, доста хора изобщо не си дават сметка за "ножицата" в доходите и начина на живот извън техния личен балон. И в темата за джобните се видя същото. Ако за един 50-100 лв са "джоб пара" за деня, за друг са храна за седмица. Бедност има, и е факт, че деца гладуват и живеят бедно не само в някакви етнически гета и села, забравени от бога, но и в центъра на София. Но в края на краищата всеки мери със своята мярка - за един хляб, за друг пасти. Според мен са неуместни коментарите  и в двете посоки: "Вие нямате пари, как ще гледате второ дете" или "Толкова сте добре материално, можете да отгледате още деца!". Последиците - и добри, и лоши, всеки си ги носи сам.

# 99
  • Мнения: 2 053
Е, едва ли някой ще даде съвет да правите второ дете ако нямате пари за извънкласни занимания в ДГ или за частни уроци по-нататък.  А и т.нар елитни гимназии в България (и особено извън София) са държавни и достъпни за всички, които имат успех за да влязат там. Тук все пак не плащаме маса пари за средно образование. Университетът в чужбина вече ми е графа "излишно", но това си е личен избор. Повечето хора, които познавам и се реализираха много успешно професионално, не идват от супер богати семейства и не са наринати маса пари в тях. Учиха си в държавни БГ университети, на някои даже им се налагаше да работят по време на следването си. Няма нереализирани/пропаднали/увредени и травмирани от това.

# 100
  • Мнения: 4 565
А какво става, когато децата пораснат още малко и дойдат разходите за образование? Спорт, курсове, частни уроци, елитни гимназии, сертификати и т.н.? Всичко това става с пари, понякога много пари.
Навремето се потресох от едно семейство с две деца, които нямаха финансова възможност да дадат качествено образование и на двете, затова „инвестираха“ (по техни думи) в „по-перспективното“ от тях – скъпи курсове за езици и други науки, сертификати, университет в чужбина... За другото нямаше – не защото беше глупаво или не му се учеше. Просто така бяха решили – всичко за едното, нищо за другото.
То на детето ако му се удава, и само ще си научи без скъпите школи и сертификати.
За мен едно време един лев не са дали нашите за такива неща (нямаха, не че са се стискали) и пак съм учил, и в чужбина също, и сертфикати имам, и езици знам.
Не че за моите сега не давам и аз... ходят и на уроци, и на спорт, и на лагери 2 пъти годишно (по 500 лева) и на еднодневни екскурзии редовно (по 50)  и рождените дни са им в парти центрове, и много други работи, дето чак се чудя аз едно време като не съм ходил как ли пък съм пораснал въобще и е станало нещо от мене.
В университет в чужбина не смятам обаче да ги пращам, в смисъл да им плащам аз - пък те ако влязат и си намерят стипендия, нека си учат, ще ги подкрепям с разходите за живот.

# 101
  • Мнения: 22 597
Задай си въпроса защо наливаш хиляди, а вероятно и десетки хиляди сумарно, ако можеш да минеш и без този разход. Ако си сигурен, че децата ти ще реализират пълния си капацитет и без такъв разход.

# 102
  • Мнения: 24 892
А какво става, когато децата пораснат още малко и дойдат разходите за образование? Спорт, курсове, частни уроци, елитни гимназии, сертификати и т.н.? Всичко това става с пари, понякога много пари.
Навремето се потресох от едно семейство с две деца, които нямаха финансова възможност да дадат качествено образование и на двете, затова „инвестираха“ (по техни думи) в „по-перспективното“ от тях – скъпи курсове за езици и други науки, сертификати, университет в чужбина... За другото нямаше – не защото беше глупаво или не му се учеше. Просто така бяха решили – всичко за едното, нищо за другото.
То на детето ако му се удава, и само ще си научи без скъпите школи и сертификати.
За мен едно време един лев не са дали нашите за такива неща (нямаха, не че са се стискали) и пак съм учил, и в чужбина също, и сертфикати имам, и езици знам.
Не че за моите сега не давам и аз... ходят и на уроци, и на спорт, и на лагери 2 пъти годишно (по 500 лева) и на еднодневни екскурзии редовно (по 50)  и рождените дни са им в парти центрове, и много други работи, дето чак се чудя аз едно време като не съм ходил как ли пък съм пораснал въобще и е станало нещо от мене.
В университет в чужбина не смятам обаче да ги пращам, в смисъл да им плащам аз - пък те ако влязат и си намерят стипендия, нека си учат, ще ги подкрепям с разходите за живот.

То сега не е като едно време, ама и едно време не всички можеха да отидат в елитна гимназия, дори и да имат интелектуалния капацитет за това. ПМГ и ЕГ са само в областния градове, много деца не кандидатстват, защото родителите им не могат да си позволят да ги издържат в друг град, дори транспортните разходи да отива и да се прибира детето един път седмично у дома си, понякога не са за пренебрегване. Аз съм се прибирала по Коледа и Великден. Бях на общежитие, не всяка гимназия има. Майка ми ми даваше толкова пари за храна и лични нужди, че нямаше да стигнат дори само за транспорт, ако трябваше да се прибирам всяка седмица. В родния ми град в училището ходехме на олимпиади. Първи кръг в нашето училище, втори кръг областен - в областния град. Натоварваха се учениците в училищната Уазка и с нея ги водеха, когато имаше олимпиади по математика. Добре, ама ние по математика нямахме кой знае каква подготовка и стигахме само до областния кръг. Веднъж по биология имаше олимпиада, аз много се интересувах от биологията извън задължителната програма и се оказа, че само аз съм се класирала за областния кръг, ама не можах да отида, защото директорът отказа да пусне цяла УАЗКА за едно дете.

За настоящето да не говорим, ножицата между образованието на имащите и нямащите, между учещите в столицата и няколкото областни града, и тези в останалите населени места, се отваря все повече.

# 103
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 844
Ох, горкото детенце, което гледа другите как скачат на батута, пророних сълза.

Иначе съм съгласна, че без пари не може, ама и без възпитание не може, и без внимание не може, списъкът е дълъг и наистина не е нужно да се купува ракета за това дете, както и да му се ходи подир задника нон стоп.

# 104
  • Мнения: 802
Според мен, авторката питаше главно хората с две или повече деца. Тези с едно дете е ясно, че имат мнение, но тя и жената има едно и знае какво е. По-скоро тези, които имат две и повече деца могат да изкажат мнение, да дадат съвети. Смятам, че никой не си храни деца с камъни. Докато дойде време за батути и кандидатстване в Кеймбридж има толкова вода да изтече, че не е истина. Дотогава много други предизвикателства има в живота с две малки деца. Не мога да повярвам, че в бг-мама масовата нагласа е против второ дете (не става въпрос за трето и последващо). Чак ми липсва спора нормално раждане-секцио, както и кърмене-адаптирано мляко. Тогава поне за родени деца ставаше въпрос. Добре, че на мен не са ми били възлагани толкова нереалистични очаквания, че щях да разочаровам нашите. На всички спортове да ходя, нивото на елитните училища да държа, в чужбина да уча, предполагам и с извънземна красота да съм и с метър и двайсет крак.

Общи условия

Активация на акаунт