Второ дете

  • 9 507
  • 173
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 781
Ох, горкото детенце, което гледа другите как скачат на батута, пророних сълза. 0

Ами то и моите родители така са мислили, че не е голяма работа че другите деца имат, пък ние все нямаме.
Ама всъщност баш си е голяма работа, защото човек израства с убеждението, че е второ качеството човек и нищо не заслужава, защото не е получавал.
И после сума ти време се чуди що все се хваща с използвачи и хора, които не го ценят, докато си преработи травмите и се научи да цени себе си.

# 106
  • Мнения: 802
Крайностите са все лошо нещо. Има страшно много примери за богати, презадоволени и съсипали живота си, с наркотици и алкохол, хора. Имането на материални блага не винаги води до щастлив живот, но не е лошо човек да живее спокойно. Веднъж няма да се люлее, друг път ще си навакса с люлки и каквото иска. Какво лошо има децата да чуват и "не".

# 107
  • Мнения: 3 478
Според мен авторката трябва да има още едно дете. Тя го иска и съпруга е съгласен. Ако не го направят вероятно ще съжалява след време.
За мен - няма нещо свързано с дете, което искам да повторя. Като се почне от бременността, та се стигне чак до предстоящите ни "мъки" с яслата. НИЩО не искам да минавам отново.
За финансите - ние с ММ почнахме стриктен бюджет. Ми то повечето е храна и то основна храна, не нещо кой знае какво. Преди майчинството изкарвах много добре и имах среден стандарт. Сега тепърва се чудя как да наместя работата с детето и "благодарение" на инфлацията доходите ми всъщност доста спаднаха. Фирмата, където ММ работи, работи предимно за Русия и от войната имат големи проблеми. Не се знае как ще се развият нещата там, не е много сигурна работа, дето да знаеш, че и след 10 години ще е там и ще вади добри пари.
Наскоро идва цирк в града. Обиколили градините и раздали брошури на децата и те съответно при родителите. Слуха носи, че едно посещение на 4 членно семейство отива към 100 лв. Вярно е, не ги даваш всеки ден, но не са малко пари.

# 108
  • Мнения: 25 442
Ох, горкото детенце, което гледа другите как скачат на батута, пророних сълза.



Всъщност е доста жално.  Майка ми още си спомня как дядо не е имал пари да и купи някаква порцеланова кукла с черешки на шапката и толкова пъти ми я е описвала нагледно, че вече имам чувството, че и аз съм я виждала. Майка ми понастоящем е на 75 години и още я помни.
Така че няма нищо за подигравка, чувството на лишение оставя много гадни спомени и по-лошото, може да бележи личността в доста неприятна посока, вместо да послужи за стимул, може да доведе до комплекс за малоценност. Може и да създаде лоши отношения в семейството, неуважение към родтелите за тяхната мизерия и неспособност да осигурят нещо, а пък ако могат, но не желаят - за тяхното скъперничество и тормозителство.

 С детските желания трябва да се внимава и личното ми мнение е, че е по-добре да се задоволяват, щастливо смеещото се дете е по-добър вариант от ревящото.

# 109
  • Мнения: 2 053
И аз съм от не знам дали да използвам точно термина "бедно" семейство, но хайде такова с по-скромни финансови възможности. За глад и мизерия не може да се говори в никакъв случай в детството ми, но никога не съм имала скъпи дрехи и обувки, телефони или други, не сме ходили на почивка освен 3 дни годишно на море и сме отсядали на евтини места, не сме излизали по ресторанти и т.н. Често казано не се чувствах особено ощетена от това. От факта, че нямам брат или сестра обаче определено се чувствам много ощетена. Та, всеки си гледа нещата от своята камбанария и няма правилен отговор.

# 110
  • Мнения: 802
В края на 90-те като бях на около 5 години и аз нямах много играчки, както и всички около мен, трудни години за всички. Разбирам средата на едно дете да е презадоволена, а то отритнатото гаврошче, но почти винаги ситуацията не е същата. Тръшкаме се за детски пубертет, за 5-годишните и проблемите с очите от телефони/таблети/плейстейшъни, деца в училищна възраст, които не могат да се съсредоточат, тинейджърите какви били, но за всичко сме виновни ние. Без значение колко деца имаме, за проблемите им отговорност носят родителите.
 Като онзи 18-годишен циганин, който уби двама млади. Подарили му кола за изпращането, да се радва детето, но на отговорност не го научили. Глезотия до шия.

# 111
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 844
Моите деца не получават всичко, което поискат и не реват, защото знаят, че желанията е редно да са с мярка. Изобщо не ставаше въпрос за пари в примера с батута, ако някой се е почувствал лично засегнат се извинявам, не исках да прозвучи така. Много недолюбвам изпълняване на всички прищевки, защото нали детето иска, а на другите им дават. Не знам защо го обърнахте на немотия, като ставаше въпрос за глезотия.

# 112
  • Мнения: 3 337
Крайностите са все лошо нещо. Има страшно много примери за богати, презадоволени и съсипали живота си, с наркотици и алкохол, хора.
И още пет пъти по толкова бедни. Богатите не са ваксинирани срещу зависимости и психични болести, но нека не разпространяваме мита колко са лоши парите.

# 113
  • Мнения: 4 068
На мен пък ми харесват, даже съжалявам, че вече съм стара  да се спусна от някой надуваем замък. Не мисля, че са по-нехигиенични от катерушка, или люлка, както и всяко друто нещо, което се използва от други деца.

Но зависи от родителите, къде ще заведат децата си,  дали ще е постоянно, често, рядко, или никога. Има и други опции за хубаво прекарване.
Да, но катерушките са безплатни, да се нахранят добре децата преди парка излиза евтино, да се казва, че сладолед, пуканки са вредни е най-лесно., не знам какво е обяснението, че не се сяда на заведение. Децата са деца обаче само за малко, но и тогава не са глупави.
Има много стиснати родители и тяхното базово е наистина страшно. И не, когато детето гледа буболечките не е същото като гледа бубулечките  да го заведете на пица.

# 114
  • Мнения: 2 359
Ама нали и аз това казах,да се преценят финансовите възможности и родителския капацитет.

# 115
  • Мнения: 4 068
Но това не се прави.
Тук върви мотива много е по-важно да са си двечки, каква радост е, и какво толкова, че няма да седнем на заведение, няма да има батут, сладолед, памук, а ще си гледаме бубулечките и може да хапнем превъзходен домашен  сандвич. Сега ще започнете да  убеждавате, че сандвич е полезна храна и нормално деца да носят дрехи, които са носени от цялата махала.

# 116
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 844
Не, тук не се коментира това. Това е само във вашите глави. Деца без пари не се гледат, но не всеки с едно дете няма второ, защото няма пари. Което си е негова работа реално, мен не ме засяга.

# 117
  • Мнения: 8 608
Около нас, хората с възможности и влияние,  останаха с едно дете. Няколко такива семейни приятели имаме. За мен това си е чист вид егоизъм. Детето ти ще наследи 5 апартамента по морето и столицата, но няма да му оставиш роден човек, с който ще остане, след като ти си отидеш. Чист егоизъм е това за мен.
От другата крайност ,познати нямам. Такива, които  от беднотия да не могат да отгледат, още едно дете. Но, всичко е избор. За мен, по- добре 2,  не суперзадоволени,отколкото едно, растящо с мисълта, че всичко е единствено за него.

# 118
  • Мнения: 4 068
Защо това всичко да е за едно дете/ човек е лошо?
Кое и кога наложи това убеждение в разбирането за живота?
Защо на порасналите вече деца не се гледа като на възрасни хора с техните си половинки и техните си деца, т.е. живеейки свой живот, а ще е катастрофа ако си нямат братче/сестриче да не остават сами ли в живота. Това са възрастни хора, а вие се питате как ще го карат този живот без подкрепа на братя, сестри??? Това учение, че може да се разчита на близки не е ок, човек трябва да разчита на себе си. Ако си е отварял очите при избор на половинка може да разчита на него/нея. Но тук говорим за избор.
Това да се надяваш дечица на по 30 и повече години да не остават саминки ми е точно отношение към възрастен като към дете. Някакси не ми се връзва с нормалния начин на мислене за/към възрастен човек и е по-скоро изкривяване.

# 119
  • Мнения: 12 935
Аз съм едно дете. Дълго имах дилема дали аз самата да имам две. Доста анализирах познати и роднини. Имах само една съученичка без брат/сестра, всички имаха, така беше обичайно моделът.
Не смятам, че братята и сестрите разчитат чак толкова един на друг, нямам такива наблюдения. Не го виждам в никой близък или по-далеч пример, особено с нарастване на възрастта. Повечето са на майната си едни от други, или дори са изпокарани и изобщо не си говорят; често единият от двамата има проблеми по един или друг начин, което се отразява на отношението и на родителите (и не прави равнопоставени и двете деца); не виждам да се сближават при загуба на родителите, нито да си помагат безусловно. Съвсем самостоятелни личности и изобщо без претенции, че са задължени един на друг. Всеки си е с неговия живот. Нищо общо с обичайните розови клишета.
Децата ми не ги възпитавам да са задължени един към друг, това в тяхно решение. Не смятам да е справедливо по-големият, примерно винаги да отстъпва и цялата глезотия да е за малките. Нито да си износват дрехите и играчките да са общи, да делят една стая и да ги сравняват в училище.

Общи условия

Активация на акаунт