Отговори
# 570
  • Мнения: 4 930
Тежко е, много е тежко, но планирането, вярата, подкрепата на половинката са спасителния пояс. Както и някое друго хоби, разходка с любимия ❤️
Днес направо каталясахме от обикаляне в Странджа 😅 Прикачвам снимки на дива орхидея, а сега има и диви божури.(любители фотографи сме) 😁
Набрахме си и мащерка за сутрешния чай 🍀☀️❤️😊
Скрит текст:

ПП Цикълът ми не иска да идва и това е, хаха. Отдали сме се на почивка, лека гимнастика и позитивни мисли. Дано скоро да става за плаж.
Прегръщам ви всички! 🍀

# 571
  • Мнения: 2 635
Кактусче Пу , хайде дано да е на хубаво това закъснение! ☘️☘️☘️🥰🥰🥰🥰

# 572
  • Мнения: 249
На мен ми закъснява двадни страшно ми е лошо, но уви теста си е все отрицателен, не се и надявам на нищо, защото съм с редовен Ц... Колко време трябва да изчакам да не ми дойде, за да ида да видя дали е задържан фоликул?

# 573
  • Мнения: 2 635
Караджова Аз изчаках 2 цикъла, но ми закъсняваше 4 5 дни. Изчакай още малко. 2 дни е в рамките на нормалното.

# 574
  • Мнения: 4 399
Мисля че професията на психотерапевтите е много недоразбрана. То не е важно дали терапевта ще ни разбере на 100% (такъв човек няма), важно е ние като резултат да се разбираме по-добре и да се чувстваме подкрепени в това дето ни липсва, може да е разбиране, което ни липсва, може и да е друго.
Ако някой психотерапевт ви каже какво да правите, значи се подхлъзнал и не си е свършил добре работата.
Ще дам такъв пример, значи идва човек дето не може да си намери работа. Псхотерапевтът не му казва къде да търси работа (примерно - при брадчеда търсят 10 души), не му казва че работа има кво се излага, щото то има, ма човекът не намира. Гледа се защо не може да си намери и се работи над това, ма без анализи на глас разбира се -  самоoценката ли е ниска, очакванията ли не са реалистични или каквото друго там пречи.
Та темата с осиновяването може да се сложи на масата, защото не е маловжана, но не както ще я плесне стринка Пена, "ами нищо срашно ще осиновиш", но може да пита какво ми е отношението да кажем към осиновяването.

п.п.
Тази година поне си знаем, че вече няма шанс за това.
Файона, това от къде го знаете, пропуснала ли съм нещо?

Последна редакция: чт, 25 май 2023, 21:33 от Одри ♡

# 575
  • Мнения: 341
Психолозите не ми действат(минала съм през 4 в живота ми и не е мойто просто). В общи линии "дремя" в живота.
[/quote]

Бях наскоро за втори път защото при мен остана стара травма, след която всичко тръгна някак наопаки  
Получавам често паник атаки,станах изключително чувствителна ,някак войнствено настроена и недоверчива дотолкова че се съмнявам във всичко, включително лекари доктори и прочие
Загубих баща си в рамките на 2 месеца от рак, докато лекари обесняваха че нищо му няна мина месец,докато изчакаме резултата от биопсията минаха още 2 седмици ,умря в ръцете ми ,затворих очите му и оттогава някак живея наопаки
И тогава посетих психолог,но в момента в който ми каза че живота продължава просто си казах,че не е за рая работа и тръшнах вратата. Това си го знаех и аз  търсех разбиране,знам ли,то човек едва ли в такъв момент знае какво търси и иска
След това срещнах мм влюбихме се,сгодихме се,нещата станаха бързо но оттогава не вярвам в лекарите и винаги и всичко поставям под съмнение което е ужасно.
Общо взето хората са казали
Не би те разбрал човек отсреща докато не му се случи, но всеки реагира различно на болката и емоциите  
Благодаря ви че сте тук и си споделяме
Поплаках си сега,олекна ми
Утре е ден,и дано е по добър

# 576
  • Мнения: 659
Reginasr, да определено преживяването на болка - физическа или психическа влияе на състоянието и вярванията ни. Мен като ме хвана възпалението на нерва и дископатиите и се наложи да обикалям 50 лекари и изживях ужасна физическа болка 3 месеца, се промених без да искам. Станах агресивна, недоверчива, по-остра в изказа си, минах и аз през паникатаки. И точно и аз се отвратих от лекари. Изгубих си способността да се доверявам на 100%. Това болката го прави с хората...Иначе намам против психолозите. Със сигурност има хора, на които са помогнали и аз съм ходила винаги с отворен ум. Просто явно не можаха да достигнат до мен..но различни хора.
Но както каза дано денят е по-добър!

# 577
  • гр. София
  • Мнения: 574
И аз не се справям, съществувам, но не живея, след два неуспешни трансфера, и нито едно забременяване никога това ми тежи зверски вече. Пробвахме пътувахме насам натам, след втория трансфер ... ми нищо, то даже по-зле ми стана. И аз като Хоуп, ставам, ходя на работа, правя някакви неща, но вече и рядко се виждам с приятели, ми не ми се излиза или говори глупости за мен, не че някой ме натоварва, ограничила съм си кръга, разбират ме, но от това не ми става по-добре. Но не плача, не мога, не мога да го обясня, болката е толкова силна, че не мога да заплача. Онзи ден една колежка ми каза, че съм толкова много силна, оптимистична, не го приемам раздиращо, говоря и коментирам процедурите все едно съм си купила нов крем. На работа всички знаят и дори и когато следва да ме няма за други неща, никой нищо не пита, по призумция приемат че пак съм по клиники и изследвания. Ми не е така, само като се замисля и усещам болката физически. Доста тежко някак приемам и факта че ММ е с мен, ама не съвсем, смисъл подкрепя ме, ходи и прави каквото кажа, но е склонен ако му кажа сега край, да спрем без да упорства, даже беше правил такива вметки след един вътрешен кръвоизлив при една от пункциите. Има голяма дъщеря. И въпреки всичко дълбоко в себе си вярвам, че който не се отказал, той не се е сдобил с детенце. Само дето осиновяването не е за мен на този етап, пък за ММ май хич ....за сега даже не мога да мисля по въпроса обстойно, някак не ми идва да го мисля това.

# 578
  • Мнения: 409
И аз обиколих няколко психолози поради други причини - паник атаки и агорафобия. Честно казано не ми помогнаха, бях стигнала до етап, че не мога да остана вкъщи сама, камоли да изляза навън сама ... Спаси ме кучето, в най-тежкия период взехме първото куче. Тя е моя терапевт, с нея започнах да оставам сама и да излизам, да я разхождам и с нея преодолях голяма част от проблемите си. Сякаш да ме разбира когато и говоря и колко и да звучи налудничаво си споделям с нея и виждам разбиране и очите и.

# 579
  • София
  • Мнения: 3 644
Знам, че звучи банално, но ако вкарате животно за което да се грижите може би ще намалите малко съществуването. Давам си сметка, че едно от нещата, които ме крепи да не се срина е детето. Например в момента всички ме смятат за луда, че съм на почивка само с него. Ми чувствам се добре като знам, че имам за кой да се грижа. Признавам мисля го следващият опит, но в същото време гледам да съм спокойна.

# 580
  • гр. София
  • Мнения: 574
Simple Smile Имаме две немски овчарки, 1 кангал, 1 папагал, 1 декоративна козичка, 4 котки..... Това са тези, които влизат  или са  в къщи. Преди около 3 години се преместихме на село, като пишман селяни, искахме да пробваме и животинки, сега не мога, но някой път ще ви снимам цялото ни царство. Отделно имаме два пауна, кокошки, патета и зайци. Няма животно, което да се яде от тези, които гледаме, смисъл всички са на двора, като украса, и да ви кажа, с изключение на част от зайците и патките, със всички имам комуникация поне до някъде Simple Smile

# 581
  • Мнения: 306
Момичета, мислех си, че само аз полудявам. Чак приятели ми викат какви били тези нервни кризи дето правя. Ама като не знаят за какво става въпрос е така...
Аз да се оплача - от вчера имам симптоми на овулация. Течение, болки ниско долу , запек. А от снощи и със световъртеж. Дейстахме снощи, тази вечер може би пак. Този световъртеж ме притеснява. Чак се чудя като стане бебето, как ще издържам на повръщане и гадене... Дано този месец е нашия 🤞

# 582
  • Мнения: 4 930
Петуфин, да ти дам малко кураж. Аз съм с шест трансфера без имплантация. Колкото повече напредва числото, толкова по-философски гледаш на живота и приемаш нещата по-лесно. В началото е най-тежко. Пожелавам ти от сърце съвсем скоро да се похвалиш с трети успешен трансфер! 🍀🍀🍀
ПП снощи мъжът ми успя да ми извади един кърлеж след приключението в планината 😅 Кара ме да ходя на лекар, но на мен не ми се ходи.

# 583
  • Мнения: 2 164
Момичета как ви се струват изследванията?
Амх ми е паднал след първата стимулация.. не знам за годините ми добре ли е..

# 584
  • Мнения: 341
ПП снощи мъжът ми успя да ми извади един кърлеж след приключението в планината 😅 Кара ме да ходя на лекар, но на мен не ми се ходи.
Ходи, някога ореди бала в балкана приятели ми изкараха кърлеж, не отидох веднага а на следващия ден помня че сложиха някаква инжекция, но след месец целия ми крак стана на петна, тичах по алерголози и дерматолози че беше преди бала точно а роклята ки беше къса
Слава богу мина с мазила и хапове но все пак го имай наум

Общи условия

Активация на акаунт