Не искам вече да съм стройна дама, време ми е за тумбак, а след него - МАМА ! ~бебеправене 415~

Докато пробвахме по класическия начин в началото, всяка нова М ми се отразяваше много зле и е излишно да казвам, че приятелите ми, които не минаваха през същото нямаше как да ме разберат, та и аз се позатворих в себе си.  Пътувахме, ходихме на концерти, излизахме все пак и това донякъде ме крепеше. До 6тия месец на опитите ни се срещах с психолог заради ПА, хипохондрия, тревожни и "катастрофални" мисли, успя да ми помогне с това, но репродуктивните проблеми просто не бяха в нейната сфера на специализация така да се каже, така че обсъждахме опитите ни за бебе само от гледна точка на това дали се притеснявам излишно.
После като почнахме дългата подготовка за инвитро почна и пандемията, така че пътуването и концертите отпаднаха. Почувствах се малко по-добре като открих форума, макар че тогава почти не пишех, но това, че намерих хора, които добре познават емоциите, които съпътстват бебеправенето, ми донесе някакво успокоение, че не съм ненормално и нездравословно фиксирана в идеята за дете. Просто изпитвах неща, обичайни за по-дълго време неуспешни опити.
Аз не съм се сблъсквала с неуспешни трансфери засега, но загубата на едното дете и скорошната извънматочна оставиха голям отпечатък. Както ви споделих наскоро в момента не бих казала, че се справям. Бутам малко ден за ден, фокусирам се върху работата и детето и гледам да не мисля за другото, но то някак си изплува.
Тук идва голямата помощ от сегашния ми психолог/психотерапевт (признавам си, че и на мен малко ми се губи точната терминология тук и не ги разграничавам), защото тя е работила в репродуктивни клиники, специализирала се е в помощ за двойки с репродуктивни проблеми и няма нужда да го е изживяла, за да знае накъде да ни насочи вниманието (например онзи ден ме накара да призная пред себе си, че извънматочната бременност все пак е загубена бременност, а не просто някакво болестно състояние и е добре за мен да си го преживея това, а не да го "замитам под килима", както се опитвах да направя). Успява да въвлече и ММ в темата за инвитрото, което е много важно за мен, защото той прави това, което се изисква от него (по-конкретно нищо в момента, защото ползваме замразени ембриончета) и не се интересува толкова много за останалата част от процедурата, освен за крайния резултат разбира се.