Как да бъда щастлива сама със себе си

Дори и да останеш сама, със сигурност няма да е чак толкова страшно. И едното, и другото положение си имат плюсове и минуси.

Не чакаш ли бебе?

Абе психолози, терапевти... да се чуди човек преди 20-ти век като е нямало такива как са се оправяли хората, които са се питали същите въпроси? Прочети например някой от философите-стоици отпреди 2000 години и ще видиш.
Ето ти един цитат:

Хората търсят убежище за себе си, на село, край брега или по хълмовете. Никъде човек не може да намери по-спокойно и безпроблемно убежище, отколкото в собствения си ум... Така че постоянно си давайте това уединение и се обновявайте.

Има и други мъдри мисли - някои са от по-модерни хора, ако античните ти се струват остарели:
"Без голяма самота не е възможна сериозна работа." — Пабло Пикасо
„Вътре във вас има тишина и убежище, в което можете да се оттеглите по всяко време и да бъдете себе си.“ — Херман Хесе
„Обикновените хора мразят самотата. Но Учителят се възползва от това, прегръщайки своята самота, осъзнавайки, че е едно с цялата вселена. — Лао Дзъ

Ето - спестих ти психотерапевта. Успех!

Не аз, сестра ми също ползва този профил понеже нейния е баннат, мисля, че в темата за майчинството счетоводно и в токуда болница темата е писала, тя чака бебе

Аха, и понеже профилът на „сестра“ ти е баннат, работите колективно да баннат и този?
Кажи сега, че питаш за „една приятелка“ и ще те призная.

За себе си питам, много благодаря за съветите на всички!

Необходимостта от човек, който те допълва, за да си щастлив е форма на невротизъм. Тази необходимост рядко е сама и в повечето случаи има предистория в живота на човек. За съжаление тази потребност от някой за да се почувстваш цяла може да се запълва от приятел, роднина, но в порастването хората търсят интимен партньор. Проблемът идва от това, че се стоварват отгоре на допълващия и го заливат с цялата си тревожност, страхове и обцесии. Трудно емпатичен човек би издържал на това. А ако не е емпатичен то не удволетворява търсения допълващ елемент.
 Аз също смятам, че можеш да поговориш със специалист.

Сама можеш да си помогнеш като се върнеш назад и се опознаеш сама себе си. Каква си, какъв човек си, каква жена си, какъв приятел, дете, сестра, любовница, служител, партньор и т.н си. По всеки от тези аспекти се мисли и понякога пише. Да си изградиш собствен по възможност реалистичен, а не комплексарски критичен възглед за себе си. После идва трудното - да се харесаш, такава каквато си
Следваща фаза е да започнеш да търсиш какво им е хубавото на малките неща в живота - да се видиш с приятел, да хапнеш нещо вкусно, да видиш майка си/сестра си, да гледаш филм, да пиеш вино, масаж - да потърсиш удоволствията в малките неща на живота и умишлено да им се порадваш, отдавайки им  вниманието си.
Ако страдаш от тревожност ще трябва да се бориш и с нея - по всички възможни приемливи начини.
Има една книга Ти си любимо дете на Вселената на Д.Кръстев, която би могла да ти е от полза.

+1
Когато си сама изпадаш в депресия. Когато си с половинка - в страхове да не останеш сама. И в двата случая това не е щастие.

В България има един погрешен манталитет децата да се отглеждат, и да живеят при родителите си до една твърде късна възраст! Нормално е все още да са в родния дом в своите 20, че и 30+ години. Това изгражда един модел на зависимост и минимална или никкава независимост.
Може би и при теб е така.  А сега, когато родителите ти не са до теб, имаш нужда от постоянното присъствие на някой в живота ти. За много мъже е характерно същото поведение, но при тях има и донякъде битови мотиви- някоя да замести мама, да шета и обгрижва уж "порасналото" момче.
При жените зависимостта е по-скоро емоционална струва ми се! Защо не пробваш да си вземеш куче? Ще те обича безрезервно, няма да си сама, а и ще си имаш ангажименти и излизания покрай него. Много нови запознанства също!

На колко години си, авторке ? Първо установи самоличността си.Как така пишете с сестра ти от един профил? Второ: не си сама имаш себе си, но си самотна. Какво точно търсиш?

чувствам се по същия начин
Ходила съм на психолог години наред заради това и при мен е дълга история свързана с детството + травматична връзка, но основното е, че не се чувствам достатъчно добра да бъда обичана , точно затова се страхувам , че човека до мен ще се отегчи/отдръпне и непрекъснато търся сигнали за това

Казва се anxious attachment style

Самотата е най-големия ми страх, имам безброй хобита, но те  не ми помагат

Все още не съм намерила отговор на въпроса, но основните съвети са

-Повтаряй си всеки ден , че си прекрасен човек, обичай се, прощавай си, не се съди строго. Угаждай си, прави неща за себе си, нещо което ти е приятно

-Стой с хора, приятели, опитай се да излизаш и да не се фокусираш само на връзката и любовта
-Вземи си животно


Аз си имам моите начини да си изкарвам тъгата, защото често ме хваща страх от бъдещето, нищо че съм във връзка.Обикновено просто излизам в центъра сред непознати хора, слагам слушалките и слушам музика

сигурно и ти имаш нещо което би ти помогнало ако изпаднеш в “тъжна криза”

Започни с това какво точно харесваш в себе си. Също така можеш да пробваш да изброиш на един лист, неща които искам и обичам да правя сама. Така ще осъзнаеш, че не си създадена да си непременно с някой.

Познавам такъв тип човек и тази обсесия е много отблъскваща. Като енергиен вампиризъм.
Аз също съм съветвала да си намери кауза или хобита, но такива, които наистина да го завладяват.
Според мен трябва да се ходи на психотерапевт и да се види от какво се провокира. До известна степен сигурно е и до тип характер.
Върти ми се в главата, че в Основни форми на страх Фр. Риман го описваше и може да е от полза.

От моя скромен опит мога да споделя че съм се чувствал така и мога да те посъветвам първо да направиш ретроспекция как си живяла до сега,, опитай се да откриеш източника на това какво те кара да се чувстваш така. Дали е физически източник от начина ти на живот или просто така си си изградила характера на база разочарования и лош опит.

Ако е физически източника, просто се избави от проблема и промени начина си на живот. Ако е само на психическа основа, просто си постави нови цели които да те ангажират и да ти носят удовлетворение и ще забравиш за това гадно чувство.
Няма какво да го мислиш просто си живей живота по най добрия и пълноценен начин, открий щастието в себе си а не го търси в някой друг, когато правим отговорни други за нашето щастие те не могат  да понесат тази отговорност и се провалят, защото това ги напряга, голям товар е и ще избягат.


Когато откриеш себе си и започнеш  да се обичаш повече ще видиш че е било глупаво да се притесняваш за тези неща които си споделила.

Не трябва да придаваш огромно значение на някой. Защото лесно можеш да озовеш в емоционална дупка от която изхода да е много неприятен и труден.

За мен формулата е по малко приказки, по малко мислене, и повече дела.

Никой не обича мрънкащи човечета изпаднали в депресия или в ролята на жертва.


Стягаш се мобилизираш се и почваш да излъчваш позитивна енергия.

Само тогава ще си магнит за хора със същата положителна енергия.

С негативно мислене не се постига нищо.

Напълно разбираемо е след тежки загуби и след откъсване от приятелките да се чувстваш неспокойна и самотна. Когато бях останала съвсем сама по едно време, се чувствах по подобен начин.

Тези чувства бързо се преодоляват, ако се отвориш към контакти, ако се срещаш с хора. Но чак да се вкопчваш в човека до теб, не е добре за никого от двамата. Така че му давай пространство, а ти намери с какво да запълниш своето лично пространство.