Ползи от ходенето на училище

Потребителят има право, така е.
Съвсем скоро обаче четохме тегобите на една дама, че куриерът дошъл, а майка ѝ още не се била облякла и напудрила като дама, а трябвало да излезе навън и то не в часа за аудиенция.
Не трябва да си експерт, но трябва разбиране на процеса образование.

Сложни са тези въпроси, относно българската образователна с-ма. Въобще за разните образователни системи.
Многократно са обсъждани тук по различни казуси.
( ако потребителката започнала темата има задача за 24 Май го разбирам), но така или иначе тези въпроси си стоят на дневен ред, и честно казано незнам как да се подобри цялостно положението.
Има отделни учебни заведения, има и преподаватели, и класове които са приятно изключение от масата.
Иначе от стандартното училищно образование има някои плюсове за индивида, описани вече по-горе. Но смятам че всеки би трябвало допълнително да се учи и усъвършенства доколкото може, и в направленията които най-много би желал.

Така. Да разгледаме каква е другата опция.
Да не се ходи на училище. Да не става сутринта в определен час, да не се облича, да не подрежда чанта. Да няма дисциплината да седи на чин и да слуша, отговаря и пише. Да не общува с други деца.
За нормалния човек това са толкова нормални неща, че даже не може и да си помисли до какво би довела липсата им.
С част от тях се сблъскахме челно по време на Ковид. Видяхме какво се случва с децата вкъщи. Аз това не бих го повторила за нищо на света.

Ако оставим настрана философията, то:
- за да живее човек трябва да яде, да има покрив над главата си, да плаща сметки...
- за да успее с горното му трябва някаква професия.
- за да започне някаква професия в общия случай средният гражданин трябва да има образование (висше или средно).
- за да получи висше първо трябва да има средно.
- за да получи и средно трябва да ходи на училище.

Или накратко - ходиш на училище за да можеш да живееш и да се впишеш в обществото, понеже това общество има определени изисквания. А ако решиш да живееш извън обществото, тогава може и без училище.

Е, поне до 16-годишна възраст, до която е задължително образованието, все ще научи нещо и ще се социализира. Трябва да си патологичен случай, за да не научиш съвсем пък нищо и след училището да отидеш да живееш в пещера.

Според мен ползите за социални - да свикнеш да комуникираш с други хора, понякога да работиш по групи с хора, които не са ти най-симпатични и други аналогични социални ползи.

Училището като място, което трябвало да дава знания, не мога да го възприема.

От детската градина четях приказки на останалите деца след сън, в първи клас бях приключила всички тетрадки за писане и задачи от учебника още към края на първия срок, разните читанки за следващи класове бяха по няколко пъти изчетени. Заслугата не беше от училището. В гимназията пък не разбирах защо е нужно учителката да ми разказва урока по история, като същото нещо го пише и в учебника, и до ден днешен не го разбирам, впрочем. Бях запитала и има ли как да взема по-рано всичката история и хуманитарни науки - просто получавам конспект, дата и се явявам на изпит, бях готова да го направя и по доста предмети, в които отново се провлачваше всичко, така че да има за цял семестър / срок работа за учителите. Исках да се приключи възможно най-скоро това безпрецедентно губене на време, за каквото възприемам и до ден днешен училището, за жалост обаче нямаше тогава такива възможности... За мен, освен социалната част, която обаче се осъществява в 20-25% от времето, всичко останало беше загуба на време.

Можеше да уча още един език (вървяха ми), да се запиша на спорт, да свърша още много неща, ако не беше това училище толкова години...

В университета вече всичко си дойде на мястото - нямаше натиск да висиш на лекции, ако не можеш/искаш, нямаше нужда да учиш предмети, които не те вълнуват... Още от 5ти клас всъщност питах не може ли просто да ни дадат имената на учебниците и да кажат кога ще изпитват и това е... Не можеше.

Да, обаче такива като Вас са 10-20%. Училището е и за останалите 80-90%.
Иначе аз съм твърдо ЗА самостоятелната форма на обучение за тези, които имат възможностите и най-вече мотивацията да учат сами.
Това, което не може да се замени обаче, е общуването със съученици и с учители, каквито и сухари и безполезници да има сред тях. Ако щете и проблемите, с които се сблъскват децата в училищните години, си имат своята полезна страна. Даже бих казала, че неприятните моменти и препятствията, които се налага човек да преодолее, му помагат да израстне като личност много повече от неспирната радост, безоблачно ежедневие и извършването на само приятни за него дейности.
А и не е една и съща "комуникацията" с учебник и книги и тази с живи хора. За конкурентността между учениците да не говорим (там, където я има де ).
Абе има си много ползи, но има и доста излишности и недомислия. Те двете неща вървят ръка за ръка в абсолютно всяка сфера от живота. Даже комбинацията от двете е солта на живота, така да се каже. Мисля, че само с едното или само с другото човек няма да има достатъчно широк кръгозор.

Напълно съм съгласна с двете последни мнения на Crissy и Мила Атова (да не ги цитирам). За загубеното време и самостоятелни форми на обучение - да, на кой, колкото му се учи. Иначе само стоят затворени в една стая, мерят си маникюрите и прическите, телефоните и се прозяват докато стане време за ходене. За социализацията - да, донякъде. За всички сравнително нормални деца (тийнове) е добре тази социализация. Има обаче едни тихи, т.нар. "черни овци" в класа - 2-3 броя, винаги си има. Това са тези - тормозените, асоциалните. Те не само че няма да се  социализират, но през целия си живот ще придобият още по - силен комплекс. На някои им избива и в обратна посока (масовите стрелби). Просто тези хора нямат измъкване - родителите, обществото им казва - там ще стоиш, ще учиш, ще се социализираш. А основната им дейност е да поемат ударите и налагането на по  високоранговите (популяррните) в класа, училището. Това е нормално, за да има хора да летят, трябва да има и хора, които пълзят. Да, наистина тези свити (дали със семейни проблеми, дали просто генетично увредени, но здрави психически и физически, за да могат да ходят официално на училище), т.нар. лузери, основната им функция в такова затворено общество е да си го отнасят от популярните, и да потушават бушуващите хормони и т.нар. изкачване в йерархията на целия клас (общество). Не ми казвайте, че не познавате и не сте виждали колко жестоко се отнасят всички към тези деца. Просто ги има. Ако ги няма, всички ще се самоизбият, всички ще са най - най. Докато преди не се говореше толкова за това, просто тези деца си кротуваха, понасяха колкото могат и травмите остават за цял живот. Но сега, с техническите възможности и по- толерантното общество, смятам, че поне такива деца, няма да бъдат чак толкова заклеймени, ако са в някаква самостоятелна, дистанционна форма. При тях този вид социализация, описан по - горе не само влияе зле, тя може да е пагубна травма за целия им живот. Единствено ще се повиши агресията в цялата общност (класа) ако ги няма, за да регулират с кротостта и поведението си, понасяйки агресията на доминантите... Като заключение, училището е полезно за всички, описани така във всички мнение (обучение, обща култура, социализация, привикване към обществени порядки - режим и т.н.), но за тази малка част, която описах смятам, че е напълно деструктивно с отрицателна полза.

Била съм преподавател по испански. Не харесвам образованието сега, не съм го харесвала и през соца. Училището е място, в което учителите, за свое удобство, се осланят на "отличниците" да им изнесат урока на плещите си. Нарочват се една шепа двойкари, и с любезната помощ на даскалите, се подлагат на постоянен тормоз. Не, аз нямам почти никакви базови познания придобити от училище. Натрупах си ги сама с четене на книги. И преди и сега учителите бягат като дявол от тамян от по-трудно справящи се ученици. И естествено ги стигматизират. Просто даскалото е първото учреждение с което се сблъсква необремененият детски мозък, за да разбере, че ако не е като масата тежко му. С това изобщо не коментирам учебен план и начин на преподаване. Чисто и просто смятам че институцията училище ражда в голяма част роби.

Горе-долу всички хора с високи постижения и някаква по-забележима следа в истинския живот са от тази група "лузъри", "увредени", "пълзящи". По-голяма глупост отдавна не бях чела, но явно посредствеността се самолюбува.

По темата няма да пиша, омръзнало ми е от учителки, които казват "училищА" и "ходимЕ". В "елитните" - разбирай желани, защото елитни не са - столични училища поне 50% са от този вид.

Напълно възможно!

От тази словесна диария разбрах, че явно училището е ужасно място, където знаещите се борят със зъби и нокти и се изкачват нагоре,  потъпквайки тези, дето не знаят. А , да....и там не е мястото да научиш нещо.

Точно така! Училището е отвратително място, поне в този му вид. Обърнете внимание на края на статията! Успешните четвъртокласници са такива благодарение на образователните способности на родителите си, а не благодарение на даскалото. Демек колко книжки са прочели вкъщи.

https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2023/05/18/4484686_chetvur … /?ref=home_layer2

.....викаш да затваряме това ужасно място и всеки да получи улично образование?!!?!?

Звучи ми точно като приказките на необразованите, че то "туй виШу да кво тий, там нищо не те учат".

Аз по-  скоро го разбирам, защо Вие не го разбирате ...