Ха здравейте!
Аз така... веднъж на пет страници, ама... уж девите били организирани, подредени... грънци! За нищо не ми стига времето. Ама съвсем честно и без бой си признавам! От време н авреме успявам да хвърля по едно око и да прочета изписаното, но аз да пиша - все не остава... Както и да е.
Ние сме добре, малката ходи на ясла, вече сама си чука на вратата и чака да й отворят лелките, подава им мимоходом памперсите и продължава без дори да ми махне за довиждане
Аз съм щастлива, от три дни се радвам на така мечтаната (и просена две години и повече даже...) миялна машина. Ходя си на работа, натоварвам сивите клетки, че нещо взех да затъпявам с това постоянно седене вкъщи и разговори все за памперси и прочие... Да ви кажа, много добре се чувствам на работа, някак си пълноценна и реализирана. Наистина ми липсваше. Не знам дали сред вас има такива като мен, Илия понякога ме нарича "работохоличка". Има дни в седмицата, в които ходя от по-късно и седя до 20ч., тогава те двамката си се гледат, хранят, мият и приспиват и аз като се прибера всичко е ОК. Направо да се учудиш...
Това за нас, имаме няколко нови снимки от тези дни, надявам се скоро да намеря време да ги пусна и да ни видите.
Мира, къде е лентичката? Айде молА ти се, не се скатавай, дай тука да броим заедно седмиците.
Злато, в четвъртък като тръгнеш на Пловдив, мини през бул. България и ме вземи с тебе, а?
Няма да ти тежа мното... 
Така ти завиждам, че ходиш там...
И да си кажа мнението за СВ. Валентин - не го признава нашето семейство за празник. Всъщност ние си падаме малко националисти и такива натрапени и "вносни" празници не празнуваме. А пък и на 22-ри Илия има РД, та тогава си купонясваме. Намислила съм таз година да му подаря нов телефон, че неговия сдаде багажа и сега е с един от праисторическата ера на мобилките Халесала съм му една Нокия (ама ще ви излъжа за номера) - хем противоударна, противопрахова, водоустойчива, хем с камера и разни екстрички. Той нали по цял ден се мота наврян в разни коли, ей такава му трябва. Старата изкара три години преди един електрожен да й види сметката
За спането - засега проблеми нямаме, два-три пъти саво се е налагало да я взимаме при нас, но общо взето си спим добре. Всеки си знае кревата. Миналата седмица се опита малката да наложи мнение, ама след 15 мин. дране се отказа и разбра, че ние сме по-инати.
Имаме си вече 8 1/4 зъби. Едната четвърт е предкътник, излязъл с три нощи пищене. Ако смятам така за 8-те кътника, по 4 страни, по три дни
Някъде към 2009-та може би ще се наспим...
Както и да е, вече не чувам шум откъм кревата, явно кърти мушмурока, слушаме си тука приказката за Пипи Дългото чорапче (или някоя друга) и така заспива. Аз като й чета - бързо губи интерес, но като й пусна приказка на компа... друго е.
Пак се отнесох, малко хаотично ви пиша, много неща пропускам, но то и в главата ми нямам кой знае какъв ред...
Айде, лека, мъжото се прибра, отивам да му правя вечеря
Аз така... веднъж на пет страници, ама... уж девите били организирани, подредени... грънци! За нищо не ми стига времето. Ама съвсем честно и без бой си признавам! От време н авреме успявам да хвърля по едно око и да прочета изписаното, но аз да пиша - все не остава... Както и да е.
Ние сме добре, малката ходи на ясла, вече сама си чука на вратата и чака да й отворят лелките, подава им мимоходом памперсите и продължава без дори да ми махне за довиждане
Аз съм щастлива, от три дни се радвам на така мечтаната (и просена две години и повече даже...) миялна машина. Ходя си на работа, натоварвам сивите клетки, че нещо взех да затъпявам с това постоянно седене вкъщи и разговори все за памперси и прочие... Да ви кажа, много добре се чувствам на работа, някак си пълноценна и реализирана. Наистина ми липсваше. Не знам дали сред вас има такива като мен, Илия понякога ме нарича "работохоличка". Има дни в седмицата, в които ходя от по-късно и седя до 20ч., тогава те двамката си се гледат, хранят, мият и приспиват и аз като се прибера всичко е ОК. Направо да се учудиш...
Това за нас, имаме няколко нови снимки от тези дни, надявам се скоро да намеря време да ги пусна и да ни видите.
Мира, къде е лентичката? Айде молА ти се, не се скатавай, дай тука да броим заедно седмиците.
Злато, в четвъртък като тръгнеш на Пловдив, мини през бул. България и ме вземи с тебе, а?
Няма да ти тежа мното... Така ти завиждам, че ходиш там... И да си кажа мнението за СВ. Валентин - не го признава нашето семейство за празник. Всъщност ние си падаме малко националисти и такива натрапени и "вносни" празници не празнуваме. А пък и на 22-ри Илия има РД, та тогава си купонясваме. Намислила съм таз година да му подаря нов телефон, че неговия сдаде багажа и сега е с един от праисторическата ера на мобилките
Халесала съм му една Нокия (ама ще ви излъжа за номера) - хем противоударна, противопрахова, водоустойчива, хем с камера и разни екстрички. Той нали по цял ден се мота наврян в разни коли, ей такава му трябва. Старата изкара три години преди един електрожен да й види сметката За спането - засега проблеми нямаме, два-три пъти саво се е налагало да я взимаме при нас, но общо взето си спим добре. Всеки си знае кревата. Миналата седмица се опита малката да наложи мнение, ама след 15 мин. дране се отказа и разбра, че ние сме по-инати
. Имаме си вече 8 1/4 зъби. Едната четвърт е предкътник, излязъл с три нощи пищене. Ако смятам така за 8-те кътника, по 4 страни, по три дни
Някъде към 2009-та може би ще се наспим...Както и да е, вече не чувам шум откъм кревата, явно кърти мушмурока, слушаме си тука приказката за Пипи Дългото чорапче (или някоя друга) и така заспива. Аз като й чета - бързо губи интерес, но като й пусна приказка на компа... друго е.
Пак се отнесох, малко хаотично ви пиша, много неща пропускам, но то и в главата ми нямам кой знае какъв ред...
Айде, лека, мъжото се прибра, отивам да му правя вечеря
ние с таткото пак сме шах - моите планове пак отидоха по дяволите - ама това си е хубава новина и аз му се радвам 
- безпроблемна бременност и сладко малко човече /дано да ви е мома/ 
. Благодаря ти много за рецептите, ама колко много работа си свършила 