🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 62]

ДамаТрефа , благодаря!

Caroline_Bingley, возихме се с корабчето до Саръйер и обратно, разгледахме Долмабахче, от Таксим до кулата Галата, с корабче до азиатската част при бика, шматкахме се по пазарите, до Св. София и Синята джамия, но не влизахме вътре, че опашката беше страшна. Много им хареса и пак им се ходи Много неща не успяхме, още повече, че първия ден уморени отидохме до Форум заради аквариума и ни казаха, че тунела и морската част с акулите са в ремонт. Ядосахме се и не влязохме, защото точно заради тях отидохме, а време за друг аквариум нямаше. Затова казвам, че ако първият ни ден не беше провален на практика както и последния щяхме още много неща да видим. Между другото аз съм ходила преди 15 години и храната сега много ме разочарова. Едно и също навсякъде и нищо нямаше онзи вкус като преди време. В 2 ресторанта поисках печени чушки и отговориха, че няма.

И ние се чудихме защо отзивите за "нашия" хотел са или доста лоши, или пълни 10-ци без коментар, докато не прочетохме коментара на техен гост, че под предлог, че искат да видят нещо по резервацията, са му взели телефона и набързо са се самооценили с 10. Очаквахме подобно нещо и гледахме сеир. Всичко ни е платено предварително през Букинг, вече си тръгваме и няма за какво да се хванат. Единият служител само гледа телефона на мъжа ми и казва: "Сър, този телефон...". Мъжът ми: "Какво?" Онзи мълчи и след малко пак: "Сър, този телефон..." Мъжът ми пак: "Какво?" Последва трети път, но така и не измисли причина да го вземе. Остана си без 10-ка.

Голяма забава!
Представя си някой да ми иска телефона от рецепцията.

Може би защото не ходим от април до октомври ( много  е тарапана и горещо ) само един - два пъти са ни оставяли да чакаме и на практика ни настаняват рано сутрин с пристигането.
Да последния ден обикновено в неделя се тръгва  обикновено в 8 00 и нямаш свободно време за  Истанбул , но обикновено спират автобусите на 2 - 3 интересни места и на практика тръгват за Одрин към обед и да времето за Одрин не е много , но на нас стига за шопинг защото знаем какво/къде търсим

Нашият автобус не спря никъде в Истанбул в неделя. Направо към Одрин, в който пристигнахме около 11 часа и в 1 напуснахме. Но пък на границата не чакахме много.

За хотела. Нашия беше много кичозен, ама много ви казвам. Дъщеря ми, тя записа екскурзията и контактуваше с агенцията, беше чела коментари, че било мръсно - беше, имало дървеници. Последното като чух, подскочих и рекох - На границата се връщаме. Все пак да не са хлебарки. Не, bed bug. Понеже коментарът беше само един и отдавна, решихме да рискуваме. E, поне това нямаше.

ние излязохме от Одрин чак около 18 00
Никога  няма да намерите хотел , екскурзия или какво да е друго САМО с положителни отзиви , хеле пък в маммата , винаги има и отрицателни отзиви ,

След като ни остави автобуса пред хотела, но няма места за настаняване веднага, аз не съм стояла никога там, да чакам настаняването. Оставям багажа на общо място и тръгвам на разходка с леснодостъпно място  - примерно в 8 ч към Долмабахче; разходка до Желязната църква и Балат или просто моста Галата; най -често, когато не съм планирала нищо определено, тръгвам пеша от хотела бавничко, през Капалъ чарши и Египетския, правя пазар, хапвам балък -екмек на лодките, оттам трамвая и към хотела за регистрация, хем използвам да оставя пълните чанти. Час за регистрация не спазвам - може и към 15 ч., 16 ч. и 17 ч да се върна в хотела. "Вземам стаята" , "хвърлям" багажите и пак излизам....Имало е случаи и когато съм се регистрирала чак по тъмно вечерта и наново излизам за Истиклял примерно...
В Истанбул не съществува за мен време за чудене къде да го прекарам...

Програмата ни беше Сапфир и новата джамия.
Между програмата малко разходки насам натам, яваш-явап, кафенца, хапване, снимки – кеф.
Карти Таро за екскурзията
Обесеният, Умереност, 10 пентакли.
 
Първата показва „ една карта, налагаща търпение, много продължително чакане, приемане на нещата такива, каквито са, без да предприемаме опити да ги променим.
Втората  Умереността е именно това – смесване на две коренно различни неща, за да се получи трето.
Тртата 10 пентакли   е картата на семейството, пълна къща – но имайте предвид, че това си има както положителна, така и отрицателна страна.  Твърде дългото прекарване само със семейството може да доведе и до синдром на космонавтите.

Тръгнахме четвъртък вечер.
Малко повечко ни дойде силната музика и светлините в автобуса, че не можехме да заспим, но с агенция е така.
На границата, минахме. Помотахме се в турския фрий шоп. Да купим ли това, да купим ли онова, е айде на връщане, ама на връщане в никакъв шоп не влязохме, понеже минахме за половин час. Бели кахъри.
В Турция вече угасиха светлини и поспахме, но имаше един шишко, който хъркаше като бенгалски тигър и русата му половинка, вместо да го сръчка в дебелия тумбак, го гледаше любовно и му се радваше.
Пристигнахме около 6-6,30 в хотела.
Настаняването след 14 часа. Оставихме багажите и ние като самоорганизирани тръгнахме из ИСТАНБУЛ.
Значи почваме с волната програма, задължителната я отлагаме за по-нататък.
Градът беше тих и някак необичайно пуст, приятно топло, с лек ветрец.
Взехме една карта за пътуване, скъпичко 100 лири, ама като не работят алтернативни павилиони..
Отидохме да я заредим, но нямаше атомат за зареждане с карта, а само кеш.
Е, заредихме. Дойде трамвая , минахме, както знаем от темата с предаване на картата от човек на човек.
Слязохме на Султан Ахмед.
И представете си този площад празен, като след атомана бомба, дори и полицаи на входа нямаше, май.
ММ иска кафе,тук, сега и веднага. Аз му викам, тук 120-130 лири за кафе не давам, пък и знам, че в празно кафене не се сяда има нещо не ОК, щом е празно или е скъпо, или кафето не е хубаво.
Оглеждаме за друго и то голямо и празно.
Малко снимки и продължаваме към АЯ София. Гледаме врата, ама не пускат било изход и тръгнахме да търсим входа. Обикаляхме, обикаляхме, стигнахме до една врата с един войник с насочен автомат. Това трябва да е Топ капъ, ама ние работа там нямаме. Влизаха разни хора, тоя не ги стреляше, па дори и не ги спираше. Така и не рзбрах какво му беше предназначението. Да плаши терористите ли? Който знае да каже.
Взехме да се спускаме зад Света София, врата няма, но пък има кафенета, пак празни и аз не давам да се сяда.
А, едно китно паркче ни се изпречи и ние се поддадохме. Снимки с Атататюрк, снимка с рокля на принцеска и пак моите хора взеха да искат да сядаме в празно кафене. Но аз съм категорична – не тук. Излязохме от парка Гюлхане и стигнахме до гара Сиркеджи. Там опашка за бюрек. Всички на опашката, избирайте бюреци, айрани, почивайте, яжте, че гладен човек, лошо гледа, става заядлив. Починахме, поуспокоихме се и пак поехме да търсим кафенеце. И намерихме. Седнахме, кафенца, тоалетна и пак поехме. Информационен център, ще взимаме карта и ще питаме къде да заредим картата за пътуване от  дебитна карта. Питаме, на гарата отговарят. Отиваме, верно има различен автомат, може с револют да зарежда. Почваме да опитваме. Ами не става. Пуснахме един, двама местни да си заредат и пак мъчим автомата. Не и не. Пита дъщерята един бей как да зареди. Той и вика кеш. Тя отвръща нямам кеш, оня вади 100 лири и ги пуска в автомата, зарежда и картата, и на опуления и поглед и махва широко с ръка – Пътувай!
Отиваме към египетския пазар. Търсим кашкавал на конци, миналия път от страни на пазара си бяхме взели искаме пак. Пътьом спираме на кея. Сядаме снимчици, почивчица и отново напред.
Пак автомати. Аз съм овен, дъщерята козирог, с асцедент овен. Ще ги мъчим. Не може бг мамите да зареждат ние не. И един се хвана на революта, зареди.
Влязохме в Египетския пазар. Търсим подправки, ама какви – не помня, също кашкавал на конци, най-любим на всички ни, чай евентуално, но какъв – пак не помня. Насреща ни магазинът за кафе на Мехмед ефенди, с гляяяма опашка туристи. И ние ще купуване, толкова опианяващо мирише. Купихме на нас половин кило и на брат ми за подарък. Вървим нататък, зяпаме и един локумаджия ни подмами да ни черпи, да му опитаме локума, ми много хубав, ама дали е изгоден, като видя, че се позагледахме, взе да ни показва луксозна кутия, в която ще ни го опакова, аз не бях склонна, ама ММ заповяда да купуваме, да не разтакаваме човека и взехме. Това което взехме май не е баш локум едно като петмез ли е от боровинки с шам фастък ли е. К‘вото и да е на мене ми харесва.
Моята група, взе да се уморява, нервничи иска да напускаме пазара. Аз съм съгласна, нали „умереност, обесеният, 10 пентакли“, напрежение няма да създавам. Ама накъде да вървим. Усетът ми подсказва нагоре. И тръгнахме, от ляво сергии, отдясно сергии, отпред сергии, отзад сергии, отгоре вместо синьо небе, покрив. И се не отбиваме никъде, само напред вървим, като в омагьосан свят. Пък то стръмно и хора, хора, навсякъде. Няма къде да се скрием от тълпата. ММ вика ми ние май до нашата джамия стигнахме. Е, най-сетне видяхме една врата с надпис и се измъкнахме. Това викам беше капалъто, щерката нали е отворена, възразява- Не е. Това беше Grand bazar.
Каквото и да беше, излязохме от капана. И на едни пейчици като заседнахме, не щем вече НИЩО.
Ама и най-хубавите работи имат край, та станахме да вървим към хотела. Взехме печени кестени да ги опитаме, малко не бяха, много хубави, ама нищо. По пътя сладолед. ММ е страстен почитател на всякакви, особено турски сладоледи. Ще го възнаградим с един. Поръчахме му шоколадов. Онова момче като взе да му прави едни фокуси, като на малко дете, та му го взема от устата, та му го метна на тенеската, в краката, а нашия ще се задави със слюнка, а фокусникът си върти номерата и не пуска сладоледчето във фунийката. Е, даде го най после. И тръгнахме в правилната посока. И както вървим, гледаме един голяяям площад, с една голяяяма джамия, с мнооого народ. Пулим се и аз се чудя каква е тази навалица по джамиите и то в петък. Яяя и фонтанче, като онова на Вилхелм, ми не знаех, че са толкова нагъсто тези фонтани. Бре и Света София!!! Ами признах, къде съм ги завела. Взехме трамвая в обратна посока, минава щерката с картата, минавам аз, и ММ не можа да си я активира нещо. Един местен видя ситуацията, плъзна си картата, черпи ММ едно возене и отпраши. И така хотелът, кич и половина, баня и в креватите.
Край на волната програма.

Дама Трефа,
Толкова увлекателно  си го описала , че се зачудих, аз в същия Истанбул ли съм била 😂

Благодаря за комплимента.
Но това още не е нищо. Ще видите в продължението, какви ретроградни планети ни огряха.
Вярно че исках емоции, но чак пък толкова.

Пиши, пиши.
Отстрани е много забавно, макар и на ваш (семейството) ти гръб 😉

ДамаТрефа ашкоолсун, машала! Отдавна не се бях смяла от сърце на разказани с толкова хумор преживявания! Напомни ми за един мой подобен преход от Египетския през Капалъто до Св.София увити в шалове/ да се пазим отКовид/ ден преди да обявят официално Пандемията.....
Но с картите Таро ме разби! Живи и здрави да сте за още пътешествия!
Чакам продължението с нетърпение!

ДамаТрефа, 😍 с този увлекателен разказ вече си хлътнала с двата крака тук и няма измъкване.
Чакаме си продължението, а ти давай напред и никакво сядане в празните кафенета. 😂 😀 😀
Ами тъй де- правило #1 на нашата група е затова никакво отстъпление!!! 😉 😜

И аз като АIRчето, щом не искат да ме настанят, се прибирам чак вечерта в хотела. 😂
Тогава има само един проблем, че камериерката си е отишла и всеки път се обяснявам с младежите на рецепция, че една спалня не значи един "юрган". 😀
За първия ден винаги имам готов маршрут като за след нощно пътуване, без много ходене, но и да не се похабява денят.

Тъкмо започнах да усещам мириса на Истанбул и започнах лекичко подготовка  (хотел съм букнала още като се върнахме оттам през месец март) и взех, че паднах на улицата пред очите на цялата градска общественост.
Летейки към асфалта, единствената ми мисъл беше: "Имам един месец до Истанбул, ще се оправя". 😀
Извадих късмет, не се счупих и се разминах без особени страдания.

За това посещение съм си наумила да се наградя с френската сладкарница на хотел Пера Палас  (имам си повод) и искам да чуя мнение на някой, който е ходил там.
Разгледах менюто- не, че е обичайно за мене да давам към 20 лв. за чийзкейк, ама животът е кратък, пък ми е в списъка с желанията. 😂

Това ходене в Истанбул ще е посветено на галерии, тъкмо от сладкарницата ще се преместим отсреща в Пера музей, другите още ги подреждам.
Има 2 КЦ по пътя на Т5-  
с един удар, два заека- тъкмо да се повозим на новия трамвай. 😂

За шарените инстакъщи на Арнавуткьой някой беше писал нещо -  нека пак да се разпише, моля. 😂
Чакам да излезе зимното разписание на Шехир Хатларъ, че да направим 2 в 1 с разходка по Босфора.
Четох, че в Бебек можело да се слезе и  после пеш да се върне човек по крайбрежната до Арнавуткьой, но дали е така 🤔 ще проверя в гугъл мапс.
Нещо не ми се вижда лесна тая работа, знам ли.

И един Мол за последния ден, но хем ме тегли към Зорлу Център със световните марки, дето и турските актьори се навъртат 😉 😜, хем само да зяпам витрините като беден роднина може да ми развали кефа.
Така, че вероятно нещо в ниския ценови клас ще бъде, дето си го знаем и ни е по джоба.
Ще го мисля още... 🤔

И последно - имаше един дебат за покритието на застраховката за пътуване до Турция.
Има ли го това спорно изискване за 30К евро?

Само някои от курсовете спират на Бебек. Ние си бяхме наумили да слезем точно там, за да отидем пеша до фуникуляра в Aşıyan. Точно нашия курс не спираше там и се наложи да слезем на Емиргян и да вървим доста по-голямо разстояние пеша. Иначе става за разходка.

Отдавна ми е омръзнало да се разправям и специално си резервираме стая с отделни легла. Така всеки си има чаршаф/юрган.

Хубаво, че с малко си се разминала!

Никой не пита за застраховки, а и преди да заминем специално четох в сайта на МВнР. Пишеше за шофьора, на който е записана колата и че не може да преотстъпва шофирането, но не и за застраховките.