Добро утро!Заповядайте по кафенце 
,ние вече забравихме за тия зъби,отдъхнах си 
.
.
.Егати зимата,и сняг не можахме да видим тази година 
.. 
Ама аз съм доволна. Само да не ни излезе после през носа и пукаме от студ до Май. Няма начин да ни се размине без сняг, така си мисля аз. И се надявам да съм права, че Дени има една страхотна шейна, която чака да я сефтосаме 
Сиска той е герой , ние не мърдаме от старото положение вчера бяхме с едно наборче (момченце) дори е 2 седмици по малко от Криси (родено на 8 юни) и толкова много приказва.Майка му вика само дето изречения неможе да прави още 
(и се ядосва за това),а ние сме само с тати (любимата и дума), бабо чао, ам,тиси така вика на себе си и още някоя друга думичка. И най-вече когато я карам да каже нещо мълчи неказва, думичките си ги казва когато тя си иска.Как е при вас? (междудругото и батко й проговори късно) 
. Разбира се има и думи които не успяваме да й ги разберем,но все по-рядко се случва.
.
. И ние имаме често подобни комични ситуации, Дени постоянно ни се меси в разговорите 
А те са съвсем сами двамата, по цял ден майка му му говори... 
Ха, честито за вчера! - "де, де, три, чети, де, петь, едим" , казва и разни други думи ама ме мързи да ги пиша. От роднините само дядо си нарича по име "тоти", ама щото не може да казва дядо . То говори от както е на годинка, никога не съм го чувала да приказва на бебешки, та очакванията ми за Ава много се разминаха с реалността. Просто се огледах и се усетих, че приятелчето ни е генийче, а моето дете си се развива нормално. 
Пътуваме ние с Миша в автобус, който обаче беше препълнен, а тя в такива случаи започва да нервничи. И аз започвам да я кротя, та да не вдига шум- давах й солети, книжки, накрая йдадох телефона си и млъкна. Не е плакала и викала преди това, само промрънка малко. А тая жена стоя до нас през цялото време и като тръгна да слиза, казва на Миша "Ще ми кажеш ли чао, ти си много непослушна, много си непослушна" и това го повтори сигурно десет пъти, от което на мен прогресивно започва да ми кипи отвътре. 
Накрая я пита ще й се усмихне ли, а аз й казах "Щом те обижда, че си непослушна, няма да й се усмихваш", жената се фръцна и си слезе... Сега се чудя не реагирах ли прекалено остро, трябваше изобщо да не й обръщам внимание, обаче ме ядоса, защото не й е работа да дава квалификации и защото Мишка е такова кротко дете, че е грехота да я нарича непослушна. 
Абе сигурно това е майчинското чувство, че твоето гардже е все най-добричкото 
става дума за следното: пазаруваме с дребен в един магазин - той седи в количката отвън, а аз вътре - количката е на тротоара! Излизам и почвам да се въртя да опарвя торби, пари, да прибера портмоне - бе сещате се - нормалните неща и една мухла с автомобил напира да мине, за ад си паркира. Пак повтарям ние сме на тротоара. Тя нервно ми размахва отвътре, аз жестомимично демострирам че ще трябва мааааааааааалко да изчака, щото не съм Шива, при окето тя се "обляга" на клаксона. Да потретя - АЗ СЪМ НА ТРОТОАРА С КОЛИЧКАТА!!! И се заинатих, демонстративно скръстих ръце и викам тука ще стоя. Тя дава напред, баавничко, плаши ме демек. Излезе един човек от магазина, който също с еразвика.... оФцата му с оФца в крайна сметка се доближи съвсем и ме подбутна лекинко . 
