Бабиейроси - напред към Европа!

Тъй Дафодилия и Силия
надушиха се без усилие,
и почнаха да шушумушат,
да пийват ромче и да пушат....

- Добрееее - нацупи се доня Дона - влачете се вий с влака, пък ний с тоз младеж ще направим няколко... хъхъ... кръгчета във въздуха. Ще ви чакам подир месец нейде из лисабонските вертепи, гдето ще жуля мадейра и ще пея грустно фадо  

Споко, Доне, освободих го - захили се пак Хапката.
Тая стара чанта си имаше скрити запаси от Амстердам и се утешаваше самосиндикално. Why drink and drive, if you can smoke and get high! Нъл тъй!!!

Дониния дедо:

- Вземай си го дедото, барабар със сютюеня ми - отсече доня Дона, която вече похотливо сучеше мустак, гледайки с едно око към пилота. Сигурно няма да повярвате, но все още не бе правила секс във въздуха. Това щеше да се промени. Скоро.

-Уф, последно? По въздух или по море, или ще се цепим на две? А дали да не отпразнуваме това знаменателно събитие от бреговете кубински? Превозът много горница идва, а стари ... кхъ-кхъ... не стари, а пораснали достатъчно Дони доста тягово се решават на дълъг път? Не, не, няма да се ареса тази идея... Аз съм "за" пеша, през Северния полюс. Само за малко се качваме на кораба, а после с двата крака у Е'ропата? Има ли желаещи? - бъбри си Ассинта, ама де да имаше кой да чуе. Можеше и да не си клати главата. щото си беше ясно, че старостта не прощава. Оглупява и изтъпява, макар бременността да бе далеч във времето и метереологичната прогноза сочеше, че и е време вятър да продуха мозъчето.

-

- Кой както иска, тъй да пътува - фръцна се доня Дона и намести пилотските си очила.
- Ще се дирим у Лисабон.
След туй пъргаво се метна в аероплана и ловко сграбчи пилота за скоростния лост.
- Карай, бабиното, откарай ме във висините - изкудкудяка палаво тя.
След първоначалното си изумление пилотът се посъвзе и бавно, но славно издигна пърпорещата машина във въздуха.
- Аста ла виста, бабиии - викаше доня Дона и размахваше белия си копринен шал, докато се изгуби във висините.

- А, ма, Доно, склерозо такава, ами парашута??? - облещи се от ужас Как`Силия. 

Парашутите са за песимисти мила ми Силия,за песимисти.Не на Доня Дона тез.....Джеронимоооооо!
Аз писуках да се пореем с балон из въздуха....Има ли желаещи?Отпрашвам скоро.

- Въх, мър' майко, тез пак откачиха! - хвана се за главата доня Секстетинда.

Сеньора Алмунада стоеше безучастна и човъркаше дрипавата си вълнена жилетка. Макар в топла страна, старите й кокали не можеха да се стоплят току-тъй и напоследък навличаше въпросната жълто-кафява жилетка, подобни вълнени шушони и нощен вълнен фес без пискюл. Случваше се да нахлузи съвсем тайно на изстудения си нос, саморъчно изплетена калимявка, но туй се случваше на заспиване, в нейната си стая, в нейното си ложе, когат бе сама...
Доните взимаха решение за отплаване в пустата Еуропа, гдето бе студ и мраз, леден екстаз, а старата лейди бе много зиморничава и не щеше да си разваля комфорта. Притрябвала мий Еуропа, дърта кранта! - мънкаше на дългия си нос сеньората и търсеше в дълбоката, провиснала пазва табакерата си.
От друга страна, животът бе скучен, изморен, следпразнично употребен и много й се ходеше някъде на разнообразно място. Очертаваше се щур купонь, но ако не се надпиваше и надпушваше с останалите дъртофелници, щеше да оцелее и да се разходи подобавщо за една стара пенсионера А ла Бабиера.
Лисабонн, ах, Лисабоннн! - взе да просветва лицето на сеньора Алмунада, тя се надигна от протритото диване и се запъти към библиотеката. Там на видно място бе турила поредният скъп спомен от нещастна любов, преживяна именно в Лисабон. Сеньората попипа картичката, въздъхна пре-много тежко и невиждайки събеседничките си взе да им говори:
 - Аз защо да не му отида на визита на сеньор Гаетано? Сигур още държи портокаловата си горичка и води чужди булки на вечерни похождения? - жадна слюнка преглътна донята и се запъти към куфнята да налее сок. Дочу, че някакви балони летяли и изпита нужда да се рее из небесата, редом с орлите. Тъй и тъй е на тяхната възраст, поне да споделят и опит в летене - кискаше се Алмунада и отвари шише лимонада. Сипа го в цветна кана, изрисувана от доня Проклетиния, натроши лед вътре и украси с тънко парче диня. Туй беше сигурен знак, че сеньората е получила вдъхновение и щеше да покори Еуропата по всякакъв възможен метод.
Взе да си възвръща розовият цвят на кожата и добрият, стар акъ.л. Старата дама поднесе лимонатата и поседна да изслуша останалите предложения и намерения. Чудеше се как се лети с парашут, как се катерят стари нозе по Айфел, как се яде шкембе чорба по балкански и дали ще успей да шофира ски в Татренската Ломница?

Сеньора Алмунада, вплетена в нежен флирт със сеньор Гаетано.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!
Влакът за Еуропата е композиран на трети коловоз!
За всeки бабийерос си има вагонче!!!

Който изтърве тоз влак, може да се качи на следващия.

Аз съм в първия

След множество перипетии, антициклони и прочее трансатлантически сексуално-климатични турбуленции, предавани по въздушно-капков път, доня Дона най-сетне зърна лелеяния Лисабонь.
Приземиха се доста несигурно, тъй като на пилота му трепереха ръцете и краката, а погледът му се размазваше.
Доня Дона побърза да го настани в първата срещната кръчма да сбира сили пред кана мадейра и порция бакаляо, а тя самата тръгна на проучвателна обиколка, твърдо решена да разбере защо тази област се нарича Екстра Мъдура.

Балоните са в готовност, уважаеми. Аз ще взема тези трите - за себе си, фустите и кюлотите си и няколко кашончета ром за из път .