Всички хора са различни, но все пак бих искал да ви попитам кой е бил най-тежкия период в живота ви и на какво се е дължало това?
- Публикувана: 18 май 2023, 23:43 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2023, 00:46 ч.
Кой е бил най-тежкия период във вашия живот?
На смърт след смърт. Най- близките ми, най- скъпите ми. И вчера си бил дете, днес си вече голям.
Днес съм силно устойчива, но си платих моя дан.
Днес съм силно устойчива, но си платих моя дан.
Мисля че най-тежък е този, който ти се е най-пресен. Преживявам го в момента... Имала съм тежки моменти свързани със здравето на близки или загуби, но най-пресен ми е загубата на моето 15 годишно приятелче - моята писана. Знам, че много хора няма да ме разберат, но как да забравя розовото носленце, топлите лапички, нежните милувки, погледа... Трудно ми е и ми липсва ужасно... Трябва да се науча да живея без нея, но е трудно...
Съжалявам за загубите ви и ви желая сили и кураж!
Съжалявам за загубите ви и ви желая сили и кураж!
За мой късмет родителите ми са живи и здрави.
Най-тежкият, мисля, че са 3:
- сълзите в очите на майка ми. Там ,,в бръчките. Милата ми, опитваше се да ги скрие, а аз знаех, че умирам
- тел звън и” опитаха се да убият брат ти”
- навсякъде вода, ние по сградата на улицата…. Нямаме дом, а сме мокри. И страха в очите на детето и съпруга ми. Чувствах се като животно в капан.
Най-тежкият, мисля, че са 3:
- сълзите в очите на майка ми. Там ,,в бръчките. Милата ми, опитваше се да ги скрие, а аз знаех, че умирам
- тел звън и” опитаха се да убият брат ти”
- навсякъде вода, ние по сградата на улицата…. Нямаме дом, а сме мокри. И страха в очите на детето и съпруга ми. Чувствах се като животно в капан.
Борбата и загубата на съпруга ми, на половината от цялото ми.
Не мисля, че ще свърши този период.
На сълзите в очите на децата ни, гледайки го как си отива и как го гушкаха преди да го вземат, макар и само едно болно тяло.
🙏
Не мисля, че ще свърши този период.
На сълзите в очите на децата ни, гледайки го как си отива и как го гушкаха преди да го вземат, макар и само едно болно тяло.
🙏
Преждевременното раждане на сина ни. Още като ми се спукаха водите започнах да се притеснявам, но като се роди 1110 грама, с главичка колкото портокал, направо рухнах. Питахме се ще оцелее ли, дали ще може да вижда, да чува, да ходи. Вече е пълнолетен и здрав като бик засега, но ужасът от преживяното няма да го забравя. На всички професионалисти - акушерки, гинеколози, медицински сестри, рехабилитатори, очни лекари, невролози, специалисти по образна диагностика и много други ще съм им благодарна до края на живота ми.
Да сме живи и здрави дано! Всичко друго се оправя
Да сме живи и здрави дано! Всичко друго се оправя
Борбата месеци наред докато бях бременна и накрая загубата на бебето ми по най-тежкия начин. А като знам през какво преминах за да забременея... Това беше ада в живота ми, дано свърши скоро това нещастие.
Смъртта на майка ми и месец по-късно на баща ми, с 6-месечно бебе. Бях толкова в ступор, че мъжът ми плачеше вместо мен. Кошмарен период - най-голямото щастие и най-голямата мъка в едно.
Най-тежкият беше, когато трябваше да направя избор: "детето ми или баща ми?". Бях на ръба, незнаех на къде да поема, тати умираше, а детето беше много болно. Направих избор, за който много хора ме осъдиха- избрах баща си. Мм си пусна отпуска да гледа детето, а аз отидох при тати. Всеки ден благодаря на Бога, че ме съжали и баща ми, както и детето се оправиха. Но, аз още се тормозя от избора си, сега бих направила същото, колкото и да е странно ...
Живота ми все е бил нареден. Нямала съм преживявания на смърт на близки или тежки моменти .
До момента на токсична любов влязла ненадейно в живота ми . Страшна душевна болка имах . Сега съм сама , но понякога тази болка в сърцето ми напира с много сълзи . Явно още тая нещо въпреки трите години раздяла вече .
На фона на вашите случки , моята е преживяема, но просто исках да споделя .
До момента на токсична любов влязла ненадейно в живота ми . Страшна душевна болка имах . Сега съм сама , но понякога тази болка в сърцето ми напира с много сълзи . Явно още тая нещо въпреки трите години раздяла вече .
На фона на вашите случки , моята е преживяема, но просто исках да споделя .
Когато майка ми ме подготвяше как ще напусне семейството и всяка вечер към 7 часа започваше да ми говори, а аз бях на 11, започвах да плача и после получавах ужасни мигрени. Никога не съм имала мигрена, само тогава.Това беше една тайна която аз трябваше да пазя за нея. Тя направо ме уби тогава. Струва ми се, че тази агония трая няколко месеца, докато накрая просто не ми беше останало нищо и исках тя да се маха вече.
Порочния кръг в който се опитвах да помогна на наркоависимия ми брат, но имах чуството ,че затъвам с него. За мен беше "невъзможен" човек, енергиен вампир. Чувствах се смачкана психически и много манипулирана .
