Ми аз не работя от 3г.Мъжо така искаше.Но съм сигурна, че ако го нямаше, щях да се справя и сама.Преди да се е появил той, да не би някой друг да ме е гледал, а?Сама съм се оправяла винаги.
- Публикувана: 10 ян. 2007, 09:55 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2007, 00:00 ч.
Един парично-любовен въпрос
Сега да, защото само аз работя. 
После няма да е така - той ще взима доста повече от мен и предполагам, че каквато съм глезла, ще изпадна в зависимост.Мога да работя, мога и да не работя. Ако се налага - ще работя. Ако не се налага - предпочитам да не работя.
За собствения фонд - не. Както не е противоестествено и мъжът да има такъв. Даже е по-добре така, вместо да харчат за глупости от общите пари, които са за дома.
После няма да е така - той ще взима доста повече от мен и предполагам, че каквато съм глезла, ще изпадна в зависимост.Мога да работя, мога и да не работя. Ако се налага - ще работя. Ако не се налага - предпочитам да не работя.
За собствения фонд - не. Както не е противоестествено и мъжът да има такъв. Даже е по-добре така, вместо да харчат за глупости от общите пари, които са за дома.
А противоестествено ли е според вас жената да има смой личен и таен паричен фонд?
Не в симсъл да се заделят джобните за някакви лични покупки, а да има солидни спестявания зад гърба на партньора...Нещо като " бели пари за черни дни "
От 18-годишна сама се грижа за стандарта си.
Хич не ми е било лесно, и сега не ми е, но пък другото - да изпадна в тотална финансова зависимост винаги ме е ужасявало
.
Така съм научена, така и свикнах.
Сама се справям, сама с дете - също бих могла, но определено ще ми е доста по-трудно; най-вече откъм време, защото не мога да си позволя да спра работа, това би означавало край на справянето.
В това отношение съм зависима само от здравето и силите си, дано ги имам по-дълго време
.
На финансите на скъпия гледам да не разчитам; естествено, че имаме общи разходи и т.н., но както издръжката на бившата му жена и децата са си изцяло негова грижа, така и разходите по поддръжката на имотите ми си е изцяло моя (примерно).
Но
Хич не ми е било лесно, и сега не ми е, но пък другото - да изпадна в тотална финансова зависимост винаги ме е ужасявало
. Така съм научена, така и свикнах.
Сама се справям, сама с дете - също бих могла, но определено ще ми е доста по-трудно; най-вече откъм време, защото не мога да си позволя да спра работа, това би означавало край на справянето.
В това отношение съм зависима само от здравето и силите си, дано ги имам по-дълго време
.На финансите на скъпия гледам да не разчитам; естествено, че имаме общи разходи и т.н., но както издръжката на бившата му жена и децата са си изцяло негова грижа, така и разходите по поддръжката на имотите ми си е изцяло моя (примерно).
Но
...любовно-емоционално-сексуално сме ужасно зависими...
А противоестествено ли е според вас жената да има смой личен и таен паричен фонд?
нищо противоестествено не виждам в личния фонд, но защо трябва да е таен?
Не в симсъл да се заделят джобните за някакви лични покупки, а да има солидни спестявания зад гърба на партньора...Нещо като " бели пари за черни дни "
