Публикувана: 10 ян. 2007, 10:41 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2007, 18:41 ч.

Манипулират ли ви бебоците?!

1 209
26
1

# 15 10 ян. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 155

Не знам дали е манипулиране или просто много силна зависимост от майката. Давид плаче много рядко, но пък за сметка на това щом ме изгуби от поглед става неспокоен и намусен. Дори съм си правила експеримент: скривам се в коридора и той почва да мрънка. Щом му се покажа и веднага започва да се смее. Разнасяме се из целия апартамент, защото е спокоен само, когато съм наоколо. Доста е натоварващо понякога, когато имаш да свършиш още един куп неща. Пък дори и да нямаш, човек има нужда от глътка спокойствие. аз лично се надявам, когато започне да седи и да се заиграва да се промени положението.
Макар че, не отричам приятно-гъделичкащо ми става от тази ОГРОМНА БЕБЕШКА ЛЮБОВ КЪМ МЕН! Laughing

# 16 10 ян. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 817

На възрастта на твоето дете Тоника правеше абсолютно същите неща. Струва ми се, че просто иска да си с него постоянно, и да не те губи от поглед. След време , когато започне да седи и след това да върви нещата ще се поуспокоят малко. Тогава пък започва великото дърпане на ръката на мама и желание да те води на всякъде със себе си.

# 17 10 ян. 2007, 14:46 ч.

Мнения: 1 101

Определено се опитват. Особено по-големите, които вече разбират че плача и тръшкането имат резултат. Друг е въпросът дали им позволяваме опитите им да бъдат успешни Wink

# 18 10 ян. 2007, 15:05 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Не съм забелязала да ме манипулират(като бебета). Когато са искали близостта ми и помощта ми - не съм отказвала и не съм оставяла да видя до кога ще им омръзне да реват. Затова съм аз - да помогна на бебето си, което не умее все още нищо.

# 19 10 ян. 2007, 15:29 ч.

Мнения: 1 866

Опитват се, да!
И аз се опитвам да не се поддавам доколкото е възможно, разбира се. Решението е да се търси начин да бъдат разсеяни и да се подхожда колкото се може по-спокойно и ведро в ситуацията, иначе съм забелязала, че като се изнервя колкото повече бързам да го успокоя, толкова по-зле става положението. Ей сега го приспах, но пробвах да не го люлея в люлката, а го сложих в леглото, скрих се от погледа му и започнах да му пея тихичко. И той заспа учудващо бързо. По този начин гледам да не го правя много зависим от мен като го разнасям на ръце или го люлея до откат. Трябва да се търсят разни хитринки и то непрекъснато, защото бебоците са ни много умнички и са по-изобретателни от нас що се отнася до това да разиграват мама Heart Eyes

Така или иначе ще порастнат и ще забравим бързо за тези "проблеми".

# 20 10 ян. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 081

Много ви благодаря за отговорите-макар и разностранни, във всеки има по много надежда, че всичко е временно и дечицата ни просто имат нужда от обич:) Аз се зареждам с повече търпение, и почвам да манипулирам бабите вместо да говорят на бебешки и да се лензят на малкия, да хващат стирките и ютиите.

# 21 10 ян. 2007, 16:24 ч.

Мнения: 355

Не бих го нарекла манипулация. Просто все още е силно зависим от теб. И нашият пети месец беше кошмарен - не искаше в количката, не искаше да е сама, не можех и за секунда да я оставя, спеше по много малко. Като навърши шест месеца започнах да я слагам седнала и нещата се промениха, а и тя захитря, започна да си играе с играчките и до сега с всеки изминал месец става по-самостоятелна.

Малко търпение и ще мине този труден период.

# 22 10 ян. 2007, 17:10 ч.

Мнения: 1 382

Цитат на: desiteam в ср, 10 яну 2007, 15:31

Аз се зареждам с повече търпение, и почвам да манипулирам бабите вместо да говорят на бебешки и да се лензят на малкия, да хващат стирките и ютиите.

Ха-ха, добра идея Peace

# 23 10 ян. 2007, 19:30 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Ако човек мисли за това като манипулация, се поставят основите на една борба за надмощие, която прави периода между първата и втората година кошмарно гаден и за двете страни Confused

Погледнато от друга страна - че бебето изразява нуждите си, а не капризи (на тази възраст то изпитва непреодолимо желание да се учи и да изследва света около него, което става най-добре в ръцете на мама и в движение - т.е. въобще не става въпрос за капризи и манипулация, а за нещо важно за развитието му), нещата се преживяват много по-спокойно и хармонията между мама и бебе се запазва. Има куп неща, които помагат в тези периоди - слинг или кенгуру (когато има работа за вършене или не иска да е в количката), шезлонг, сложен до мама, докато тя върши нещо и същевременно говори и подава неща на бебето. При сина ми най-успешно беше да го тътря из цялата къща с количката, в която беше достатъчно високо, за да може да вижда наоколо, и достатъчно близо до мен, че да се чувства спокоен, без да е в ръцете ми - а можех и да го люлея с крак, докато върша нещо.
Планът да натовариш с домакинската работа бабите, за да имаш повече време и търпение за бебето, е супер и със сигурност ще те улесни Laughing

# 24 11 ян. 2007, 16:06 ч.

Варна
Мнения: 90

Мен от сега ме разиграва с биберон-залъгалка. Давам му го, млъква и докато се обърна, вече го е изплюл и пак си го иска. И така може и десетина пъти... иска постоянно да съм до леглото му. Другото, което прави - като го приспивам и той започне да се унася, но не е заспал дълбоко, аз си затрайвам /млъквам, или пък му отпускам ръчичката и т.н. /, а по някое време той отваря очички да провери дали още съм там. Ако ме няма, лоша работа. Всичко започва отначало. Дали това е манипулация - не мисля, просто иска вниманието ми. Но когато започне да разбира, съм сигурна, че ще започне и да ни манипулира, колкото и грозно да звучи...

# 25 11 ян. 2007, 16:43 ч.

Мнения: 4 428

И за мисля, че се отипват, пък ако мине номера, както се казва Mr. Green

Но зависи от гледната точка. Познавам много майки, а и тук има мнения, че нуждата от непрекъснато внимание си е нормална и не трябва да се пренебрегва.
И аз съм съгласна с това мнение, но до 70% Оставям едни 30%, които според мен са нужни, за да не се превърнем в играчки в ръчичките на дечко. Детето от малко трябва да се научи, че не всичко се постига с рев и тръшкане и не винаги ще получава това, което иска на секундата.
Маги в момента е на етап, в който не понася да съм далече от нея. Само да изляза от стаята и рееев. Но съм забелязала, че това е през седмицата, когато съм на работа. Събота и неделя е по-спокойна в това отношение. Когато ревне така, не винаги мога да хвърля всичко и да се върна при нея. Така, че се налага да поизчака малко. Хубавото е, че тя щъка навсякъде, така че може да ме следва, като кученце навсякъде Laughing

И най-обича да ми се увеси на крачола на панталона и така да си седи Laughing