Бе да, нещо тъй е с панелките.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
Никога; доброволно, за собствена изгода не бих лишила детето си, от това което съм имала аз.
Кашата идва още от дефинициите:
заможен: който е достатъчно богат, за да живее добре
богат: който има в голямо количество материални блага
"живее добре" и "голямо количество" са толкова субективни понятия, че всеки може да се определи или не като такъв според в каквото настроение е в момента.
заможен: който е достатъчно богат, за да живее добре
богат: който има в голямо количество материални блага
"живее добре" и "голямо количество" са толкова субективни понятия, че всеки може да се определи или не като такъв според в каквото настроение е в момента.
Имущество за около милион лева, ама стандартна заплата заможен ли е или беден?
Здравейте,
знам, че заглавието може би звучи провокативно, но не пиша тук с някаква гадна или провокативна цел. Искам да разбера какви са мотивите на жените (пък и на мъжете, ако има такива тук), които искат да имат деца. Аз съм жена на 23 години и колкото и да се опитвам да харесам идеята, не ми се получава. За мен децата не са нещо свързано с любов и не мога да си представя да обичам някого, само защото е мой ген и моя кръв. По тази логока трябва и цялата рода супер много да я обичам, защото там тази генетична близост е супер силна, но знаем, че не е така. За мен децата са по-скоро един вид дълг и отговорност (към родината), но в никакъв случай просто радост - все пак грижите и проблемите са доста. А и децата са си съвсем различни хора, които може и изобщо да не ти приличат на характер. Така че, наистина не разбирам в какво точно се състои желанието да имаш биологични деца.
Може би ми е сбъркано мисленето и предполагам, че ще има някои възмутени хора, но повтарям, че не се опитвам да дразня, а просто искам да видя други гледни точки.
Благодаря предварително.
допълнение : Благодаря за всички отговори, чета всичко
знам, че заглавието може би звучи провокативно, но не пиша тук с някаква гадна или провокативна цел. Искам да разбера какви са мотивите на жените (пък и на мъжете, ако има такива тук), които искат да имат деца. Аз съм жена на 23 години и колкото и да се опитвам да харесам идеята, не ми се получава. За мен децата не са нещо свързано с любов и не мога да си представя да обичам някого, само защото е мой ген и моя кръв. По тази логока трябва и цялата рода супер много да я обичам, защото там тази генетична близост е супер силна, но знаем, че не е така. За мен децата са по-скоро един вид дълг и отговорност (към родината), но в никакъв случай просто радост - все пак грижите и проблемите са доста. А и децата са си съвсем различни хора, които може и изобщо да не ти приличат на характер. Така че, наистина не разбирам в какво точно се състои желанието да имаш биологични деца.
Може би ми е сбъркано мисленето и предполагам, че ще има някои възмутени хора, но повтарям, че не се опитвам да дразня, а просто искам да видя други гледни точки.
Благодаря предварително.
допълнение : Благодаря за всички отговори, чета всичко
Но все пак от сърце казвам, че си струва, Все пак малките хора ще пораснат и ще си бъдем опора в живота взаимно! ✌🏼
Искрено се надявам да не се налага нито аз да бъда опора на сина ми след определена възраст, нито той да ми бъде опора. Ще се обичаме, подкрепяме и всичко, но в някакви разумни граници.
Аз съвсем откровено си казвам, че колкото повече расте синът ми, толкова повече енергия изисква от моя страна. До първи клас беше песен положението, после нещата започнаха да се усложняват, а сега на прага на неговия пубертет е някакво безкрайно ежедневно изтощително шоу. А не че детето е нещо криво, лошо, невъзпитано. Ей вчера се връщам от родителска среща - не спряха да го хвалят. У дома обаче нещата се случват по друг начин. Отделно, че колкото повече растат, толкова ангажиментите им се увеличават, усложняват и много често изискват участието на родителя.
Аз съвсем откровено си казвам, че колкото повече расте синът ми, толкова повече енергия изисква от моя страна. До първи клас беше песен положението, после нещата започнаха да се усложняват, а сега на прага на неговия пубертет е някакво безкрайно ежедневно изтощително шоу. А не че детето е нещо криво, лошо, невъзпитано. Ей вчера се връщам от родителска среща - не спряха да го хвалят. У дома обаче нещата се случват по друг начин. Отделно, че колкото повече растат, толкова ангажиментите им се увеличават, усложняват и много често изискват участието на родителя.
Аз затова не поемам ангажименти извън училищния двор. Имаха спортни занимания там - хубаво, записах я. Но да я водя до някъде си на спорт другаде? Казвам - като почнеш да ходиш сама, се записвай където искаш. Но да те водя аз - не, мерси. Засега така. Трети клас. Срещу частните уроци съм абсолютно против. Така че животът ми не е толкова сложен.
Спортът развива много характера и социалните умения, особено в колективен спорт като футбол, баскетбол и др. Също учи на дисциплина, самоконтрол и ред други неща, въобще не е свързано непременно с амбиции за професионален спортист по-късно. Ако имате възможност по-добре на спорт, от колкото затрупване с уроци и частни учители.
Синът ми тренира хокей на трева. А в Белгия, в която живеем, не може просто така да тренираш - от осемгодишен си част от клуб, отбор и ходиш всеки уикенд на мачове (освен тренировките през седмицата. Добре че Белгия е малка, равна и с магистрали до навсякъде. На мен не ми тежи да го водя, развозвам, чакам и прибирам. За толкова години съм научила в кой от ресторантите на стадиона е най-добрият уайфай за работа и само като ме видят, вече ми носят кафето и тортата. Ходи на български, но часовете са онлайн и на екстра хелп по математика в училище. И от време на време на психолог. Но през годините е ходил три години по два пъти седмично на логопед и четири години пак два пъти седмично на психомоторна кинезитерапия. Всичко това си е време, усилия, доработване по нощите от моя страна. При мен го има и това, че го гледам сама, т.е. няма друг, който да го води.
Постът ми не беше оплакване, а беше свързан по-скоро с предишния, че децата растат и няма да са винаги залепени за нас. Така е, ама това ще се случи след известен брой години. И то ако сме успели да ги направим независими. Едно време се чудех на приказката ‘малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми’. Баш така си е.
Постът ми не беше оплакване, а беше свързан по-скоро с предишния, че децата растат и няма да са винаги залепени за нас. Така е, ама това ще се случи след известен брой години. И то ако сме успели да ги направим независими. Едно време се чудех на приказката ‘малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми’. Баш така си е.
Едно време се чудех на приказката ‘малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми’. Баш така си е.
При всяко дете и всеки родител е различно. Моите деца бяха чудовища като малки, но преди пубертета се кротнаха и двете и сега са като мушички. За мене пубертетът им беше най-приятната възраст отпреди пълнолетието. Сега са още по-примерни и направо прекрасни.
И на мен ранната детска възраст ми беше най-изтощителна и натоварваща. С големия имах ядове и в началното училище, ама се оправихме.
От както са по-големи, определено са ми по-малко ядовете или естеството им е различно и просто не ме натоварват чак в такава степен.
Иначе който е против частните уроци е добре да приеме, че той ще трябва да отделя време за подпомагане на подготовката на детето. Не че няма деца еднорози, ама са точно това - еднорози и пак има някой, от когото са напътствани и подпомагани. Просто с тях нещата се случват по-лесно.
От както са по-големи, определено са ми по-малко ядовете или естеството им е различно и просто не ме натоварват чак в такава степен.
Иначе който е против частните уроци е добре да приеме, че той ще трябва да отделя време за подпомагане на подготовката на детето. Не че няма деца еднорози, ама са точно това - еднорози и пак има някой, от когото са напътствани и подпомагани. Просто с тях нещата се случват по-лесно.
При мен е като при Нединка, ранната детска възраст беше приказка, а пубертета е зор. Той започна и рано. АЗ не плащам пари за частни уроци, не защото не искам, а защото моето дете не желае да ходи, но помагам и хич не е лесно. Не е в някакво елитно училище, за да й е трудно, но не иска да учи сама и затова всяка вечер сядам с нея. В девети клас е, за да й обясня урока, трябва първо аз да го разбера. Може би има и значение, че като малка си я гледахме двамата с баща й, а сега сме сами и затова ми е по-трудно. Майките с невъзможни бебета и тодлъри, вероятно вашите в пубертета ще се кротнат, прави ми впечатление, че обикновено има такава закономерност.
Моите са ходили през годините на каквото са пожелали - рисуване, плуване, акробатика, гимнастика, танци, не ги и помня всичките. Отделно на извънкласен английски (това по мое желание). Без допълнителен спорт за мен е неприемливо. Самата аз не съм спортна натура и не виждам нито един плюс от това. Та поне при децата гледам да не го допусна
За всякакви уроци - Уча се и частни уроци и занимални. Нямам време, желание и нерви да помагам с учене, да обяснявам задачи, да пиша теми. Правила съм го, когато е било моето време. Сега го правя по изключение и нередовно с децата. Нямам дарба за учител.
За всякакви уроци - Уча се и частни уроци и занимални. Нямам време, желание и нерви да помагам с учене, да обяснявам задачи, да пиша теми. Правила съм го, когато е било моето време. Сега го правя по изключение и нередовно с децата. Нямам дарба за учител.