Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
Последно мнение: 13 март 2024, 10:14 ч.

Защо искате деца ?

28 646
923
1

# 45 21 май 2023, 09:37 ч.

Мнения: 6 651

Проблеми със здравето може да са налични , може да се появят ... човек никога не знае, но женската профилактика си е задължителна. За разлика от всичко друго.
Супер са си децата. Докато ги чакаш да играят тенис се записваш и ти на един час и се научаваш, докато ги водиш на ски се научаваш и ти или опознаваш планини и курорти и т.н. си намираш интересни хобита и се разнообразяваш много. Също доста запознанства и то понякога с много интересни хора се случват покрай децата. Но децата изискват доходи, дом и сигурност. В днешното общество и с днешните работодатели и със свтовните събития аз лично не бих проточвала тази зависимост от обществото дълго . Т.е. за мен около 25 г. родител на 2 деца т.е. да ги избуташ в собствен път и двете ... е напълно достатъчно да си даваш зор, да бъдеш зависим. След това и преди това можеш да си поне малко само за себе си и да нямаш нужда от много

Последна редакция: нд, 21 май 2023, 10:09 от bella-ciao

# 46 21 май 2023, 09:46 ч.

Мнения: 14 802

На 36 съм. За мен създаването на деца е естествено продължение на любовта между двама души. Деца съм искала винаги, но при липса на подходящ партньор не мисля, че е особено редно да раждам.
Деца от патриотични чувства за мен е признак за изключителна липса на интелект и такива хора мисля, че не трябва да се размножават, защото няма да отгледат качествени личности.
Също не съм съгласна, че раждане на 35+ означава непременно проблеми. Хората не се оказват репродуктивно ощетени за един ден или даже месец-няколко, а са си били такива винаги. Просто като не опитват за бебе до 35, то не знаят, че имат проблем, а от друга страна не всеки разполага със чужди средства, мама, баба и прабаба на разположение, че да има дете на 20.

# 47 21 май 2023, 10:05 ч.

Мнения: 573

И аз като Iris и Vondito винаги съм обичала деца. И покрай мен имаше много бебета като малка, бях най-голямото дете в двата рода, имах много малки братовчеди и братовчеди и знаех какво е бебе
Винаги съм знаела, че ще имам поне едно, а мечтаех за 3. Но никога не съм държала да се размножа, мисля че бих могла да гледам и осиновени деца. А и мислех имането на деца, за нещо, на което му е времето по-натам. За първи път изпитах желание да забременея точно на 23, защото се влюбих лудо. Но бях завършила преди година висше образование, работех добре платена работа, вземах заплата повече от баща ми. Но за щастие не се получи и по-добре, тъй като с този човек се разделихме, родих на 35. Аз пък ще споделя, че не харесвам тинейджъри, единствено моята тийнка си обичам.

# 48 21 май 2023, 10:36 ч.

София
Мнения: 3 387

Никога не съм мислила за децата като дълг за родината, това е тотален абсурд. За нас с ММ децата са продължение на нас, израз на нашата любов, завършек на нашето семейство.
Мъжът ми ме хвана на 23г, 3-4м преди рождения ми ден и още тогава знаех, че с този човек ще имам деца, усещах го и го исках. Месец след навършване на 25г се роди синът ни. По-чиста любов не може да получи човек, но го разбира едвам когато го преживее. Да, често ни изкарва от релси, съобразяваме се с още един човек, който си има свои настроения, желания и т.н., но чистата радост от най-дребните неща и това да кажа най-искрено “обичам ви” си заслужава всички изпотрошени нерви и безсънни нощи. Вече обсъждаме второ (не че някога е било под въпрос дали ще има) и определено мисълта ми е че така ще се чувстваме завършени като семейство. ММ прави уста и за номер 3, но засега аз съм по-скоро клоняща към 2 деца (нещо покрай нас много хора са в чакане или вече с трето и се влияе). Обичам големи семейства, но дали нашето ще е такова не знам.

# 49 21 май 2023, 10:39 ч.

Мнения: 5 205

Като по-млада понякога съм си представяла, че имам дете (осиновено, това е единственият приемлив вариант за мен). По-късно си дадох сметка, че не съм го искала наистина, а по-скоро е било стремеж да бъда като другите, а не отхвърлена и изолирана. Сега вече не ми е проблем открито да заявя, че не съм като повечето хора, не ме е страх кой как ще реагира.

# 50 21 май 2023, 10:42 ч.

Мнения: 3 841

Цитат на: bell_87 в нд, 21 май 2023, 10:39

То и не трябва да те е страх! Никой няма право да ти казва как да си живееш живота- той си е твой!

# 51 21 май 2023, 10:44 ч.

Мнения: 5 205

Не знам как е при другите, аз като по-млада бях по-неуверена в себе си и имах по-голяма нужда от чуждото одобрение. Вече не е така.

# 52 21 май 2023, 10:46 ч.

Мнения: 6 171

На мен от години не ми пука особено за чуждото одобрение. Като по-малка много се впечатлявах.

# 53 21 май 2023, 10:48 ч.

София
Мнения: 13 031

Никога не ми е пукало за чуждото мнение. В противен случай надали щях да имам 5 деца, че и с 23 г. разлика между първото и последното.
И без деца нямаше да ми пука.
Чуждото мнение е единствено клюкарско. Нищо повече, защото нито някой друг ти живее живота, нито ще ти даде ръка/рамо при истинска нужда.

# 54 21 май 2023, 10:48 ч.

Мнения: 14 802

Боже, чуждо мнение. Аз винаги съм искала 4 деца, хората реагираха с ти си луда. Накрая нямам нито едно на възраст, на която мога да имам дете в начално училище...или да се нервирам със седмокласник.

# 55 21 май 2023, 10:49 ч.

Мнения: 4 752

Никога не съм се замисляла защо искам да имам дете. На 23 години едва навлизах в трудовия живот и идеята за деца не ми е минавала през ума. Към 30 години, със стабилна работа, прилични доходи, собствено жилище и обходила една не малка част от Европа-та, започнах да мисля за дете, родих на 33 години след едно преждевременно раждане година по-рано, завършило ясно как.

И днес - 10 години по-късно, не знам защо съм искала дете. Нещо биологично сигурно. А може би исках да дам на някого цялото щастливо детство, което имах, че дори и повече. Или по-малко и от двете.

Моят син успява да предизвика у мен емоции (и положителни, и хич не), които не съм и предполагала, че мога да изпитам. Щастлива съм, когато той е щастлив, гордея се с успехите му, но понякога, а с наближаването на пубертета и доста често, ми иде да му изям ушите. Обичам да пътуваме заедно, да ходим на кино, да караме колело, да се забавляваме. Но същевременно се радвам когато мога да отида на кино и с приятелки или по друг начин да се разделим дори за няколко часа. Като характери сме тотално различни и благодарение на това мога да видя и една друга гледна точка за нещата, демек обогатявам се. Но невинаги е лесно - било то заради възрастта или характера, или света, в който той расте и възможностите, които хем има, хем не му се предлагат съвсем на тепсия.

# 56 21 май 2023, 10:53 ч.

Мнения: 5 205

Под "чуждо одобрение" нямам предвид всеки срещнат, а хора, които съм усещала близки и са имали значение за мен. Бях склонна да им казвам каквото искат да чуят, за да не ги разочаровам.

# 57 21 май 2023, 10:59 ч.

Мнения: 6 651

bell_87 явно не си се оттървала съвсем. Аз лично обаче бих леко внимавала да не се стига до другата крайност ... за да не се оставя на течението от другите ... плувам безсмислено наобратно. Нещо като да живееш на инат. В смисъл с емоциите трябва много да се внимава. Особено ако има предистория