Е, те мъжете за друго може да не се сетят, но за опасността им жена им да хукне с Пешо и Гошо винаги ще имат едно наум.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
Като оставим доверието в мъжа и пенсията, трябва мързелът ми е да по-силен от желанието ми за по-висок стандарт на живот, че да се съглася мъжът ми да взима примерно 3-4000 лв и да ме издържа, а да не взимаме заедно да кажем 6000, че да си ги харчим. Че той като плати ипотека, лизинги и други кредитчета, ток, вода, гориво, храна, лекарства и други битови сметки, колко ще ни остане? 100 лв да си купя нови гащи тоя месец и 100 лв да излезна с приятелки другият? Уау, каква оферта.
Тук съм съгласна за "провайдърството" ама с достатъчно пари, плащане на всички осигуровки, (а не подхвърляне на смешни подаяния) плюс пари за собствен харч. Това със заплата от 3000 лв. никой мъж не може да го постигне, особено ако в картинката има и намесени деца.
Да живееш като куче само и само да си седиш вкъщи не е оферта.
Има огромна разлика от това дали си със супер богаташ или обикновен мъж, който цял живот ще ти напомня как те е взел с два куфара дрехи ли беше?! Да едно такова пресмятане на даване на пари от не особено богат мъж после винаги ти излиза през носа...
Да живееш като куче само и само да си седиш вкъщи не е оферта.
Има огромна разлика от това дали си със супер богаташ или обикновен мъж, който цял живот ще ти напомня как те е взел с два куфара дрехи ли беше?! Да едно такова пресмятане на даване на пари от не особено богат мъж после винаги ти излиза през носа...
Ами мен всъщност ме кефи да изкарвам пари 
Още повече ме кефи свободата да ги харча.
Още повече ме кефи свободата да ги харча.
Ами мен всъщност ме кефи да изкарвам пари Още повече ме кефи свободата да ги харча.
Още повече ме кефи свободата да ги харча. Мен пък ме кефи да харча чужди пари, ама не е дадено на всеки. Трябва да си бачкам.
Ами мен всъщност ме кефи да изкарвам пари Още повече ме кефи свободата да ги харча, без да трябва да се отчитам на някого 
Още повече ме кефи свободата да ги харча, без да трябва да се отчитам на някого Пълно е с прегорели, изнервени, нещастни хора, които бачкат и се стресират от това, вместо да се кефят. И пак едвам смогват да си платят сметките (вкл. на Запад).
Особено пък по-младите. В Туитър и Тик-Ток е пълно с видеа от разни млади колежанки, които като почнат работа се оплакват "Абе вие как въобще намирате време за нещо като работите? Сутрин ставам в 7, излизам в 8, свършвам работа в 18, прибирам се в 19, докато се наям и оправя нямам време ни за фитнес, ни за шопинг, ни за дейтинг, егати живота!"
Може би са просто разглезени...
Социология и статистика не са едно и също. Има социология, която е сбор от история, философия и психология - това съм учила аз в СУ. Има и икономическа социология, отделна специалност част от икономически университети и факултети. Емпиричната социология, т.е. сондажи и проучвания ди е микро дял, занаят, който също ползва методи от статистика и математика, но не е статистика. Казвам го, защото сега загрявам драмите с мен, статистиките, числата и данните. Извинявам се за офтопика, но нека никой не гледа на мен като на НСИ или друга нейна братска служба. Все едно по каква тема.
А щастието е краткотрайно, често само миг, но и доволството за всеки е нещо различно. Повечето хора ходят на работа, за да си плащат сметките. Малко професии носят дълготрайно удовлетворение и ежедневна радост.
А щастието е краткотрайно, често само миг, но и доволството за всеки е нещо различно. Повечето хора ходят на работа, за да си плащат сметките. Малко професии носят дълготрайно удовлетворение и ежедневна радост.
Моето мислене пък много се трансформира. Като бях малка, ми се виждаше, че колкото и интересна работа да има човек, 90% от хората не правят нищо кой знае колко велико. Виждаше ми се, че няма нищо по-хубаво от това майката да е с децата си колкото се може повече време докато растат, пък било то и да остане доста назад в кариерата, че дори и да остане без кариера. После обаче пораснах, започнах да имам връзки, говорих си с познатите си мъже и се сблъсках с реалността - никой мъж около мен няма нито желание, нито възможност да предостави "провайдърство" в пълния смисъл на тази дума. В най-добрия случай казват, че ще дават пари на жената за лични нужди - и нищо повече. Заговори ли се за нещо по-сериозно като това да се намери решение за осигуровките и пенсионния стаж, та дори и възможност жената да спестява, някаква форма на "заплата" да има - всички гледат като паднали от Марс. И някъде в простраството витаят неизказаните думи - "как да те осигуря, като можеш да избягаш с Пешо и Гошо?" Ами, явно ще си работя, и без това ми харесва и ми се отдава много повече от домакинстването.
Животът на бабите ми (все домакини) не ви го хваля. Чистене и готвене, пране и пазаруване и спестяване и броене на всеки лев, защото дядовците ми, въпреки че заплатите им са били добри, пак не са успявали да издържат 4-членно семейство, така че да остава. Естествено нон-стоп отчет къде са отишли парите и що си купила толкова скъпо сирене. Ресторанти, театри, концерти, екскурзии? "Абсурд, ти да не си хванала Господ за шлифера." И пак казвам, това хора с добри доходи, няколко имота и помощ от техните родители.
Винаги са оставяли впечатлението у мен, че жените управляват парите. Наскоро разбирам, че мъжете си кътали винаги пари "за черни дни" и жените всъщност управляват това, което мъжете са им дали да управляват.
Винаги са оставяли впечатлението у мен, че жените управляват парите. Наскоро разбирам, че мъжете си кътали винаги пари "за черни дни" и жените всъщност управляват това, което мъжете са им дали да управляват.
Наскоро разбирам, че мъжете си кътали винаги пари "за черни дни" и жените всъщност управляват това, което мъжете са им дали да управляват.
Именно
Не знам какво себеуважение бих имала, ако някой си къта пари, а аз седя без спестявания и ми говори, че това си е напълно в реда на нещата, понеже не работя. Ама иначе ми казва, че няма повод да се притеснявам, ако слушКам и не бягам с Пешо или Гошо, всичко ще е наред и дори без лични спестявания, ще съм подсигурена, понеже ТОЙ е спестявал. Смешна история.
Разбира се, че да живееш като крепостник с подаяния колкото ти подхвърлят не е живот. Да даваш отчет за всяка стотинка или защо си отишла на фризьор (за какво ти е, като само седиш вкъщи)? Това не е със сигурност онова за което говорим и ако съм поставена пред такъв избор или да работя то със сигурност ще работя. Тук нито една жена не би се съгласила на подобно нещо.
Така си е, лошото е, че всичко, различно от подаяния, се вижда като скандално в очите на мъжете. Сега пък се е народило някакво половинчато провайдърство - уж жената ще поработва лекичко, с по-малка заплата, мъжът ще дава повече пари от нея, пък тя ще набляга на децата и домакинството повече от него. Да, ама не - то веднъж отидеш ли на работа, няма лекичко, 8 часа работно време са си 8 часа, това дали взимаш 900 или 9900 лв не е от особено значение, накрая на деня си грохнал.