Защо искате деца ?

  • 70 819
  • 2 683
  •   1
Отговори
# 2 640
  • Мнения: 4 580
Нека пак да напомня за недоразбралия Криско, че в примера се дават онези години, когато 1$ беше хиляди лева и една пенсия стигаше за 2 хляба и 3 кисели млека. Това бръщолевене е уморително и ако продължаваш да празнословиш, ще те докладвам за оф топик и спам
Че докладвай ме като искаш - пък да изтрият каквото не е по темата.
В които и години да е било, тарифата на учителя е била спрямо дохода на родителите. Когато те вземаха заплати по $50, учителят трябва да е давал уроци по 50 цента - иначе кой ще си ги позволи?
Иначе и сега не е невъзможно да даваш половин заплата за уроци на децата си - ако изкарваш 2000 лева, а плащаш 2х седмично х2 предмета х50 лв. за двоен час, прави кажи-речи половин заплата месечно. Въпросът е какъв е смисъла - ако подготвяш детето си за някаква професия, където ще изкарва 10 бона, може и да има смисъл да се лишаваш заради него.
А ако и то ще изкарва някой ден 2000 лв. с тази професия - ако е средно-статистическа - по-добре да си учи колкото научи в техникума и да почне веднага после монтьор, плочкаджия, готвач, или фризьорка с по-добър доход.
Напълно сериозно го мисля, и на моите деца съм го казвал.
Нищо не пречи на човек да е културен и начетен, дори ако работи с ръцете си.

# 2 641
  • France
  • Мнения: 16 625
80те години също не се помнят с големи заплати. Нещо от рода на 200лв за вишист и 300лв за миньор. А 96-97 доларът стигна 3000лв в един момент. Беше наистина тежко за всички. Имах приятелки, които точно тогава кандидатстваха за гимназия и се правиха какви ли не финансови гимнастики.

# 2 642
  • София
  • Мнения: 16 221
По едно време айтитата бяха най-високо платени, сега с изкуствения интелект и наплива, нещата се променят. Утре нещо такова може да стане и с професиите тип майстори. Търсене и предлагане. А те постоянно се менят, не е нещо статично. Но попринцип тези професии не са най-приятните, дори да са високо платени. Като тираджиите. Има си причина за това - тежка физическа работа, рискова за здравето и други подобни. Затова и с пари, зорът не е голям.

# 2 643
  • Мнения: 4 580
Е те ако бяха леки и приятни, щяха ли да им плащат повече от другите?
Имам един познат багерист, няма да ти казвам колко изкарва. Не е ходил на частни уроци. Сигурно да копаеш с багера из разни кални дупки не е като да седиш на някое бюро с климатик, ама...
Според мен пък в бъдеще ще са по-перспективни точно професиите, свързани с физически труд и майсторлък, понеже всички се изхитриха да искат да седят на топло зиме (то и аз де).

# 2 644
  • София
  • Мнения: 16 221
Сигурно нямаше да им плащат повече, но не всички тежки и неприятни професии са добре платени, дори да са много нужни. Например, боклучии, санитари, болногледачи, социални работници и т.н. При майсторите сега има подем, но едно време мъжете са ги обучавали на тези неща и са ги вършели сами. В бъдеще как ще се развият нещата, не бих прогнозирала, но по всяка вероятност няма да са винаги в подем.

# 2 645
  • Мнения: 22 578
Винаги ще са търсени, както и хамалството, но не са за всекиго. Понеже съм в бранш, в който ползваме и такива услуги, мога смело да кажа, че мнозинството по-млади мъже не могат един стол да сглобят, камо ли някоя по-сложна мебел. Майсторите за монтажи са много търсени, това си е сложна и нелека работа и т.н,

# 2 646
  • Мнения: 25 516
Тези професии също си имат учене и то няколко години, професионални гимназии, висше... Човекът, който ни прави кухненските мебели е завършил НХА.

# 2 647
  • Мнения: 53 228
Като е толкова яко да си плочкаджия или монтьор ти защо не си такъв, а си учил?
На мен баща ми и майка ми не са давали половин заплата за уроци.
Това, което съм го учил, ако с него изкарвах толкова, че половината да трябва да давам за уроци - пък аз имам две деца, значи целия ми доход само за уроци да не стига - бих сменил професията. Защо не и плочкаджия и монтьор, и двете ми се удават (любителски разбира се, но с подготовка и опит мога да стана и професионалист).

Нито моите, нито пък аз съм давала. Но ако приемем, че един общ работник (само за известно време, не непрекъснато) дава половината си заплата за да може детето му да се изучи и после да има голяма заплата, аз мога само шапка да му сваля. За бащата това е жертва, но за детето е старт в живота на по-високо ниво.

# 2 648
  • France
  • Мнения: 16 625
Знам точно за такъв случай. Родителите са със семпли професии, но с големи лишения записаха сина в частна подготвителна школа за да си мине първата година в медицината. Тук е страшно сито. И той успя. Simple Smile Наистина са за възхищаване

# 2 649
  • Мнения: 19 651
Може да има изключения, но според мен професиите си вървят по семейна традиция. БНД е от семейство на шофьор и работничка в завод и на никой въобще не му е минало през ума, че той може да стане историк/ учител по история, а да не отиде директно в завода. А той обожава историята, цял живот си чете като хоби по тази тема и разказва супер интересно. Но някакси семейната програма е била "техникума, казармата, завода".
Съответно в семейство на висшисти никой не си мисли как детето му да стане дърводелец или багерист, освен ако не е съвсем отчаян от оценките му може би, а по-скоро мислят какво да учи и обикновено въобще не им хрумва за професия без висше.

# 2 650
  • France
  • Мнения: 16 625
Затова смятам, че родителите като цяло не трябва да се бъркат в изборите на детето. То най-добре си усеща къде му са силите и къде му е приятно.

# 2 651
  • Мнения: 53 228
Така си е, не ми е и хрумвало, че дъщеря ми ще бъде сервитьорка или продавачка в магазин, даже и секретарка или държавна чиновничка. Ама пък и моето гардже си даваше надежди, де Wink

# 2 652
  • Пловдив
  • Мнения: 28 070
При мен е като при Нединка, ранната детска възраст беше приказка, а пубертета е зор. Той започна и рано. АЗ не плащам пари за частни уроци, не защото не искам, а защото моето дете не желае да ходи, но помагам и хич не е лесно. Не е в някакво елитно училище, за да й е трудно, но не иска да учи сама и затова всяка вечер сядам с нея. В девети клас е, за да й обясня урока, трябва първо аз да го разбера. Може би има и значение, че като малка си я гледахме двамата с баща й, а сега сме сами и затова ми е по-трудно. Майките с невъзможни бебета и тодлъри, вероятно вашите в пубертета ще се кротнат, прави ми впечатление, че обикновено има такава закономерност.
9 клас? Не 3, не 5, а 9? Леле! Според мен нещо не е наред в ситуацията. Имам 8-класник, 10-класник и 12-класник, та децата ми се въртят точно около тази възраст в момента. От 8 клас нагоре не следя, не изпитвам, само изисквам. Естествено, ако някой дойде с конкретен въпрос се опитвам да помогна, ама при цирк "не мога да реша нито една задача от домашното" ще последва взрив.
Но признавам, децата ми ходят на частни уроци. Големия го докара до С2 сертификат по английски. И другите ще се докарат поне до С1. И не са пълни отличници, някои и отличници не са. И никой не е грозно закъсал в училище.

# 2 653
  • Мнения: 25 516
Когато има нужда и детето не ходи на уроци, родителите помагат, нормално е. Проблемът е по скоро, че не помнят нищо от гимназиалния материал и са по-зле от детето. Който знае и може, обяснява .

# 2 654
  • Мнения: 9 230
Някои знаят и могат, но ги мързи. Пък и къде по-лесно е да дадеш едни пари.

Общи условия

Активация на акаунт