От основното училище, в което учих (София, централен квартал), само четири деца от общо 95 във випуска отидохме в езикови гимназии. От тези четири, само едно момиче ходеше на частни уроци. И обратната информация - от класа ми в езиковата гимназия (22 човека) само едно момиче беше ходило на частни уроци. Говоря за кандидатстване в средата на осемдесетте. Изобщо не беше разпространено, дори се гледаше с лошо око на "частното". За сметка на това имаше много подготвителни курсове и подготвителни консултации, където бяхме по двайсетина деца накуп и просто решавахме задачи от сборници или развивахме темите и ги коментирахме. Нищо особено, и никакъв зор не е имало.
Но обстоятелствата тогава и сега са коренно различни. Сега можеш да научиш език на много други места и по много други методики, а и езиковите гимназии отдавна не са някаква компактна "добра среда", нито пък отварят кой знае какви възможности за след това. Въпреки семейните традиции в езикови гимназии (и колежи - баба ми и бабата на мъжа ми), моите деца избраха съвсем друг път, и не съжалявам за това. Времената се менят и трябва да сме адаптивни, в интерес на децата ни и тяхното бъдеще.
Но обстоятелствата тогава и сега са коренно различни. Сега можеш да научиш език на много други места и по много други методики, а и езиковите гимназии отдавна не са някаква компактна "добра среда", нито пък отварят кой знае какви възможности за след това. Въпреки семейните традиции в езикови гимназии (и колежи - баба ми и бабата на мъжа ми), моите деца избраха съвсем друг път, и не съжалявам за това. Времената се менят и трябва да сме адаптивни, в интерес на децата ни и тяхното бъдеще.
Толкова за даването на едни пари за безценни указания от някое светило. 
Дори бих била по-щастлива в сравнение ако се насочат към някакви социологии, философии, дизайнерства, филологии... но това съм аз. Не съдя другите.
