Защо искате деца ?

Аз да си кажа, че съм от всеки първи - кандидатствах и не влязох в езикова, не мога да се похваля, че съм влязла, без да уча. Но и на уроци не съм ходила в седми клас, мисля и че нямаше много такива, поне не помня връстниците ми да са ходили масово, вкл. онези, които влязоха в езикови гимназии, това в края на 80-те. Нямаше толкова много школи и курсове, имаше основно кръжоци в училищата или в междуучилищните центрове. Имало е със сигурност още тогава и учители, даващи частни уроци, но не беше така масово извънкласното учене.

Моето дете ходи на училище физически, слава богу (все още ме е страх да не дойде някоя пандемия и да затворят пак всичко), но не всичко разбира там, затова се налага да обяснявам. Иначе тя след седми клас също имаше бал за една от паралелките в Езиковата гимназия в областния град, не само без частни уроци, но и без да си дава въобще зор за учене. Друг е въпроса, че не искаше да учи точно в тази паралелка, а и изпитваше някакъв стрес да пътува до съседния град(след смъртта на баща й отключи много страхове) и си избра гимназията в нашия град, където беше от децата с най-висок бал. Сега малко съжалява, но и не иска да се мести, не е навита да й дават повече зор за учене. И може би това е по-добрият вариант за нея, тя е от децата, при които поощренията и похвалите действат по-ефективно от високите изисквания. С най-голямо желание учи по предметите, по които преподавателите са по-лежерни, старае се да не ги разочарова, защото държи на доброто им мнение за нея. Не й е стимул да е първа, да изпревари другите, да докаже, че може, ако й е трудно ефекта е обратен, решава, че е тъпа, че няма смисъл и окончателно се отказва да учи, когато имат по-високи изисквания по даден предмет. Така, че може би това училище е по-доброто, специално за нея, съжалявам само, че са малко децата в него и нямаше по-голям избор за профили, но каквото такова. Казала съм й, че ако прояви интерес към някой друг предмет, ще й търся частен учител, да не се ограничава да мисли, че може само с профилните предмети да кандидатства. Познавам много деца от същото училище, които влязоха в университет с приемен изпит или с матура по предмет, различен от профилните, едно даже медицина.

Може би зависи и къде се развива действието. Аз съм родом от малък град, езиковите ни са в областния, който също е сравнително малък, но пък близо. В моят град уроци почти никой не предлагаше, курсове нямаше никакви, спомням си, че имаше жена, която преподаваше танци и това беше. Така че опции нямаше особено, около мен всички влизаха без курсове. Някои, разбира се, не успяваха, но за себе си мога да кажа, че нямах проблем.

Аз лично говоря за Пловдив и за 80-те.
93-та бях вече кандидат-студентка и тогава имаше курсове за кандидатстване в университета и се разменяха данни за авторитетни учителки, които дават частни уроци, но пак според мен при по-малките от нас по същото време не беше като сега. Тоест те не ходеха от трети клас на уроци, та даже и от шести-седми.

Аз си спомням точно материалите за самоподготовка, подготвях се с развити теми, пишех теми, подмятах едни листове. Но сама. Не мисля, че децата в момента нямат капацитет, напротив, просто за мен лично е удобство и ... тенденция.

Аз говоря за София.

И аз за София. Всичко живо ходеше...нашите не ни пратиха на уроци, подлъгани от отличния ни успех, но то в класа почти всички имаха такъв, освен  вече съвсем изоглавените.
В тяхно оправдание (на нашите) мога да кажа, че уроците бяха и доста скъпи, трябва да питам майка ми, ако помни, но ми се въртят някакви сериозни суми за час. Едната ми приятелка ходеше по български при учител от известна езикова гимназия, той беше много вървежен и доскоро даваше още уроци, горе долу половин заплата отиваше. Не, че инженерските заплати бяха големи, но все пак.
Трябва да се признае, обаче, че си готвеше децата отлично.

Прекрасно - даваш половин заплата, за да може детето ти да влезе да учи нещо, което ще му докарва не голяма заплата... половината от която ще дава за уроци, за да може детето му да влезе да учи... оп, чакай, не се ли повтарям?
А през това време плочкаджията и автомонтьора си работят и без частни уроци.

Аз не се оплаквам от парите, които печеля. И като гледам бившите ми съученици също не са за оплакване

Твоите деца за плочкаджии и автомонтьори ли ги готвиш? Ама честно?
 Ааа, нека позная, пълни отличници са, без частни уроци?

Просто троли

Да ви кажа, всеки смята за тъжна съдба децата му да са плочкаджии и монтьори (моите родители също бяха от тоя тип), ама и тая работа някой трябва да я върши. И на мен ми е хубаво на бюро, но не става всички на бюра. За всички е лошо. Роботи не могат да вършат цялата плочкаджийска работа, пък с мигрантите гледате какво става.

Ако моят син реши да стане плочкаджия или монтьор, ще му дудна, че е важно не да му дойде акълът да учи и да стане учен или чиновник, ами да учи старателно монтьорлъка, че да стане най-добър и при него да ходят клиентите.

Хубаво е детето да учи в Езикова гимназия или в паралелка с интензивно изучаване на език и той е да е различен от английския. 18часа език на седмица в осми клас и толкова много свободно време, кога децата ще го имат после в живота. Но в нашата област такава гимназия няма, навсякъде английския е първи език, децата започват от а и б, след като са го учили поне 6 години преди това и осми клас в тези училища се превръща в една голяма ваканция. Но какъв е другия вариант, да си пратиш детето от осми клас само на общежитие или квартира, или да командироваш някоя баба или дядо за 5 години в София с него, а може и самото дете да не иска да се отдели от приятелите си или да не иска да учи в елитно училище. Та не всичко е въпрос и само на пари, има и други фактори.

Ох, дано да има читави плочкаджии и монтьори, че като знам какъв кът са ел. техниците, ако всички вземат, че станат ИТ-та - не знам.

Не - но и не давам половин заплата за уроци, за да влязат да учат нещо, с което ще изкарват заплата, от която половината и те ще дават за уроци.
Примерът с автомонтьора и плочкаджията бяха просто за професии, за които не е нужно да даваш пари за уроци, а след това изкарваш толкова пари, че детето си можеш да го запишеш на каквито искаш уроци.
Има и други такива професии, а примерът не е само за България.
В Америка е пълно с хора, учили разни хуманитарни специалности, за които са взели десетки хиляди долара дългове, после още толкоз за магистратура, и пак няма какво да работят с тази специалност, или ако има - изкарва се по-малко от на дъвроделеца, водопроводчика, шофьора и други хора, които не са си губили времето с колежи и уроци, та после искат президента да им опрощава студентските дългове, че инак не могат да си платят месечните сметки даже.