Защо искате деца ?

  • 70 802
  • 2 683
  •   1
Отговори
# 2 595
  • Мнения: 19 651
Аз бях дете еднорог - без частни уроци и без помощ, завърших гимназия с 6.00 и после си влязох държавна поръчка в желаната специалност, така че хлапето дано се е метнало на мен. Горката душица почна слабо в първи клас (което някога е било така и с мен), но после някакси от само себе си се засили и сега виждам доста добър прогрес. Аз нямам чак изисквания да завърши с 6.00 де, но все пак се надявам да е горе-долу отличник.

Записах я на спорт, ама в училищния двор идват някакви треньори ентусиасти по някаква програма. Кот такоа. Все пак спортува.

# 2 596
  • Мнения: 22 578
На деца еднорози не разчитам Simple Smile Аз самата бях пълна отличничка, но реално учех като луда в училище. Имах 6 дори по математика и физика, от които и до днес нищо не разбирам. Едва ли мога да очаквам някой да повтори моя подвиг днес.

# 2 597
  • Мнения: 19 651
Абсолютно, физика, химия и други глупости, които за нещастие се учат в математическите гимназии (ама да не сме влизали в такава, кой ни е карал). Sunglasses То реално няма и голям смисъл по всичко да е 6, но аз се бях подлъгала по това, че някой разправяше, че можело да вземат успеха от цялата диплома за бала за "право" и като не исках да рискувам, се прицелих да докарам шест по всичко. Вътрешната мотивация е незаменима. Все казвам на баща й, че ако тя сама си постави цел, ще постигне всичко, а ако не - каквото и да направим ние, няма да стане. Той щото от време на време се включва с указания да уча с нея, и аз изслушвам учтиво, но не правя такива опити (все пак не съм и педагог, а и детето не ме е замолило да помагам).

# 2 598
  • София
  • Мнения: 16 220
И аз бях с почти пълен отличен, а хич не учех Joy По предметите, по които ми вървеше - информатика, математика, английски - ми стигаше да съм била в часа. Така се стекоха обстоятелствата, че нямаше кой да ми помага вкъщи, на уроци ходех само по английски една-две години, но пък нашите никога не са ми правили проблеми за оценки. Днешното образование е много различно и кой знае какво ще е след още няколко години. А и всяко дете е строго индивидуално като интереси и възможности. Мен и да ме бяха карали да се мъча с история, например, просто нямаше да има смисъл. Имена и дати запомням много трудно. Докато това, което ми се отдава, хем става лесно, хем като ме затрудни, ми е супер интересно да се опитвам да го разреша.

# 2 599
  • Пловдив
  • Мнения: 20 671
Че то по наше време почти всички бяха еднорози - е, имаше там по някой кандидатстудентски курс, и аз ходих на такъв, но лудницата с уроците още от началното училище започна после.

# 2 600
  • France
  • Мнения: 16 623
И аз бях с почти пълен отличен, а хич не учех Joy По предметите, по които ми вървеше - информатика, математика, английски - ми стигаше да съм била в часа.
И при мен беше така Simple Smile С носталгия си спомням мързела през гимназията. Златни години. Единствената петица, която се появяваше тук-там за срочна оценка беше по френски. Но имах нещастието да попадна при много слаба преподавателка в 8 клас, която ни учеше с грешки. Докато превъзмогна нейната некомпетентност ми отне 1-2 години.
Иначе любима ми беше биологията. Имам чувството, че знанията сами ми влизаха в главата. Simple Smile Ходих на уроци по английски за да се явявам на някакви сертификати. Но ми беше приятно. Единственото за което съжалявам е, че не съм ходила на спорт. Родителите ми не бяха спортни натури и не го изискваха. Само на тенис ваканциите, което е твърде недостатъчно за подрастващ.

# 2 601
  • Paris, France
  • Мнения: 17 776
В девети клас е, за да й обясня урока, трябва първо аз да го разбера.

Ужас! А защо не ходи на училище физически, та там да и го обяснят. Не разбирам родителите, които си причиняват домашно обучение.

И двете ни деца ходеха по много кръжоци и занимания като малки. В гимназията ходеха и на частни уроци понякога, при това по предмети, които с баща им владеем добре и са ни професия. Казваха, че не ни бива да обясняваме, а и ММ е нервен и направо решава задачата, но не му се занимава с обяснения.

Моята майка също ме гледаше сама и никога не е учела с мене. Често и не знаеше много добре езика, на който учех. Ходеше чинно на родителски срещи, плащаше извънкласните занимания, които исках и това е. Към днешна дата нито знае какво съм завършила, нито може да каже колко езика владея добре (като български), камо ли да ги изброи поименно. Баща ми хептен. А ММ кара децата с колата до университета всеки ден без сряда, събота и неделя, ходи да ги връща когато може, даже от стажове и знаем какъв проект правят, кога са обядвали и какво и кога, какви изпити имат. Честно казано не го очаквах.

# 2 602
  • Мнения: 6 233
Струва ми се, че лудницата с уроци още от началното училище е в резултат на родителски амбиции, а не толкова на липси. И не казвам, че всички родители са болно амбициозни, просто стане ли тенденция всички се качваме на влака. Винаги е имало читави и не толкова читави преподаватели, както и схващащи не дотам схващащи деца. На мен също никой не ми е помагал (91 съм), не съм ходила на занималня (в моето училище такава нямаше), гледах се сама след училище и от мен зависеше дали ще си напиша домашните, не съм ходила на уроци никога, за матурите след 12 клас се подготвях сама и имах над 5.80 на едната и над 5.90 на другата. Дори карах трета по история по желание заради специалност в университет. При това не съм била от най-ученолюбивите.
Сега с голямата ми дъщеря съм отзивчива, но на този етап ходи по моите стъпки и я оставям да учи сама. Ако нещо виждам, че ѝ куца - показвам къде може да открие информация и се справя.

# 2 603
  • Мнения: 19 651
Като гледам по каква методика преподават западен език в училище сега, направо ми иде да си престъпя принципите и да я запиша някъде на курс, но това са мимолетни ядосвания и ми минава. Казвам си, все ще научи езика въпреки учителката (или методиката, ако тя се придържа строго към утвърдената). Доколкото виждам, ютюб й помага повече, отколкото това, което правят в училище. Imp

# 2 604
  • Мнения: 25 509
Още осемдесетте години на миналия век децата ходеха на уроци за прием в гимназии - те не бяха толкова много като сега -  няколко езикови и няколко техникума. От форума разбрах, че всеки втори е влязъл в езикова без никаква предварителна подготовка от раз, но около мен изобщо не беше така.
Скрит текст:
Това,  като махнем децата на другарите, те отделно.

Мои колеги ползваха до преди десетина години за подготовка по български за децата си учителка, която е давала уроци на тях.  За кандидатстване в университет пък се ходеше при учители, които  подготвяха група деца, като им даваха развити теми - градската легенда казваше, че после на изпита си познавали темите.

# 2 605
  • France
  • Мнения: 16 623
На твое място бих си престъпила принципите и бих я записала. Езиците са важни и въобще не е достатъчно да ги знаеш на учебно ниво.

# 2 606
  • Мнения: 53 217
Винаги сме считали, че на едно дете му трябват (до) три курса:
- спорт, танци или друго раздвижващо, защото днес не играят навън. Впрочем ние някога играехме и пак тренирахме.
- език. Без пренапрягане, но все пак не е лошо не толкова, че после няма да научи по-бързо, а развитие на мозъка в тази посока.
- развиване на дарби, ако има - музика, пеене, пак спорт, математика...

И да, иска родителите да посвещават време, ама след 5 клас почват и сами да си ходят.

# 2 607
  • Мнения: 19 651
На твое място бих си престъпила принципите и бих я записала. Езиците са важни и въобще не е достатъчно да ги знаеш на учебно ниво.
Може, но в моята професия така и не ми потрябваха (иначе са английски и френски моите), защото със съда се комуникира на български. И естествено ги позабравих вече, особено пък френския. То без да се упражнява език...

# 2 608
  • Paris, France
  • Мнения: 17 776
Още осемдесетте години на миналия век децата ходеха на уроци за прием в гимназии - те не бяха толкова много като сега -  няколко езикови и няколко техникума. От форума разбрах, че всеки втори е влязъл в езикова без никаква предварителна подготовка от раз, но около мен изобщо не беше така.
Скрит текст:
Това,  като махнем децата на другарите, те отделно.

Да, но в края на 1960те до средата на 1970те са граждани по 130-145 000 деца годишно, повечето от които са изкарвали цялото си образование в България или поне част от него. В елитните гимназии и техникуми са се борили по 20 човека за място, по 50 момичета за място. Сега отвориха и други езикови гимназии + ученето в западните училища в София е разрешено за българи. Раждат се по, има-няма 50-60 000 деца годишно, много от които заминават да учат извън България веднага, когато навършат 10, 11 или 12 години или колкото са нужни за да могат родителите да ги гледат без да се изисква постоянно присъствие на възрастен, водене на училище итн. В някои "елитни" гимназии артисват места. Същото с университети. Нивото много падна.

За съжаление и на запад падна, въпреки постоянния брой ученици и студенти.

# 2 609
  • Мнения: 9 226
Езиците са важни да се учат от детска възраст, но и детето трябва да иска. Дори после да ги ползваш само за четене на романи пак си е полезно.
Около мен децата ходеха на уроци за кандидатстване в езикови гимназии още през 80-те години на миналия век.

Общи условия

Активация на акаунт