Трудно разбирателство

Ако разводите можеха да се избегнат с витамини...

Пак казвам, не сте един за друг. Тя няма да се промени в същността си,  дори да положи усилия. Пък и не го иска. Природата винаги доминира.

Жената имала нужда от ендокринолог, от психолог, от психиатър. Имам чувството, че това са отгорите, които желае да получи автора. Във всяко мнение избълва куп негативизми за жената, а за него една лоша дума не написа. За мен това е манипулатор, ама от тия дето се имат за много хитри, а са супер повърхностни и не са си намерили майстора да им свие перките.
Като ти е добре без жена ти - разделяйте се. Вярвам, че и на нея би направил услуга.

Някой по-нагоре попита "Колко може да продължи следродилна депресия?". Депресията са болни нерви - дали липса на серотонин или други хормони, няма значение. Ако не се лекуват, не се подобряват. Не е като счупен крак, който дори накриво, но все пак сам зараства. При нервите няма такова нещо. Като добавим лабилна психика, семеен модел на поведение с властен пиещ баща - положението става плашещо.
     Говоря от лично и преживяно. Разликата между двете ни деца е 10 години. След първото още майка ми ми каза, че съм много нервна и трябва да си обърна внимание. На 25(аз) и 32(съпругата на автора) най-малкото за което се сещаш е психиатър. Това е толкова далеч от разбиранията ти, че няма как той да я накара да се лекува.
   След 10 години родих второто. Като добавим в този период и болни родители(моите) на 35 изпаднах в такава депресия, че единственото, което исках е да се хвърля от 8-мия етаж и да спася семейството си от това, което описва авторът.
   И няма нужда той да е някакъв - дребнав, заядлив, нарцистичен. Всичко идва от проблемите на съпругата му. Но докато тя не порасне и не се осъзнае(което не при всички се получава), това няма да се оправи. Има надежда като поотрасне още детето, тя да се успокои още(вече писа, че е спряла да вика по детето). но винаги ще е бомба със закъснител - нелекувани нерви с времето се влошават все повече.(казвал ми го е психиатър).
    Единствено, което мога да посъветвам автора, е или да й намира и дава още литература за депресията(тя самата се е припознала в такъв случай) и да се зареди с още търпение. Но мента, глог и валериана няма да й помогнат. Или кротко и спокойно да се разделят(той щом е съгласен да й остави жилището) - какво му пречи да се изнесе? Да тя ще натяква, че той безотговорно е избягал от семейните задължения(и аз съм го правила, и аз не исках да излизам и да си оставям децата на 1 година,). Но нищо - той трябва просто да го приеме като пореден нервен изблик.

Ох, добре, цвете!

Защото е изключително адекватно поведението на жената. Половината тук сме майки сигурно.
Да, изнервящо и адски трудно, ама лично аз не си позволявам да въртя такива циркове на мъжът ми. Била съм АДСКИ изморена и изнервена, но не си крещя на детенцето.

Това, че е жена не я прави автоматично светица. Това, че е мъж не го прави автоматично манипулатор.

Вземате машини за вкъщи ако нямате - сушилня, съдомиална, прахосмукачка робот.
Записвате детето на кухнята, която ви е най удобна - при нас сутринта карат яденето и е в количества за обяд и вечеря. Така не готвя за детето. Само закуска. Имаме и бурканчета с яденета за всеки случай.
Поръчвате храна за вкъщи всеки ден - ММ взема от кетъринга, където работи.
Молиш я да ти пуска на месинджър какво трябва да се купи и пазаруваш по списък.
Вечерта се прибираш, слагаш детето в количката и излизате двамата с детето. Тя като иска да излиза, като иска да спи, като иска да чисти. Не и натяквай да излиза с приятелки, с които може да не иска да излиза. То си е нейна работа.
Миеш фугите, пускаш пералня, чистиш и шеташ без да мрънкаш, без да натякваш, без да се самоизтъкваш.
Вечерта като нахраниш и приспиш детето сядате да гледате тв или филм и си говорите.
Ако правиш това поне 1 месец и пак няма промяна тогава вече явно има по дълбок проблем.

Не знам кой крив, кой още по-крив, но искам да кажа, че има състояния, които променят всичко у човек. И човешкото включително. Не ги отхвърляйте с лека ръка, само защото не сте се сблъсквали отблизо с тях.
Друго. Ако аз стигна до цикъла и космите на любимия си човек във форум - работата отдавна е отлетяла. Та, валидация се търси, не решение.

По-добре във форум анонимно, отколкото пред приятели, което ви познават и двамата.

Добре тогава. Нека напише всичко положително, което намира у жена си и да се опита да оправи положението. Беше съветван да ходят на спа, той се оправдава, че тя не спира да мрънка по пътя и го натоварва. Праща я да излиза насам натам и му е по добре сам.
Не слагам етикети на мъжете и жените. Гледам да съм обективна.

Тая жена има нужда да се почувства ЖЕНА, а не надзиравана и угнетявана за всеки паднал косъм и троха.

А мъжът от какво има нужда? Той въобще може ли да има нужди?

Той има нужда от промяна, да си промени отношението към нея, тогава може и тя да си промени своето

Нали се опитва и иска съвети.
А тя нещо трябва ли да променя или не, винаги трябва да я разбират и подкрепят

Няма как да го научи. Тя самата, според мен, не го притежава. Няма правилно отношение нито към трудностите, нито към забавленията и свободното време. Вие се обвинявате взаимно, не го ли схващате. Животът винаги е труден / с деца или без, с пари или без, сам или с друг,  млад или стар… той е предизвикателство винаги, но е важно нашето отношение към него/.  Животът не е битовизми, разберете го, не е и какво ще кажат хората. Да има струпани чинии в мивката, голяма работа,  не са по-важни от душата на другия; мусаката и всички останали традиционни манджички отдавна ги има и навън, не е необходимо да се отказваме от здравето, движението, песента на птичките, заради висенето пред печката. Почти всички не сме спали, когато децата са били малки, бъркали сме пюрета, молили сме се да хапнат нещо, има много злояди деца, изтърпели сме коликите, зъбките, направо сме се чудили как да не заспим и прави даже, всичко.., но умората не би трябвало да може да унищожи връзката. Не трябва да се изпада в неприемливото - тежки думи, крясъци, неконтролируем стрес, защото това са лоши спомени, остават. Вие двамата трябва да сте пример за детето, да си решите кой, кога, къде, какво, но тя, така като чета, дори не иска да опита.  Жената изпушва, налице е този факт, ами да се съгласи да ви остави детето за два дни, щом не е намерила начин да си отпочива, докато е с него, не осъзнава ли, че изпушва и му вреди така; трябва да умеете да си отпочивате, да се забавлявате - това е по-важно даже и от задълженията, не само да мрънкате. Забележките, мрънкането, нервите, съденето… тази жена осъзнава ли въобще, че е майка и съпруга? Вие осъзнавате ли, че в този бебешки период е изключително трудно и никой не е извънземно, че да е перфектен във всичко?  Това, че четири години бебето ме вдигаше през час и половина през нощта и ставах само аз, не прави мъжа ми лош. Ако аз/ или той ми избере/ си избера много скъп подарък, това не ме прави материалистка в неговите очи. През деня аз може да съм се натоварила от мрънкането на детето, но той пък е затворен, докато ние слушаме птичките навън, шопинг, петчасови разходки.. и памперси ли да сменя. Никога не съм считала, че е нормално да го занимавам. То във всяко семейство е различно, нашите примери не са важни, за друго семейство нашето не е ок, аз искам да кажа всъщност, че дребнавостта не е ок, трябва да си изграждате спокойствието, покрай задълженията. Защото ако тръгнете да се взирате във всяко нещо…съвършенството е илюзия.  Не знам дали се разбира какво искам да кажа, ако не можете да си изградите общ комфорт, ами какъв е смисълът да сте заедно.

л
А тя своето към него първо или така не може?