Трудно разбирателство

  • 8 336
  • 332
  •   1
Отговори
  • Мнения: 62
Здравейте! Преди време бях пъснал тема тук, тъй като живота ми с жената и детето беше зле. Е , все още е такъв. Имаше си възходи и падения , но главно падения. Не се разбираме и се караме постоянно. Тя е супер нервна, аз супер спокоен. Нарича спокойствието ми "мързел", а нервността е била породена от мен. Уморих се обаче от тази нервност. Излизаме с детето-нервна, прибираме се- нервна, не можело да ходим на кафе с детето,  щото не сме били за кафе заради детето. Тръгваме на път за роднини, нервна, грижела се за детето през целия път. Мина през дупка "аре по внимателно бе". Вече не искам да ходя никъде с нея!! Излизам сам в парка без нея, леле, рай! Събота ,неделя тя работи,  оставам сам с детето- РАЙ. Родителите и казват, че така не може и да се успокои , не става! Пращам я , моля и е да отиде някъде сама или с приятелки, за да се разсея , не става! Моля я да спи на дивана, аз да взема детето- не става! Преди дни детето падна, удари се , полудя,  аз не бях намесен , но нищо не казвам.  Дете е , ще пада, ще става, ще се удря и т.н. (на годинка е ). Вчера детето падна при мен- скандал, повече нямало да ми го дава. Е , реши да се извини, но я отрязах и казах да не ме занимава известно време. Ако се запознаете и с другата тема от преди няколко месеца ще разберете, че съм активна страна в домакинството и гледането на детето. Та, не я понасям и не ми е приятно с нея. Все го отдавах на детето, че и е тежко, но и помощ не иска, как да и обясня мамка му, че така не става. Вярно, сигурно съм дразнещ и т.н., ама като е неуравновесена кво да правя. Примирил съм се , че ще се разделим в даден момент. Не искам да си оставя детето, дори плача в момента,  като си го помисля само, но не мога да живея с тази жена. Как да живея с някой с който не ми е приятно и всеки път навън се караме. Струва ли си да загърбя щастието си в името на детето и да има семейство, което да е заедно, но фалшиво...
Онзи ден си мислих, как уж двойките трябва да се допълват и помагат един на друг. Аз обаче ако не ни свързва детето, друго май няма. Мога и съм свикнал,  тъй като съм отраснал без майка да си чистя, готвя, простирам, гладя, шия и т.н..  Дали пък и чувството за силна  самостоятелност не се отразя във връзката ни.

Последна редакция: сб, 27 май 2023, 11:52 от Bgbashta

# 1
  • Мнения: 3 841
Поговори ли с нея открито? Тя след детето ли стана такава? Преди как е била?

# 2
  • Мнения: 5 187
Не съм ти чела предишната тема, но аз бях така с първия си мъж. Явно любовта я няма вече. А ако искаш да си запазите семейството, знай че това ставасамо с желание и от двете страни.

# 3
  • Мнения: 4 405
Другия път като тръгнете на път, нека тя шофира, а ти се грижи за детето.
Всъщност на колко е детето? Тя какво изтъква като причина за нервността си?
Аз също съм имала моменти, в които съм изпушвала. Искала съм подредена къща, сготвено и кротко дете, но точно в този момент не се е получавало. Чувствала съм се на ръба на силите си. Тогава просто лягах да си почина и казвах, че не искам да ме занимават. Ами оцеляват и мъж и дете без постоянния ми надзор.

# 4
  • Мнения: 2 439
И аз съм имала такива моменти със съпруга ми, особено когато детето беше болно.
Чак да мислиш за раздяла, не бива.
Дай ѝ време, детенцето ще поотрасне, тя ще се успокои.

# 5
  • Мнения: 2 452
Да не те отчайвам, но такъв й е темперамента. Дори да порасне детето, ще е нервна за друго.
Пробвал ли си да й кажеш в сериозен разговор, че обстановката е непоносима и един ден ще се разделите заради това?

# 6
  • Мнения: 62
Говори ли сме открито, ден, два и пак същата песен. Детето е на годинка, а книжка тя няма (молих и се да изкара преди детето).
Преди това пак сме се карали , но не е било нещо фрапантно.  Ако трябва съм честен пред себе си, когато ми каза,  че е бременна, аз бях в подобен момент и се чудех дали тя е за мен , 8 години бяхме заедно тогава. Но като разбрахме, че е бременна, бях супер щастлив. Като всеки наивен млад човек, може би мислих,  че детето ще ни сплоти.  На 31г. аз, 32г.тя.

 Нещо много тревожно, което се казва от нея " Как не те разбрах какъв си по-рано" и " Ако нямахме дете да съм те оставила вече". Вече и аз мисля същото, а преди не го отразявах и взеле през едното, излезе прдз другото ухо. Ама вече и аз го мисляяяя..

Последна редакция: сб, 27 май 2023, 12:08 от Bgbashta

# 7
  • София
  • Мнения: 27 662
Не може така да се държи нито с теб, нито с детето (особено с него). И аз съм за сериозен разговор. Но преди това направи консултация с адвокат какви варианти имаш детето да остане при теб.

П.П. Сега видях, че сте говорили. В такъв случай директно отивай при адвокат.

# 8
  • Мнения: 5 187
Да не те отчайвам, но такъв й е темперамента. Дори да порасне детето, ще е нервна за друго.
Пробвал ли си да й кажеш в сериозен разговор, че обстановката е непоносима и един ден ще се разделите заради това?
И аз така мисля. С годините ще се поукроти, но ще трябва време.

# 9
  • Мнения: 3 841
Хайде сега, не е нормално да разделиш дете на 1 година от майка му!
Тя е изнервена, но си обича детето-да не го малтретира, че се дава такъв наклон?
Не е нетипично или срамно да не се разбираш с партньора . Просто поговорете и вижте кое е най-добре за вас. Млади сте, животът е пред вас. Ако не се понасяте, не се измъчвайте

# 10
  • Мнения: 5 442
Ти всъщност изпитваш ли любов към нея? Показваш ли я? Гушкате ли се, секс? Може и тя да усеща липса в тази насока и да се дразни. Любовта бързо може да премине в омраза.
Ако общувате само около дете и битовизми, нищо чудно и двамата да се навивате в посока, че не това е животът за който сте мечтали.

# 11
  • Мнения: 62
Хайде сега, не е нормално да разделиш дете на 1 година от майка му!
Тя е изнервена, но си обича детето-да не го малтретира, че се дава такъв наклон?
Не е нетипично или срамно да не се разбираш с партньора . Просто поговорете и вижте кое е най-добре за вас. Млади сте, животът е пред вас. Ако не се понасяте, не се измъчвайте

Никога няма да я разделя от майка и. Дори съм  и казвал,  да не мисли къде ще живее ако реши да ме оставя. Жилището е мое, но е домът на детето ми и аз ще се изнеса,  нито ще я гоня, нито ще я изхвърля. Тоест да не стои с мен, само защото няма къде да отиде или да трябва да се връща при родителите й. Толкова съм толерантен,  че чак аз се дразня.

# 12
  • Мнения: 3 841
Ми евала! А ти като й казваш тези неща, тя какво ти отговаря? Значи сте говорили за раздяла?

# 13
  • София
  • Мнения: 27 662
Хайде сега, не е нормално да разделиш дете на 1 година от майка му!
Тя е изнервена, но си обича детето-да не го малтретира, че се дава такъв наклон?
Не е нетипично или срамно да не се разбираш с партньора . Просто поговорете и вижте кое е най-добре за вас. Млади сте, животът е пред вас. Ако не се понасяте, не се измъчвайте
"Майка" не е равно автоматично на "майчинско отношение", нито автоматично я прави добър родител. От предишната тема:
Цитат
Нощно време си изпуска нервите и повишава тон на детето...

 
Цитат
Детето не иска да яде, пак същото- ядосва му се, кара му се - "айде бе яж", "писна ми от неяденето ти", "защо не си като нормалните деца"...

Цитат
Храни детето, ядосва се, кара му се, накрая му крещи в лицето, то горкото реве.


Ако това беше написано от жена относно мъжа ѝ, поне 2/3 от съветите щяха да бъдат "махнете се с детето". Е, това е моят съвет към автора  – махни се с детето. Не считам, че майката има повече право на насилие (защото описаното е насилие) върху детето от бащата. Никой няма право на това (особено когато става въпрос за толкова малко дете, което е напълно безпомощно).


О, сега видях отговорите – темата не била пусната от загриженост към детето, а от загриженост към себе си.

Авторе, ако наистина обичаш детето си, няма да го оставиш при човек, който го ползва за психическа изтривалка и който може да прояви физическо насилие спрямо него. Ако го направиш, не си по-добър от нея.

# 14
  • Мнения: 62
Ми евала! А ти като й казваш тези неща, тя какво ти отговаря? Значи сте говорили за раздяла?

Казва, че щяла са излезе на квартира и никога нямало да ми вземе жилището.   Иначе веднъж е съгласна за раздяла , друг път не.
Наскоро правих опити да се махна за ден, два след скандал, но ми казва "браво,  така е най-лесно да избягаш от отговорност". Иначе ми каза  наскоро,  че съм страхотен баща, но тва не помага.  Секс правим чат пат, повече искам аз, тя ми вика само тва ли тие в главата. Често отказва, понякога и аз. Абе 1,2 пъти месечно има.

Общи условия

Активация на акаунт