Дарение на апартамент

Давност за собственик НЕ тече. По давност придобива несобственик. При отпадане на право на собственост с обратна сила (разваляне на договор, унищожаване на договор, отмяна на дарение на осн. чл. 227 от ЗЗД, намаляване на дарение за възстановяване на запазена част) също не можеш да се позовеш на давност, текла, докато си бил собственик. Ще потърся след малко практика или теория като доказателство, но това е безспорно и елементарно. Третото лице приобретател в такива случаи на отпадане с обратна сила на правата на праводателя му - надарения, също не може да се позове на придобивна давност. Няма и нужда, защото неговите права, придобити до вписването на исковата молба за отмяна или намаляване на дарението, се запазват заради нормите в закона, уреждащи запазването им. Давността няма никакво отношение тук.

Давност би могла да тече само ако изначално купувачът по някаква причина не е станал собственик - например защото продавачът не е бил такъв още в момента на продажбата. Това няма никаква връзка с въпроса специално за дарението, а засяга абсолютно всяка покупка на имот, и го обясних ясно също.

Някои хора са чували за кратката придобивна давност и именно затова написаха "най-много десет години", защото детайлите не са от значение тук и защото би отнело много време, без да е нужно за казуса, да се обяснява кога е пет и кога е 10 години. И кратката, и дългата придобивни давности, да повторят някои хора, текат в полза на владелци НЕсобственици. Надареният брат става собственик, този, който ще купи от него - също.

Верно ли? Като например не е длъжен да се увери, че праводателят по сделка с имот е собственик (чл. 586, ал. 1 от ГПК)?
Написала съм просто и ясно: малко вероятно е праводателят (продавачът, дарителят) да се окаже несобственик, защото нотариусът е длъжен да провери собствеността му, и е малко вероятно да има порок в нотариалната форма, водещ до нищожност, защото на нотариуса това му е работата, да знае как да извърши сделката валидно. Толкова.
За какви последици не отговарял, какви пет лева, не знам. За изпълнението на тези си задължения - извършване на проверка дали праводателят е собственик, и правилно извършване на нотариалното производство, т.е. недопускане на порок в нотариалната форма - отговаря, та дрънка, но аз никъде не съм писала, че нотариусът отговаря, ако въпреки извършената правилно проверка на собствеността праводателят се окаже само привиден собственик (подобна ситуация спада към малко вероятните), всъщност никъде изобщо не съм споменавала за отговорност на нотариуса и тук вече се опитвам да гадая какво точно трябва да означават тези общи лафове, обвиняващи ме в незнание и непрофесионализъм.

Приказките, как това, че се купува от продавач, придобил по дарение, не носи допълнителен риск в сравнение с всяка друга покупка на имот, са мотивирани приказки на практикуващ юрист, познаващ материята. В чл. 37 от ЗН и чл. 227 от ЗЗД е уредено това, че правата на третото лице, придобило права от надарения, не се засягат от отмяната или намаляването на дарението (освен при условия, които тук уточнихме, че не са налице).

Може ли уточняване кое точно го пишело ясно и къде?
Ако вписванията не са отразени в справката или удостоверението вярно поради грешка на служител, разбира се, че отговаря Агенцията по вписванията.
Така нареченото удостоверение за тежести е точно удостоверение за вписванията за имота. Известно ми е как се водят партидите и как се правят справки и не знам по какъв начин се очакваше посочването на голямата тайна, че се водят по лица, с гръм и трясък да разобличи моето тъжно незнание. Мъглявите лафове като "крайно недостатъчно за професионален анализ" вероятно трябва да впечатлят някого. Всъщност професионалният анализ изисква точно проверка на вписванията, запознаване с вписаните актове и знания на юрист.

Ще помоля по-нататък за посочване кое конкретно в постовете ми според тъжната колежка е невярно, за да мога да обясня защо е вярно и евентуално защо не съм разбрана, вместо лафове като тоя за професионалния анализ и другите за тъгата и за кръчмаря.


---------------------------
---------------------------

Допълвам с първото попаднало ми в Апис решение по безспорния иначе въпрос, че собственикът не е и не може да бъде владелец, включително добросъвестен, и в негова полза не може да тече придобивна давност. Решението се отнася именно за намаляване на дарение (питащият да не се притеснява, под въпрос са правата на надарения в случая, не на този, който е купил от него). Правилото обаче е общо - който вече е собственик, не може да придобие вещта си още веднъж по давност.
Не знам дали е тъжно.



Сайтът не ми позволява ново мнение, не знам дали щеше да ми позволи, ако срокът за редакция беше изтекъл.


Послепис. Всъщност ако ги нямаше нормите, запазващи правата на третото лице приобретател от надарения, щеше наистина да може евентуално да се постави за разглеждане въпросът за давност в негова полза, съвсем не непременно кратка, СЛЕД като се уважи искът за отмяна на дарението или намаляване. Тях обаче ги има, така че както писах горе, въпросът не стои, а давност в полза на собственик все така не тече.

Благодаря на всички и най-вече на Магдена за изчерпателният отговор. Много ми беше полезно споменаването на чл. 37 от ЗН и чл. 227 от ЗЗД.

Мисля, че ситуацията е доста ясна, но все пак искам да уточня едно последно нещо. Може би ще е полезно и за хора, които се интересуват от подобен казус в бъдеще.

"Има значение дали от смъртта на дарителя до отчуждаването е минала една година. Това е за случаи, в които отчуждаването се извършва след смъртта му, какъвто вашият случай не е."

"Няма и нужда, защото неговите права, придобити до вписването на исковата молба за отмяна или намаляване на дарението, се запазват заради нормите в закона, уреждащи запазването им. Давността няма никакво отношение тук."

"В чл. 37 от ЗН и чл. 227 от ЗЗД е уредено това, че правата на третото лице, придобило права от надарения, не се засягат от отмяната или намаляването на дарението (освен при условия, които тук уточнихме, че не са налице)"

Това че сестрата, която е дарила частта си е жива играе ли важна роля? Сам по себе си този факт има ли значение, ако не е в комбинация с наличието на искова молба преди сключването на сделката?  Тоест, правилно ли е заключението, че няма ли искова молба преди покупко-продажбата - няма значение дали човекът направил дарението е сред живите.


чл. 227 ЗЗД - 5) Oтмeнeниeтo нa дapeниeтo нe зacягa пpaвaтa, ĸoитo тpeти лицa ca пpидoбили въpxy пoдapeнитe имoти пpeди oтбeлязвaнeтo нa иcĸoвaтa мoлбa, нo дapeният дължи нa дapитeля oбeзщeтeниe зa oнoвa, c ĸoeтo ce e oбoгaтил.)

чл.37 от ЗН.
чл.37. (1) Oтчyждeниятa нa зaвeщaнитe или пoдapeни нeдвижими имoти, ĸaĸтo и yчpeдявaниятa нa вeщни пpaвa въpxy тяx, извъpшeни oт зaвeтницитe или нaдapeнитe, cpeщy ĸoитo e пocтaнoвeнo нaмaлeниeтo, cтaнaли пpeди дa e изтeĸлa eднa гoдинa oт oтĸpивaнe нa нacлeдcтвoтo или cлeд ĸaтo e билa впиcaнa иcĸoвaтa мoлбa зa нaмaлeниeтo, мoгaт дa ce oтмeнят пo иcĸ нa нacлeдниĸa, aĸo тoй нe мoжe дa дoпълни cвoятa зaпaзeнa чacт oт имyщecтвoтo нa зaвeтниĸa или нaдapeния и aĸo пpиoбpeтaтeлят нe дoпълни зaпaзeнaтa чacт в пapи.

Ако дарителят е жив, може ли братя/сестри на надарения да оспорват? Кога и как? (принципно, не за случая горе)