С какво ви дразнят свекървите? - 148

Пред половинката как да е, тя си знае колко наистина струва съпругът й. Обаче ако пред детето също говори така...

Те казват, поне моят казва. Стигало се е и до скандали по темата, но жената си е токсична и не спира. Затова и няма желание да си ходи. Не си мислете, че не я е поставял на мястото ѝ, поставял я е много пъти с конкретика, точно и ясно, не с намеци. Просто... какво да ви кажа

Защото са емоционално осакатени от т.нар. си родители, Ма Ко. Защото такива приказки от родител, с детството вероятно са били придружавани и с друга вербална, а често и физическа агресия. И ако детето някога е пробвало да се опълчи, вероятно е било доста грубо порязано и смачкано. И в зряла възраст, дори в другите сфери на живота да са съзрели, отговорни и справящи се хора, в контакт с отровния родител те се превръщат отново в деца на емоционално ниво. Поне това установих аз в годините при моя съпруг. Той има отровен баща. И аз така се чудех защо мълчи и свежда глава, избягва конфронтация и т.н. , а на мен ми е идвало да си отворя голямата уста и да го навра където слънце не огрява, тоз велик родител. Но с времето си направих горните изводи. След определено непростими постъпки на баща си, мъжът ми рязко смени поведението си спрямо него. Но вече му беше дошло не в повече, ами не знам докъде. Огромен тормоз е това, който не го е преживял или наблюдавал, не може съвсем добре да го разбере. Голяма вътрешна борба водят хората, жертви на подобни родители. Ние бяхме стигнали до развод, толкова зле влияеше всичко това на отношенията ни. Слава богу, мъжът ми осъзна докъде се е докарал и промени нещата, но му костваше много. И продължава да му коства, защото баща му е на 70 години вече, жена му /свекървата/ най-накрая го напусна след 30 години тормоз и към нея и сега всичко се излива върху мъжа ми.
Назад някой говореше за обичта към такъв родител въпреки всичко. Не знам дали е обич или чувство на отговорност, дълг, вина, не знам. Но мъжът ми едновременно казва как вече чака просто да се отърве от него, а в следващия момент хуква при всеки проблем да го влачи по болници и т.н. Аз не общувам с него от 8 години, но мъжът ми знае, че съм до него и не си позволявам да говоря зле за баща му. Достатъчно сме го обсъждали, знае ми мнението. Понякога споделя, защото му тежи и иска да го каже. Изслушвам го и му напомням, че съм до него каквото и да реши. И го уверявам, че не е лош човек независимо какво си мисли за баща си. Защото понякога като ми каже "да умира най-накрая и да се свършва", после ме поглежда с един поглед и казва " знам как звучи и че ми е баща, но не издържам, ако ще грях да ми е", не мисля, че е лош, задето си мисли това.

[/b]
ето, този парадокс и аз не мога да си го обясня.Обиждат ги, но търпят и уж не обръщат внимание - и това от собствените им майки
а това изказване -не я слушам, съм го чувала и аз

шесто чувство, точно това е положението и при моя съпруг - дразни и се, мноооого, избягва я, ограничихме ходенето при нея, директно казва че, тя е с чепат характер и проста, и най -накрая след 15 години успя да проведе сериозен разговор с нея и да и каже повече неща от обичайното в прав текст. И аз забелязвам че, въпреки всичко това, понякога сякаш има някакво чувство за дълг и вина към нея. А тя е нарцисист и то патологичен-той го признава, и дори казва че, не я обича, но понякога сякаш някакво чувство на дълг/вина не знам какво  е това.
Нещо като столкхомски синдром.

Ами до човек си е. Не е бил мачкан, а и да е бил вербално, то той никога не си е мълчал. Поне откакто сме заедно не съм го виждала да си замълчи. Хора, които нямат чак толкова токсични близки изобщо не биха разбрали подобна ситуация - да, той много пъти им е казвал, че е по-добре устроен от тях (сестрата учи много, но не заработва и една малка част от неговите доходи, майка му също е учител и няколко степени), че не е тяхна работа с какво той е решил да се занимава и въпреки това не се спират. Понякога си мисля, че е за това "какво ще кажат хората", друг път откровено смятам, че му завиждат и се чудят за какво да го нападнат.

Я пробвайте експеримент На всяка лоша дума на свеката, отговаряйте с нещо, което обичате в мъжовете си - да видим тогаз, смее ли да каже нещо против, като всеки път с добро се отговаря на лошото Няма само да се мълчи, ама-ха! Леко отвеждайте свеката, у лево То че няма да се спре особено, е ясно, но така поне подкрепяте потърпевшия, по индиректен начин.

При нас с времето разговорите за образованието чувствително намаляват, най-зле беше в началото, когато прекъсна. Тя вижда, че го подкрепям и сякаш не желае вече толкова да го кастри пред мен. В началото аз, както казах, се палех също, че не иска да учи и не ми беше особено приятно, тогава тя много, ама много говореше за това.

Никога не съм разбирала това мрънкане заради висшето. Значи човек намира призванието си, намира си читава работа, доволен и щастлив е и печели добре. Тогава голям праз, че завършил или не завършил нещо си. На кого изобщо му пука и защо му пука? Комплексарска история.

Не е вярно, че не обръщат внимание, обръщат и се разяждат отвътре. Трупат гняв. Но знаят, че ако се конфронтират става още по-зле.  А и мъжете като цяло избягват да влизат в такива схватки съм забелязала. Предпочитат да замълчат. Аз съм обратно. Майка ми също понякога прави неподготвени изказвания, не с лоша умисъл, но не мисли какви ги дрънка. Ами на секундата я парирам просто. И млъква, но до следващия път. Пък да си позволи нещо да се изрепчи на мъжа ми пред мен, както е правил свекър ми с мен? Ми ще я попилея. Веднъж го направи, не е повторила. Толкова недвусмислено й показах, че това няма да толерирам, че явно й държи влага. В обратния случай аз такава защита не получих от мъжа си. Затова си я осигурих сама. Той затова и свекър ми вече явно започна да демонстрира неприязънта си към мен, защото не му играех по гайдата като всички останали и не му стъпвах на пръсти. И когато прекрачи границата, нещата последваха естествения си ход. Както казах, 8 години не общувам с него и той отлично знае, че ако не кротува, ще бъда зла и освен с мен и сина си и внучка си няма да се вижда. Единствени са му/синът и внучката/ и тези контакти не съм поискала да бъдат спрени, поне засега. Не смятам, че е редно, освен в определени ситуации. Е, засега уж ги избягва въпросните ситуации, защото много добре знае какво го чака. Нямам никакви скрупули, ако се наложи. Но това съм аз. Нямам тази обремененост. За детето жертва на такива като него не важи това, но ми трябваше време да го осъзная и приема. Сега ми е по-леко.

иска ми се да достига и аз този етап, в който нищо от нейната злоба и агресия, няма да ми повлияе на душевния мир. Но, ми е много трудно /предполагам си личи, щом пиша тук / Тъкмо се успокоя и я забравя и тя създава поредния проблем и обиди. Получава и подкрепа от малкия си син - девер ми прилича на нея и постоянно се съревновава с брат си.Ако няма нещо, което има съпругът ми, започва да налива масло в огъня и да настройва допълнително свеки - да ни иска нещо, да  ни звъни и да се оплаква. Ужас е, направо

И на мен ми е трудно... Не мисля че бих могла да съм толкова над нещата и да подминавам всичко .. не мога и това е
ММ също има брат ... Брат му е 40 годишен ерген и пияница , но майката на ММ все го хвали него въпреки че и той не е завършил висше и не изкарва милиони както тя иска ,но ето .. някакви двойни стандарти

Точно това имах предвид в началото на дискусията. Трябва да се подкрепят хора мачкани от родителите си като деца или с родители продължаващи да го правят, а не да се взема позицията "ама той/тя ти е баща/майка". Защото отровните родители сами никога няма да спрат. Няма друг начин да осъзнаят, че тяхното семейство няма и няма да има общо с предишния модел и да решат проблема. Ако останат в същата ситуация и чакат да мине от самосебе си, въвличат и близките си в нея и превръщат и тях в жертви на някакъв вид насилие. Иначе, с целия ти пост съм абсолютно съгласна.
А това с двойните стандарти за собствените ти деца, много пъти съм коментирала. Най-най-най-лошото, което може да прави родител е да дели децата. За баби и дядовци се отнася също

абсолютно същото е и при нас. 40 годишен, живее на квартира, има големи претенции какви да са жените, но той самият се интересува само от купони и себе си. Когато сме при свеки, трябва да говорим за него -той е основна тема - колко слаб късмет има с жените, как не му върви, как трябва да му се помага и най-вече, ако сме му отказали нещо - свеки започва да ни държи сметка - на мен основно, след като изчерпим темата за нейните нужди.
Когато решихме да си купим апартамент/с кредит, помощ от тях не сме искали/, той се обади на брат си и му каза че, не било времето подходящо. Майка им се нуждае от помощ и обгриждане и защо изобщо да купуваме - като хората си живеят и на квартири.

Б.к.а, Crissy, на мен ми отне години. Заедно сме от 18 години, не общувам със свекъра от 8, но едва преди 3 години постигнах що-годе дзен състояние. Когато свекървата го напусна и най-накрая бяхме спокойни за нея. Защото преди си изкарваше всичко на нея и постоянно бяхме под напрежение. Случва се и сега чат-пат да се подразня от някои неща, но мнооооого слабо и не си го слагам на сърце.
Но имайте предвид, че не зависи само от вас, а в огромна степен от мъжете ви. Аз имах пълна подкрепа от моя да прекратя контакт, не ми е правил фасони. Ако беше, щяхме да се разведем, бях го решила. Много време му бях ядосана затова, че не заемаше позиция и остави семейството си на заден план, ако и да не го осъзнаваше. Разбра го, когато му казах, че искам да се разведем. Да не се приема, че препоръчвам подобна стъпка. Не го направих като инструмент за манипулация, бях го решила и не очаквах изобщо да се обърнат нещата. Но те се обърнаха, за една нощ, буквално.

радвам се и съжалявам че, попаднах на човек, който e преживял същото. Радвам се, че има някой който напълно разбира такива ситуации, защото когато не ти е на главата такъв проблем, всичко изглежда по-различно и нищо, кой знае какво.
Но и съжалявам  че, и други хора, преживяват/или са преживели такъв кошмар.