До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Да, бе...само тука имало болни и недоволни клиширани човечета. На Запад щото са цъфнали и вързали.

Точно такива са, за съжаление. Тук нямаме толкова психични заболявания, като на запад, но за сметка на това сме осакатени от соца и преди него.

На запад са със сериозни заболявания и там причината е защото от рано започват с успокоителни (дават ги и на бебета) и зависимости. И се променя вече биохимия и всичко в мозъка. При нас просто сме си потиснати и злобни, в следствие на възпитанието хаха

Не е вярно това за Запада КРР.
Принципно се различаваме като псих. проблеми, да, но ние българите спадаме към въпросния Запад. Ние сме със "съвременни" проблеми като това как да се справяме със свободата, безмислието, със смисъла на живота и прочее. Най-честите оплаквания са за това, че хората не знаят какво да правят със живота си.

В мюсюлманските страни са типични Фройд пациенти (каквато е била и Западна Европа преди 100г.) - работи се със забраните, подтисканите нагони, разминаване между дълг и желание и така нататък.

КПП, бих казала да оставим соца на мира, че да не стане като в другата тема, в която преди време награкаха Дядо Мраз, че бил не знам откъде си натрапен, че бил идеологическа подмяна и прочие, и прочие, пък скоро чак някои разбраха колко е древен и няма нищо общо със соца. Жертвоготовността спрямо близките и семейството, най-вече спрямо децата и въобще беззащитните и немощните сред близките, отдадеността към тях /а не спрямо всички хора, както неправилно интерпретира някои постове - "не живеем за хората...соцът така-онака"/ нямат нищо общо със соца, а са стари колкото света. А дори и жертвоготовността в полза на обществото. Днес последната я няма, а видимо надделяват индивидуализмът и егоизмът и в семейните отношения и това си личи от тяхното състояние и последиците, включително психологическите, за най-малките и младите, оттам - за всички. Живеем в болни /не в клиничния смисъл на думата/ и разпаднати общества и не случайно индивидуалните търсения на смисъл, на обяснение, на логика, на справедливост и цел, най-общо - на духовност в други светове, системи и дори животи, са в подем в последните години.     

Точно такива бяха причините да се откъсна от средата и рамките на обществото ни.
Аз от малка искам да съм независима,да не ми се казва кое как,да не се придържам към "нещо",защото "така трябва",защото еди кои си така правят...Боже! Всичко това ме потискаше до такава степен,че мислих,че ще полудея...Просто всички тези,закони,"морални ценности",традиции и религиозни неща ме караха да правя точно обратното на тях..Докато един ден не разбрах,че просто не са моето нещо и не мога да живея така.Все едно да ми се брои всяка крачка,как се смея,къде да плача,къде не.Като се съберем по някакъв повод жените и мъбете да седят на отделни места!!? Всичко беше по план...Оле ужас..!! Като птиче в клетка! Такова вътрешно съпротивление усещах към тези неща,че не е истина..И разбира се от околните бях наричана черна овца,грубиянка,дивачка,несъобразителна и какво ли още не! И защо? Защото не се вписвах в картинката,която са свикнали да виждат..Нямаше я свободата,която исках..Да говориш за всичко,да изказваш мнение (ако искажеш то бива осъдено,не прието и т.н).Да правиш каквото искаш(не хората, а аз самата да си определя границите) и още мнооогооооо неща..И реално не можеш да се покажеш какъв си всъщност,защото ако покажеш не си приет и си осъждан.Откакто се омъжих се преродих..

Моите наблюдения, а и от мнения на специалисти, си имаме точно моделът от мюсюлманските страни. Далече сме от свободата и търсенето на смисъл. Особено поколенията преди първата половина на 90тте.
То си личи и от мненията в темата, като цяло

Аз пък от дете живеех без ограничения /външни визирам/, съобразявах се само със собственото си усещане за редно и нередно, за морал и за това кое е справедливо. И до днес си спазвам същите правила и не се е налагало да променям възгледите си, не съм зарязала собствените си интереси и виждания, но и в дадени моменти винаги може да са ми приоритет детето, близък човек от семейството или приятел и смятам, че това е нормално. Не виждам да е необходимо непременно моите нужди и тези на семейството да са в конфликт, че да трябва да избирам, в моето семейство винаги се е зачитало личното пространство и свободата да действаш, но без да увреждаш останалите. Благодарна съм, че са ме отглеждали и възпитавали в свобода, без да ми натрапват изкуствени и ненужни самоцелни ограничения.

Цял живот съм се чувствала така и винаги всеки се е опитвал да ме вкара в нормите - родители, партньори, приятели. Черна овца от класа. Разбира се, дълго време аз сама си поставях дори без да усещам ограничения, за да се впиша. Да, ама отвътре ври. И тогава развих тревожности, ОКР и т.н. Вече не ми пука, като цяло. Хората ще се и се нагаждат към мен, а не аз към тях. И повярвайте- възможно е, стига до знаете стойността си и ясно да заявите, че компромиси с нея не правите. Обаче тогава даже започват да се редят на опашка, не само че не се отдръпват от нас.
Казвате, че светът е болен, защото вече не ходим на стада, а сме индивидуалисти. А не смятате ли, че това е прогрес? И какво значи индивидуалисти? Аз съм обградена от хора, но в моите очи съм най-важна от всички тях (за себе си) и не позволявам да ми се навлиза в границите или да се държат с мен, както не ми харесва. Това прави ли ме индивидуалист? Още повече - в стадата и глутницата всеки е индивидуалист, просто са събрани заедно, за да се пазят от опасностите, партнирайки си. Ако се наложи, обаче, оставят слабия да умре или този който е хванат от лъва да бъде изяден, за да оцелеят останалите. Защото техният живот е по-ценен от този на другите.
Ние хората разбираме стадото по съвсем различен начин. Майка ми и баща ми са стари и затова аз ще се върна в родния ми град, за да ги гледам. Нищо, че ще съм нещастна, ще направя компромис с с себе си. Нали сме стадо/семейство. Така трябва да е.
Да, обаче майка ми и баща ми са възрастни хора, които спокойно могат да се гледат и сами и ако са ме създали само, за да има кой да се грижи за тях на старини, проблемът е техен, а не мой. Така разсъждавам аз, пък нека съм егоист, поне съм щастлива

Правете сметка от кога е сексуалната революция (човек да се чувства ок да прави секс без брак), силно подкрепяна от комунистите също, междувпрочем - и оттогава поколението се смята за неподходящо за Фройдистката школа.

Сега, по селата главно и сред някои фамилии със строги баби и бащи го има момента с традицията, НО тя не означава, че сексът за удоволствие и мяра се осъжда строго (да не говорим да се наказва).
Справка: французите

КПП, много подменяш и съдържание на постове, и понятия - нерде семейство и общество, в което живеем, нерде стадо...Или ти не намираш разлика?
От контекста на целия ми пост е видно, че визирам крайния индивидуализиъм, в който за другите, дори и за децата и семейството, няма място, не здравословният, който /всъщност се нарича индивидуалност, а не индивидуализъм, точно защото са различни по съдържание понятия/  съставя и пази интегритета на отделната личност. 

,,...Хората ще се и се нагаждат към мен, а не аз към тях... ,,
Различна е моята философия.
Търся комуникация с уважение и допирни точки. Ако се срещнем в идеите си с някого добре, ако се разминем добре...
В семейството е трудна тази философия, заради възрастта и възпитанието на по-старите.

Споделям твоята философия. В моето семейство беше лесно, независимо от възрастта, а дори и в семейството на ММ, светла памет на всички - визирам родителите, и на двамата си отидоха, но бяха невероятни хора, мога само да благодаря на съдбата, че бях част от тези семейства.

Така е, прави сте

При нас имаше любов и разбирателство,топлота,но я нямаше свободата..Заради това "какво ще кажат хората"Баща ми много пъти ни е съжалявал и ни е оставял да излизаме до късно,но на следващия ден все се намираше някой кон с капаци да му каже: Абе,твойте дъщери снощи ги гледам по улиците до късно" и край...След някоя друга седмица пак и пак същото и така..Да ходим да спим в приятелки..?? Абсурд..
Благодарна съм им за много неща..! От единия научихме много за материалните,социални неща от живота,общуване,кариера,високи цели,а от другия за духовната страна на нещата.За истина и справедливостта,за доброто,за упоритостта и грижовността..Всичко това,което изредих са качествата,които наследихме от родителите си..! Благодаря им❤

При нас беше не просто свобода, ами приятна слободия, казвала съм го и друг път. Живот с бохеми. Има си минуси, има си и плюсове, май плюсовете са повече. Много съм над нещата и рядко съдя, това съм го взела от тях. От баба раздразнението обаче - към несправедливости, опити да ме мяткат и лъжи главно