Родителите му

  • 18 731
  • 430
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: X
Аз също мисля, че литературните произведения, споменати по-горе, все още съществуват. В малките градове манталитетът е съвсем различен. Моля някой от малък град или село да не се обижда, защото има и изключения. Има два типа хора, едните идват от малки градове в големи (най-често за да учат в уни) и се установяват в големия град. Създават семейства, купуват жилище и се отдалечават от идеята да се заврат в етажа от къща на мама/свека. Вторите обаче са точно такива. И да са учили някъде, връщат се обратно и край, 4-5 години в големия град не са могли да повлияят на втълпяването с години. Особено ако не им се бъхта за квартира или ипотека. Тогава положението е “имам си дом, ще ходя аз по квартири”.

Позната ми се е оплаквала от свекърва си, че като чуе вратата да се хлопва, звъни да пита къде отиват. Живеят в малък град, в блок, апартаментите са един до друг.

# 391
  • Мнения: 35 443
Честно да си кажа, нямам нищо против да живея в малък град, даже по-добре село, ако можех обаче да си докарвам същия доход като работа в голям. Ако съм в къща, но на собствен етаж, няма да ми пречи ни свекърва, ни майка. В Българските села и малки градове обаче няма поминък и това е от поне 20-25 години насам.

# 392
  • Мнения: 7 349
Аз ще полудея, ако живея на село. Пък ако ще да изкарвам много пари.

# 393
  • Мнения: 35 443
Аз не мисля, че ще полудея,  но пък и не е само доходът, който има значение. Като имаш дете вече е важно градина, училище, школи разни, лекари, театър, кино, приятели....

# 394
  • Мнения: 7 349
По принцип е така. Но ми е важно да има читави лекари и болници наблизо, възможности за ясли, градини, училища, повече опции за занимания в свободното време. Свикнала съм всичко да ми е наблизо, а все още не съм шофьор (в момента карам кормуване, но не е сигурно, че ще ме бива в тая работа).

# 395
  • Мнения: 9 115
Аз пък не само си мечтая да живея на село, имам си съвсем ясни планове и ако не ми мине котка път след две години ще ги сбъдна.

# 396
  • Мнения: 21 790
Хората са други, средата, обстановката.
Мисля Питър Мей го беше формулирал много добре - в апартамент в големия град може и да не познаваш съдедите си или само да си кимвате в асансьора, но в къща в малко населено място зависиш от тях.

# 397
  • Мнения: 2 269
значи бащата и сестрите на моя живеят в много малък град.
Миналата седмица сме канени на обяд при сестрата , обаче без никой да е казал нещо останалите семейни след има няма 20 мин също дойдоха да видят кой е довел синът Sweat Smile ( до сега не се бяхме запознавали)
Живеят наблизо, не точно съседство, но едната къща се вижда от другата.
Голяма веселба, няма скрито покрито.

# 398
  • Мнения: 6 090
Съвсем сериозно ви казвам, че си има хора, които си живеят в онова време. Ние си ходим често - на няколко седмици и виждам съседите си. В едната къща се "смениха" три снахи, все "чудеса" се чуваха за свекървата. Там блокове и като цяло жилищни сгради няма, всичко е къщи и навсякъде е прието да се живее под един покрив цялата рода. Просто това се счита за нормално и оттам идват всички проблеми. Естествено има много млади хора, като нас, които са напуснали града и са създали самостоятелно семейство, но тези, които са останали - при всички тях практиката е такава.

# 399
  • Мнения: 7 349
На някои сигурно им харесва такъв живот. Аз не мога да си представя да се върна да живея при моята рода, какво остава при тази на мъжа ми.

# 400
  • Мнения: 35 443
Когато си усетил свободата и възможностите на големия град и ти харесва, е много трудно да се върнеш. Много хора обаче не обичат напрежението и лудницата. Даже имам познати, които се върнаха в малките градове, от където са, след като учиха в София.

# 401
  • Мнения: 7 349
Да, мои бивши съученици и други познати учиха в София и други големи градове и след това се върнаха в родния ми град. Там обаче имаха сигурна работа.

# 402
  • Мнения: X
Да, мои бивши съученици и други познати учиха в София и други големи градове и след това се върнаха в родния ми град. Там обаче имаха сигурна работа.

И аз познавам точно такива. Не бих казала, че имаха сигурна работа. Обаче тази снаха, която се оплакваше, че свекърва й чува кога ще хлопне вратата е точно такава. И тя, и мъжа й са учили висше в големи градове. Живели са в големия град, но са го приемали като мащеха. Друго си е при мама. И за мен е странно защо ще се завреш по този начин на място без развитие и тн. Да, за малки деца е много спокойно. Обаче всичко останало…

# 403
  • Мнения: 23 266
Уф, има си хора, дето ги влече селото, да стъпят боси на земята, радват се на дърветата, обичат да косят, копаят, да расте под ръцете им, домати, продукция да си откъснат още "жива" дето се вика. Като моят втори син. Другият минава под дървото и пита от къде са  плодовете на масата.
 Къде ли не ходи, все насам го тегли, не можах да го изгоня. Почти не общуваме, че аз вече нищо не чувам, с писане  важните неща.

# 404
  • Мнения: 14 697
Всичко ми е ясно, само не разбирам защо мъжът на авторката да е Мунчо.
Човекът иска да живее там - живее.
Разбира се с родителите си.
Гледа да озаптява авторката, защото знае, че "тя си е такава".
Има си възгледи, следва си ги.
Какво му е мунчовското? Защо да е длъжен да иска нещо, което той не харесва, само защото някой си мисли това за правилно?

Докато авторката се е натресла в конфигурация, която не й харесва.
Дали трае или не - не знам, но може би не, след като не общува със свекървата.
Родителите му са й виновни, но забравя, че са им предоставили покрив, който те двамата (и нейните родители) не могат или не желаят да си осигурят.
С мъжа й явно контактът е... относителен - не си споделят, той не я разбира, тя не го разбира.
Ее, кой е в мунчовската роля?

Общи условия

Активация на акаунт