С какво ви липсва бившия?

  • 12 862
  • 120
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19 863
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Как се справяте с тях и за какво съжалявате?
А за кое не съжалявате?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Как балансирате?

# 1
  • Мнения: 3 770
Никога не съм имала такива моменти. Аз като скъсам с някого, независимо дали мъж, роднина, приятелка, направо ги изтривам от паметта и живота си, все едно никога не ги е имало. Понякога и имената им забравям.

Блокирам само нови познати, които са се издънили лошо още в самото начало, обикновено с някоя просташка реплика. Иначе не блокирам хората, просто не им отговарям на съобщенията.
За добро или за лошо, аз никога не се обръщам назад. Преди да отрежа човека обаче аз съм дала достатъчно шансове да се поправи нещото, което ме дразни. Не режа импулсивно отведнъж, макар че понякога много ми се иска.

Балансирам именно като не поддържам никаква връзка с такива хора. Не искам ежедневно да ми се напомня колко недалновидна съм била в някакъв минал момент да допусна човек до мен, който тежко ще ме разочарова. С времето и липса на всякакъв контакт просто ги забравям тези хора.

# 2
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 430
Не не ми  липсва ! Не съм го блокнала . Аз съм  омъжена 8г ,общо 10 г сме с мм.
Бившият е сам, слава Богу че едно време ме зараза .. Има здравословен проблем и щях да се главоболя с него ...  Аз съм с Телк , но той зорлен щеше да ме тормози. От друга страна беше мн беден , без амбиции, без книжка .  Без жилище.  И с желание да доведе и майка си в нас. От различни градове сме. Аз живеех на село с майка ми, но имахме и гарсониера в града .
С претенции , мога ли да " помитам "

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 21:42 от nasito8988

# 3
  • Мнения: 2 191
На мен понякога ми липсва бившия, който най-много ме нарани.
С него имахме много общи неща, споделяхме си, слушахме еднаква музика ( което за мен е много рядко да намеря такъв човек)

Честно казано, ако не ме беше блокирал като си намерих друг, щях с удоволствие да си лафя с него.

# 4
  • Мнения: 35 967
зависи от изминалото време
обикновено първо ти липсва, сещаш се за стотици ваши неща, дори вятърът ти напомня за него, душата ти пищи от мъка независимо, че знаеш, че това е най-доброто за теб
с времето - различно при различните хора - седмици, месеци, години - все по-рядко и все по-рядко се сещаш, вашите неща стават отново само твои, улиците са просто улици, а не местата, по които минавахте заедно и т. н., и т. н. докато в един момент се чудиш кога за последно си се сещала за него
ако има недоизживяна тръпка, става по-бавно
и ако няма следваща тръпка

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 22:15 от bubanka

# 5
  • Deutschland
  • Мнения: 5 418
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.

# 6
  • Мнения: X
Що за тема? То ако липсва по-добре да се събират хората.

# 7
  • София
  • Мнения: 12 649
Не ми липсват бившите.
За нищо не съжалявам, нищо не блокирам. Рядко се сещам, нямам носталгия.

# 8
  • Мнения: 17 407
Не ми липсват. Помня хубавите моменти, не забравям и ситуациите, причините, довели до вземането на решения да станат бивши. Всеки с времето си. Така оставам трезва. Засега.
П.п. Блокирала съм контакти, ако преценя.

# 9
  • Мнения: 980
С нищо!Имали сме и добри периоди,но са малко и помня само лошото. Не искам да се връщам назад,там няма нищо😐

# 10
  • Мнения: 1 329
Не ми липсва, просто съм му безкрайно благодарна, че ме остави(спря да идва на срещите), за да си продължа по моя път и да постигна това, което имам сега. Господ здраве да му дава!

# 11
  • Мнения: 3 323
С нищо. Абсолютно нищо. Липсва ми младостта, която пропилях и загубеното време. Има един парфюм, който още чат пат ползвам и като си сложа се връщам в онези времена преди 20 години и кусур, тогава го ползвах постоянно....и ме е яд за младостта, за нищо друго.

+1
И на мен ми липсват годините, които ми изяде. Времето, в което вече можех да съм омъжена и с деца. Най-хубавите ми години. А понеже съдбата е кучка той веднага след раздялата ни срещна жената на живота си, за която се ожени и има деца от нея.
А аз... все още съм там където ме остави.
Блокирах го веднага след като разбрах за скоростният му брак и детето му. Това допълнително ме съсипа. Не ми липсва, мразя го от цялата си душа. Надявам се някой ден да си получи заслуженото, за болката която ми причини.

# 12
  • Мнения: 2 747
Не ми липсва!
По-скоро понякога се сещам и се чудя как е било възможно да обичам такъв човек и как е възможно да има толкова лоши хора ,чувствам се зле,когато се сетя как са постъпили с мен ,защото аз давам всичко от себеси за човека до мен ,а получавах само изневери и лъжи .
Ако бивш ти липсва то най-вероятно не си наред 🤣
Иначе да,блокирам ги ,защото се сещат,че ме ,,обичат" и досаждат ,дори майка му ми пишеше с цел да ни събере ,не желая да имам контакт с такива хора

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 23:30 от Radii :)

# 13
  • София
  • Мнения: 38 499
Амии...нищо. Съвсем нищо. Имах достатъчно време да се отдалеча и достатъчно гадост. Съответно няма с какво да се справям.
Все още е блокиран навсякъде, за моя безопасност.
Балансирам с абсолютно нов живот. Вече си изградих рутина и приятни преживявания от време на време.

# 14
  • Мнения: 7 946
с бивш не бих се събрала, така че щом е такъв, няма за какво да ми липсва..
разделям се съвсем съзнателно и аргументирано пред себе си..
и хубавото и лошото помня..
често в даден момент стигам до безразличие и дори ми е странно, че някога съм била близка с този човек..
с един останахме приятели, и сега след години като се видим, дори се смеем заедно над младежката си любов..

Общи условия

Активация на акаунт