ДЕКЕМВРИйки избутахме първия триместър.Ура! Ала в банския си няма да се побера - ТЕМА 6 (2023)

Thekitten , при д-р Динко Мандов
Израждащ на сестра ми и преди това на една друга позната, които бяха много доволни от него, за това реших и аз да му се доверя. Иначе преди това бях ходила при един друг който изражда в Пълмед, но не останах доволна от отношението и за това реших да се доверя на АГ който е с добри отзиви от близки.

Таничка, честити розови гащи

Говорейки за ниска плацента, секса винаги ли е забранен? Другата седмица имам чак преглед при АГ, ама вече не ме свърта..

Не съм чувала нито единия, но наистина е най-важно ти да си чувала добри отзиви, особено от близки и да си доволна накрая.

Вие сте направили и Фейсбук спам 😂 Браво!

ПП! Важно! NB Танкчка честито розовоо 💕 много се радвам за теб 🤗

Все се надявах сега след ФМ да даде вече секс, но каза не, заради висок риск до края без… не знам как ще издържа.

Ники, от кой доктор не остана с добри впечатления в Пълмед. Чисто любопитство.

Thekitten, в Селена съм ходила само в спешното и аз лично не останах доволна. Аз отидох с кървене късно вечер, не бързаха изобщо, имаше родилки за прием (без проблеми, просто ги приемаха), и аз си чаках, чаках докато не се развиках как може приемното и спешното да са на едно място и да няма приоритет този, който има някакъв проблем. Но напоследък не чувам много добри отзиви. Обаче ако моя доктор израждаше там, там щях да отида.

Минавам само да се похваля, че днес ядох суши най-накрая 😍 е, верно беше с пиле, ама като не може риба и рака е риба 😂

Таничка, честита девойка!
Съжалявам, че повдигам темата, но понеже и аз се водя с висок риск от прееклампсия, какво се случи миналият път, за да я развиеш? И пиеш ли някакви лекарства за кръвното?
При мен след адаптацията на организма към плацентата, се нормализира трайно, но пия и лекарства (допегит, изпотин вечер).

Лейди, позволявам си да се включа, една от най-добрите ми приятелки я разви - млада, здрава, тренираща, слаба и стройна жена, с ниско кръвно 90/60 още в 12 седмица стана ясно, че ще се случи - кръвотока беше лош, единственото което можеше да прави и прави беше аспирина, въпреки това я разви. Лекарите й обясниха, че прееклампсия в повечето случаи се развива заради дефект в плацентата, а не заради външни фактори и че не се контролира с нищо, може да има може и да няма. Разбира се здравословния живот, разходки и хранене могат само да помогнат дано е било полезно, въпреки че не е мой личен опит

Ники, разбирам. Моят доктор също се изразява така понякога, но те са притръпнали и не ми прави впечатление. Аз за Радински само добри неща съм чувала. Не съм при него, но след като родих всеки ден минаваше визитация. Където ти е спокойно, там се следи. Това е най-важно

Момичета и аз пия желязо на смарт хит и също потвърждавам ,че е много добро.Аз съм с  умерена желязо дефицитна анемия попринцип.Още преди да забременея си го пиех.То е синтезирано по друг начин води се липозобно желязо не уврежда стената на червата за разлика от другите препарати.
 маце на теб каква доза от него ти предписаха ,понеже аз мисля ,че едно хапче ми е малко,но имам консултация с хематолог чак след 4. И колко ви беше хемоглобин и хематокрита ,че са ви изписали желязо?Аз малко се притеснявам да не сме забавили малко реакцията спрямо желязото ,защото е на долна граница ,а АГ каза ,че за сега по едно хапче стига и след хематолог а ще го мислим.

Tinydevil, благодаря за споделеното. При мен на БХС откриха предпоставки за по-нататъчен намален кръвоток към плацентата (на базата на някакъв плацентарен растеж), който може да доведе до интраутеринен забавен растеж на бебето (с риск 1/20), което обикновено се случвало след 27-ма или след 34-та седмица. Не е казано, че ще се развие, но риск има.
В моето обкръжение една позната е развила прееклампсия в 8-ми месец, извадили са детето със спешно секцио и после е имало проблеми със зрението (и още има). При нея е било в следствие силен шок от смъртта на близък.
Гледам да се настройвам позитивно, че ще съм една от тези 19/20, които НЯМА да развият, а не 1/20, които ще развият.

Ами стискам ти палци и на ръце и крака, при нея също беше на базата на PAPP A хормона на плацентата, но риск не означава диагноза, да се надяваме, че при теб ще са наред нещата. При нея извадиха бебето със спешно секцио в 31 седмица, поради ретардация и преклампсия, но вече са добре и двамата въпреки това. 

Едит : много е важно тук следящия лекар да следи на всеки преглед кръвотока към бебето както тя ми каза, така че си го изисквай ако не го правят

Pivolini по 1 таблетка ми е изписано. Хемоглобина ми беше май 115, другите изследвания са при док не съм ги виждала. Аз по принцип никога не съм била с нисък хемоглобин, със сина ми не съм пила изобщо желязо, ама сега съм дърто магаре явно.

Да ти кажа не знам от какво се получи. Бях активен спортист със супер ниско кръвно преди бременността. По време на бременността края на първи триместър започнах да се надувам с отоци цялата, не можех обувките да си обуя или камо ли пръстените, пръстите на ръцете в юмрук не можех да си свия. Вдигнах кръвно доста и бях с много лош кръвоток в утеринните артерии. Бях на терапия с допегит. Аспирин не ми изписаха заради язви и рефлукс (а сега го пия и май нямам проблем). В късната фетална в 7ми месец бях при д-р Марков и той много се притесни и искаше да оставам по спешност в сф и да вадят бебето. После реши, че ще ме приемат в Шейново за наблюдение и ако се наложи ще прави спешно секцио. Реално в Шейново бях на някакви системи през цялото време, кръвното ми играеше ту нагоре, ту надолу. Едната вечер късно дори бях събрала границите и припаднах, че викаха сестрата. Седях 10 дни и ме пуснаха да си ходя. После гледам какво ми пише на епикризите, че съм била със зацапване и тн, което не е вярно.
Както и да е, преносих, накрая 7 дни след термин искаха да ми го предизвикват и ме приеха следобеда, пуснаха ми системи с окситоцин и от тях нищо не се получаваше, не получих добри контракции и никакво разкритие. А бяха доста груби в проверките. И така 24ч почти. Бях твърдо заявила, че искам нормално раждане. Накрая на следващия ден в 17ч решиха, че не им харесвали тоновете на бебето и ще правят спешно секцио. Ей като чух секцио ревах, ама каквото такова. Просто им беше писнало да чакат. И накрая с пълна упойка дори…
Като цяло не са ми готини изживяванията, хич не са според очакванията ми. Сега се надявам да овладеем прееклампсията. На времето проследяващия не обръщаше внимание на това, а тромбофилията дори не беше известна.