В момента чета "Десетте врати на Януари". Малко вълшебство между световете 
- Публикувана: 13 юни 2023, 09:54 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2023, 18:20 ч.
В момента чета ... 85
Вера Мутафчиева - Предречено от Пагане
Почнах днес Библиотекарката на изгорените книги, не знам дали ще я дочета, но определено скоро няма да посягам към никакви книжарки, писалки, пазителки, разпоредителки, мислителки и т.н. Аман!
Почнах "Бялата кралица" на Филипа Грегъри и се отказах на 90 страница. До сега каквото съм чела на Грегъри ми харесва, но тази книга доста инфантилна и повърхностна ми се стори, нямам време за губене.
Сега съм на "Синът на Один" на Тим Северин. Увлекателно пише, да видим до къде ще я изкарам и нея.
Сега съм на "Синът на Один" на Тим Северин. Увлекателно пише, да видим до къде ще я изкарам и нея.
Преди време случайно ми попадна "Къщи от стъкло". Не бях чела нищо от Луиз Пени, затова реших да почна отначало поредицата за Гамаш. Прочетох първите две и май ще мине доста време преди и ако продължа нататък. Научих доста неизвестни ми неща за Канада и Квебек в частност. Историите общо взето са добри. Но стилът ѝ не ми допада. Като на ученичка отличничка. Епитети,епитети. Пример /книгата не е пред мен и може би не съм абсолютно точна/:
"Той се изми с чиста вода и ароматен сапун." Ами с какво, освен с вода, можеш да се измиеш в тоалетна/баня/ и каква освен чиста може да е тя там. И би ли се мил ако е мръсна?
И не е до преводач. И трите книги са преведени от различни преводачи. И от това възниква проблем- в едната книга обръщението към Гамаш е "патрон", явно този преводач е преценил, че трябва да запази френската дума за началник, в другата "патрон" отсъства.
Явно съм прекалено "заразена" със скандинавските майстори на криминални романи и затова Пени не е моят автор.
"Той се изми с чиста вода и ароматен сапун." Ами с какво, освен с вода, можеш да се измиеш в тоалетна/баня/ и каква освен чиста може да е тя там. И би ли се мил ако е мръсна?
И не е до преводач. И трите книги са преведени от различни преводачи. И от това възниква проблем- в едната книга обръщението към Гамаш е "патрон", явно този преводач е преценил, че трябва да запази френската дума за началник, в другата "патрон" отсъства.
Явно съм прекалено "заразена" със скандинавските майстори на криминални романи и затова Пени не е моят автор.
Да, Луиз Пени е превеждана от няколко преводачи. За успокоение на читателите мога да кажа, че последните 4 излезли на български книги и тази, която ще излезе за Коледа, са на една и съща преводачка. Напълно е възможно отначало редакцията да не е била на ниво, да са останали неуеднаквени неща между различните преводи, но сега вече положението е по-различно, редакторката е доста старателна. Така че според мен дайте шанс и на поне някоя по-скорошна книга на Луиз Пени, преди да правите изводи за цялата поредица.
А аз приключих Сантяго Диас и съм с много добри впечатления, планирам да прочета и третата книга от поредицата, която е излязла наскоро (явно излизат по една на година).
Иначе мисля да започна най-накрая Крис Картър от първата книга - The Crucifix Killer.
А аз приключих Сантяго Диас и съм с много добри впечатления, планирам да прочета и третата книга от поредицата, която е излязла наскоро (явно излизат по една на година).
Иначе мисля да започна най-накрая Крис Картър от първата книга - The Crucifix Killer.
Успях да завърша с леко прекъсване за две по-кратки книжки "Библиотекарката на изгорените книги".
Като цяло посланието на историята за важността на книгите и как те ни помагат да намерим себе си, как ни спасяват, усмихват, свързват и т.н.т. , цялото това послание ми хареса. Харесаха ми и трите героини. Три напълно земни, със свои недостатъци и качества дами. Времето, в което се развива историята и леко различният ракурс-с показване на двете страни-добри и лоши в началото, както и вечните теми за приятелството и любовта, всичко това беше интересно, но нещо не ми достигаше, нещо което да ме грабне, така шеметно, както други книги.
Но заради всичко по-горе написано, а и заради някои мисли бих и дала оценка 3 от 5, макар че реално я чувствам малко по-малко. Но все пак оценките не са всичко, важното за мен е как се чувстваш четейки дадена история.
И знаете ли стана ми мъчно, че както се пише в книгата забравяме какво се е случило. Някои ужаси, поведение явно са писани да се повтарят малко или много, дори и ежедневната ни жестокост и неразбиране.
Много ми хареса и един цитат на Хайнрих Хайне: "Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора."
И не е нужно да е буквално. За мен лично, ако не подхранвам душата си с нещо позитивно, дори с трошица на ден като една усмивка и някоя и друга страница от книга душата изгаря, пресъхва.
Така че аз общо взето съм доволна от прочита. Не препоръчвам, но все пак книгата ми хареса доста повече от някои прекалено захаросани истории, с които не усещам нищо, съвсем нищо да ме докосва.
Прочетох и Убийство в хотел „Делфин“ и "Убийство в театъра" на Хелена Диксън. Приятни, леки кримки, с лек оттенък ала Агата Кристи, но съвсем, съвсем блед. За леко и отпускащо четиво, както при мен за събота и неделя си беше доста добре.
Продължавам с "Всички погубени места" Джон Бойн.
п.п. Аз напоследък прочитам една, две и ги връщам в библиотеката и уж няма да вземам нищо, но ето две прегрешения предният път, сега днес върнах три книги и взех "Зимна ванилия" - Кн.1 Калифорнийски мечти от Мануела Инуса.
Аз обичам да ги редувам- по тежка, по-лежерна история, фентъзи, крими...
Като цяло посланието на историята за важността на книгите и как те ни помагат да намерим себе си, как ни спасяват, усмихват, свързват и т.н.т. , цялото това послание ми хареса. Харесаха ми и трите героини. Три напълно земни, със свои недостатъци и качества дами. Времето, в което се развива историята и леко различният ракурс-с показване на двете страни-добри и лоши в началото, както и вечните теми за приятелството и любовта, всичко това беше интересно, но нещо не ми достигаше, нещо което да ме грабне, така шеметно, както други книги.
Но заради всичко по-горе написано, а и заради някои мисли бих и дала оценка 3 от 5, макар че реално я чувствам малко по-малко. Но все пак оценките не са всичко, важното за мен е как се чувстваш четейки дадена история.
И знаете ли стана ми мъчно, че както се пише в книгата забравяме какво се е случило. Някои ужаси, поведение явно са писани да се повтарят малко или много, дори и ежедневната ни жестокост и неразбиране.
Много ми хареса и един цитат на Хайнрих Хайне: "Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора."
И не е нужно да е буквално. За мен лично, ако не подхранвам душата си с нещо позитивно, дори с трошица на ден като една усмивка и някоя и друга страница от книга душата изгаря, пресъхва.
Така че аз общо взето съм доволна от прочита. Не препоръчвам, но все пак книгата ми хареса доста повече от някои прекалено захаросани истории, с които не усещам нищо, съвсем нищо да ме докосва.
Прочетох и Убийство в хотел „Делфин“ и "Убийство в театъра" на Хелена Диксън. Приятни, леки кримки, с лек оттенък ала Агата Кристи, но съвсем, съвсем блед. За леко и отпускащо четиво, както при мен за събота и неделя си беше доста добре.
Продължавам с "Всички погубени места" Джон Бойн.
п.п. Аз напоследък прочитам една, две и ги връщам в библиотеката и уж няма да вземам нищо, но ето две прегрешения предният път, сега днес върнах три книги и взех "Зимна ванилия" - Кн.1 Калифорнийски мечти от Мануела Инуса.
Аз обичам да ги редувам- по тежка, по-лежерна история, фентъзи, крими...
eovin***,
От теб се повлиях за Библиотекарката на изгорените книги, когато я спомена преди време. Вчера я започнах и днес вероятно ще приключа с нея. Ти си много деликатна и романтична натура вероятно и затова толкова нежно и добронамерено се изказваш за историята.
От първата до вече 238-та страница на мен не успя да ми хареса и да ме увлече. Клиширана и повърхностна я намирам. За стила на писане нищо хубаво също не мога да изкоментирам.
От теб се повлиях за Библиотекарката на изгорените книги, когато я спомена преди време. Вчера я започнах и днес вероятно ще приключа с нея. Ти си много деликатна и романтична натура вероятно и затова толкова нежно и добронамерено се изказваш за историята.
От първата до вече 238-та страница на мен не успя да ми хареса и да ме увлече. Клиширана и повърхностна я намирам. За стила на писане нищо хубаво също не мога да изкоментирам.
Книгите, в които се говори за книги и са фаворити за мен, са непопулярно харесвани - “Ако пътник в зимна нощ”, Итало Калвино и “Махалото на Фуко” на Еко, гениален автор (нищо че там е друг фокусът, в нея отново има връзка с книгите). Харесвам и “Облакът Кукуландия” на Антъни Доер.
Като видя в заглавието думите библиотекарка,кафененце и магазинче,и директно им давам игнор.
Започнах "Опашката" на Карабашлиев-доста силен старт,за мен той е един от най-добрите съвременни български автори и ще си я чета с интерес.
Започнах "Опашката" на Карабашлиев-доста силен старт,за мен той е един от най-добрите съвременни български автори и ще си я чета с интерес.
Аня, аз винаги търся доброто, както в хората, така и в книгите. И не, не си затварям очите за отрицателното, но това не би ме спряло да търся доброто. Не бих могла иначе, това ме поддържа. Винаги обаче съм честна за усещанията си, както и за тази книга.
А за стилът на писане да съгласна съм, не е нещо особено. Харесах посланието, героините, може би и заради споделената обич към книгите и някои човешки страхове, които ме подтикнаха да изпитам нежност към тях, но що се отнася до поднасянето на историята вече доста рядко попадам на нещо, което да ме докосне дълбоко. Просто интересна история, но магията, душата на историите я няма. Но търсенето продължава. Обичам и добрите истории, а книгите с душа, която да се докосне до моята макар и не толкова често ги има. Откриването им е удоволствие за сетивата.
При мен лесно се разбира когато съм въодушевена от нещо, като например добрата история... голяма еуфория е!
Обаче пък и точно затова обичам да чета книги и мнения за прочетеното. Дори и да не е било моето винаги ми е много интересно споделеното. Усмихва ме, често ме кара дори да погледна към нещо, което не ми е направило впечатление от друг ъгъл, а това е един вид разширяване на хоризонта на възприятието ми.
Въобще четенето е нещо за мен много съкровено и благодаря на всички вас за споделените мнения!
А за стилът на писане да съгласна съм, не е нещо особено. Харесах посланието, героините, може би и заради споделената обич към книгите и някои човешки страхове, които ме подтикнаха да изпитам нежност към тях, но що се отнася до поднасянето на историята вече доста рядко попадам на нещо, което да ме докосне дълбоко. Просто интересна история, но магията, душата на историите я няма. Но търсенето продължава. Обичам и добрите истории, а книгите с душа, която да се докосне до моята макар и не толкова често ги има. Откриването им е удоволствие за сетивата.
При мен лесно се разбира когато съм въодушевена от нещо, като например добрата история... голяма еуфория е!
Обаче пък и точно затова обичам да чета книги и мнения за прочетеното. Дори и да не е било моето винаги ми е много интересно споделеното. Усмихва ме, често ме кара дори да погледна към нещо, което не ми е направило впечатление от друг ъгъл, а това е един вид разширяване на хоризонта на възприятието ми.
Въобще четенето е нещо за мен много съкровено и благодаря на всички вас за споделените мнения!
Препоръчани теми